Светилища и знахари: Защо епидемията от ебола в Африка се усложнява

Епидемията от ебола в източната част на Конго вече е най-бързо разрастващата се в историята, а предизвикателствата продължават да се увеличават. На фона на това започна проучване на два вида терапии за вида ебола, наречен бундибуджо. За този щам към момента няма одобрено лечение или ваксина.

Стачка на служители в център за лечение на ебола, разположен в епицентъра на огнището, може да затрудни ситуацията. В същото време продължава разпространяването на дезинформация, че този смъртоносен вирус изобщо не съществува. Има и заплахи от въоръжени бунтовнически групировки, които контролират съответните райони. 

Местните често гледат с подозрение на външните хора. Екипите, които работят с общностите, се опитват да разпространяват информация за мерките за предпазване от ебола, въпреки че често са подлагани на обиди и нападки.

Снимка: "Асошийтед прес"

До момента е потвърдено, че има около 2000 заразени и над 700 смъртни случая. Вече се прокрадват съмнения за заразени в още две провинции, сред които и една от най-големите градски агломерации в Демократична република Конго – Кисангани.

Здравните власти се опитват да установят докъде се е разпространил вирусът. Според експерти огнището останало незабелязано в продължение на седмици, тъй като първоначално тестовете били насочени към по-разпространен вид ебола. Произходът на настоящото огнище все още не е установен.

Снимка: "Асошиейтед прес"

► Проучване на нови лечения

Учените започнаха изследването на две възможни лечения за ебола. Първите участници в проучванията вече са записани.

Единият вариант, който се изследва, е ремдесивир - широкодействащ антивирусен препарат, одобрен за лечение на COVID-19. При лабораторни тестове той е дал индикации, че може да помогне в борбата с бундибуджо. Другият е експерименталният MBP134 - антитела, създадени да таргетират вируси на ебола, включително бундибуджо.

Световната здравна организация заяви, че пациентите, които ще участват в изследванията, ще бъдат разпределени на случаен принцип.

Снимка: "Асошиейтед прес"

Организацията на обединените нации предупреди, че може да отнеме месеци, а участниците в проучването може да достигнат до 1000, за да се установи дали някое от лекарствата действа.

В момента проучването се предлага само в един център за лечение на ебола в провинция Итури - не този, където е започнала стачката. Длъжностните лица планират да разширят проучването и на други места, след като стане безопасно.

► Знахари и светилища - защо традиционните вярвяния оказват негативно влияние върху овладяването на епидемията

Винаги, когато се появи ебола в Африка, някои се насочват към най-близката болница. Други обаче се отправят към местното светилище на традиционен лечител. Това често води до опустошителни последици, разказва "Асошиейтед прес".

Мнозина гледат на началото на хеморагичната треска като на духовно страдание и търсят билки и молитви, вместо да отидат в болница. Такъв е случаят сега в Конго. В страната избухна 17-ото поредно огнище на ебола от 1976 г. насам. Тогава вирусът е идентифициран за първи път в богатата екосистема на басейна на река Конго.

Снимка: iStock

Пет десетилетия по-късно вирусът продължава да озадачава много от болните в Африка, като това превръща религиозните лидери в първите реагиращи при смъртоносна извънредна ситуация. Сред жертвите на настоящата епидемия са здравни работници без предпазни средства, както и пастори и поклонници, които са се събирали, докато ебола се е разпространявала. Това съобщават хуманитарни работници и други свидетели, говорили пред "Асошиейтед прес".

Погребенията на починали от ебола са ключови за разпространението на вируса

Ебола се разпространява чрез близък контакт с телесни течности на болни или починали пациенти. Заразяването също така може да стане и чрез замърсени повърхности и предмети. Настоящата епидемия е особено тревожна в регион, където мнозина не се доверяват на здравните работници и отказват да потърсят медицинска помощ. В Буния, град в провинция Итури - епицентърът на епидемията, дезинформацията за ебола затруднява здравните работници да реагират. 

„Някои хора все още описват ебола като нещо мистериозно, духовно или донесено от външни хора, а не като болест, която се нуждае от медицински грижи“, казва Онеспхоре Бангенза от хуманитарната група Mercy Corps, намиращ се в Буния. „Когато хората не се доверяват на здравната система, те често първо се обръщат към традиционни лечители, религиозни лидери или хора, които вече познават. Опасността е, че много от тях стигат до болницата едва когато вече са много болни", подчертава той.

