„Райнметал“ избра Хърватия за нов отбранителен хъб, България преразглежда договорите си

Германският отбранителен концерн „Райнметал“ и хърватската компания DOK-ING създадоха съвместното дружество Rheinmetall Unmanned Vehicles d.o.o., което има амбицията да превърне Хърватия в европейски център за разработване, производство и износ на безпилотни системи и модерни отбранителни технологии. Новината идва в момент, когато България преразглежда споразуменията си с германската компания.

Новото дружество беше представено в Загреб в присъствието на премиера Андрей Пленкович, главния изпълнителен директор на „Райнметал“ Армин Папергер и основателя на DOK-ING Векослав Майетич. Проектът е първата стъпка от по-широка стратегия за интегриране на хърватската индустрия в европейските и международните отбранителни програми чрез сътрудничество с местни предприятия, университети, научноизследователски институти и корабостроителници.

Сделката с "Райнметал" под въпрос

Съвместната компания ще комбинира над 30-годишния опит на DOK-ING в разработването на безпилотни системи с технологичните и производствените възможности на „Райнметал“. Развойната и инженерната дейност ще останат в Хърватия, а новото дружество ще разработва автономни наземни платформи за военни и охранителни задачи, включително бойна поддръжка, инженерни операции и разминиране.

„Целта ни е да изградим широко индустриално партньорство с Хърватия, което ще включва местни доставчици, корабостроителната индустрия, научноизследователски институции и академичните среди“, заяви главният изпълнителен директор на „Райнметал“ Армин Папергер. По думите му страната разполага с необходимата експертиза и индустриален потенциал, за да се превърне в център за разработване и производство на съвременни отбранителни технологии. „Заедно можем да изградим капацитет, който ще бъде от полза за Хърватия, Европа и нашите съюзници“, допълни той.

Хърватският премиер Андрей Пленкович определи партньорството като „важна крачка напред в областта на високите технологии, иновациите и укрепването на националния индустриален капацитет“. Според него страната вече не е само потребител на модерни технологии, а участва активно в тяхното разработване. Проектът е част от Плана за индустриално развитие на Хърватия до 2034 г. и предвижда разширяване на производствените мощности, трансфер на технологии, разкриване на нови работни места и по-тясното включване на хърватски компании в европейските вериги за доставки.