Вид гущер прави спираловидни дупки с дълбочина до 3,6 метра

Австралийски учени установиха, че най-дълбоките дупки от всички гръбначни животни копаят вараните от вида Varanus panopter. Този вид гущери си прави спираловидни дупки с дълбочина до 3,6 метра.

 

Спираловидните тунели са привлекли вниманието на изследователите още през XIX век, когато ги нарекли "дяволски тирбушон". Преди се е смятало, че те са били дело на древни бобри Palaeocastor. Учените обаче са открили много подобни странни дупки на място, обитавано от гущерите Varanus panopters ( в Кимбърли, северната част на Западна Австралия).

 

Биолозите са измерили дълбочината, температурата и влажността на 52 дупки. Оказало се, че на цялата ни планета само вараните от този вид могат да изкопаят спирални отверстия с подобна дълбочина. За сравнение - морските костенурки и крокодилите си правят дупки с дълбочина половин метър. 

 

Дупките завършват със специално място, където влечугите снасят яйцата си. Там на практика няма промени в температурата, което прави средата много благоприятна за развитието на ембриона. Освен това влажността в дупката е по-голяма, отколкото около нея и яйцата по-лесно преживяват 8-месечния период на инкубация през сухия сезон. Учените обясняват екстремната дълбочина именно с нуждата да се оцелее по време на сушата. 

 

Биолозите продължават да спорят за смисъла на спираловидните дупки. Направата им изисква огромни усилия. Учените дори са намерили няколко мъртви варана, които са били затрупани от земята по време на копаенето. Вероятно причудливата форма е трябвало да затрудни достъпа на хищниците до яйцата. Възможно е също спираловидната им форма да ги е предпазвала от проливните дъждове, падащи в началото на размножителния период.