Какво знаем за разпространението на ебола до момента

Настоящата епидемия е причинена от щама на вируса бундибуджо, който се среща рядко и срещу който няма одобрени лекарства или ваксини. Щамът се разпространява в отдалечен район на Конго, който е изправен много трудности - въоръжено насилие от страна на бунтовнически групировки и разселване. Епидемията беше потвърдена на 15 май. Някои експерти смятат, че инфекциите може да са се случвали през февруари, но здравните власти първоначално са изследвали за друг вид вирус, който причинява болестта ебола.

Световната здравна организация бързо обяви ситуацията за извънредна и от международно значение. Правителството на САЩ наложи временна забрана за влизане на лица без американски паспорти, които наскоро са посетили Конго, Уганда или Южен Судан.

Снимка: iStock

Хуманитарните работници призовават религиозните лидери да се включат в борбата с ебола. Във видеоклип, широко разпространен сред хората в Итури, религиозен водач, наскоро излекуван от болестта в горещата точка на ебола в Монгбвалу, говори откровено за грешката, която е можела да му струва живота. „Обикновено не бързам към болницата, затова реших да отида на полето“, разказва Деогратиас Касерека. Той допълва, че децата му са го принудили да потърси медицинска помощ.

Симптомите му включвали мускулна слабост и главоболие, той усещал и горещина. В по-късните стадии ебола може да причини вътрешно и външно кървене. Симптомите са толкова обезпокоителни и понякога оставащи чувството за неудобство, че някои жертви предпочитат уединението в светилището на традиционен лечител, казва Винсент Исимбуа, старейшина на адвентистите от Седмия ден, който живее в отдалечена общност в Уганда. Той допълва, че случващото се с организма е толкова лошо, че "някои хора могат да повярват, че зад това стоят свръхестествени сили".

Недоверието и медицинските ограничения тласкат болните хора към лечители

Уганда се сблъсква със щама бунджибуджо през 2007 г. - тогава там е разкрито и първото му огнище. Самуел Кууле, който по това време работел като мдицинска сестра и чиято кръвна проба е потвърдила наличието на щама, разказва, че симптомите му са объркали тези, които са го прегледали в началото. Някои смятали е имал хранително отравяне. Други болни пък отишли ​​при лечители и знахари. Мъжът е бил настанен в болница, за него се грижела и бременната му съпруга, която така и не се е заразила. Кууле си спомня, че симптомите му - кръвясали очи и силно главоболие - са го ужасили. Той разказва, че някои хора, с не толкова силна вяра в религията, са помислили, че може би са омагьосани.

Някои местни жители си спомнят, че една от първите жертви на епидемията през 2007 г. е жена, донесена на носилка надолу по планините и внесена в светилището на традиционен лечител. Възрастният мъж оцелял, но тримата му сина се заразили и починали. Лечителят разказва, че първоначално е отправял молитви, след което започнал да предписва билки. Той споделя още, че в традиционните африкански общества, когато някой се разболее и отиде в болница, ако не почувства подобрение след поставена инжекция, смята, че някой го е омагьосал. Затова после отива на знахар.

Снимка: iStock

Традиционните погребални ритуали, при които близките измиват и подготвят телата на починалите, са ограничени, а това предизвиква недоволство сред част от местното население.

Смята, че предаването на вируса на хората става от заразени прилепи, които ядят плодове. Така започват и огнищата.Според експерти тези инфекции често се случват, когато хората работят с месо от диви животни или го ядат. СЗО настоява за ранно тестване за ебола и изолиране на контактите. Това обаче е истинско предизвикателство в общности с дълбока религиозна вяра. Местните настояват да погребват мъртвите според установения обичай, защото в противен случай може да ги лишат от задгробен живот. А от пасторите се очаква да лекуват болните. От традиционните лечители също. Ето защо президентът на Уганда Йовери Мусевени смъмри религиозните лидери в скорошна телевизионна реч, като заяви, че не е необходимо да се докосват болните по време на ебола. Той каза, че Тедрос Адханом Гебрейесус, ръководителят на СЗО, му обяснил по време на посещение в Уганда, че много от жертвите в Конго са религиозни хора.