Еврокомисар Йесика Русвал пред NOVA: Инвестициите в природата са въпрос на сигурност и конкурентоспособност

Комисарят по околната среда, водните ресурси и кръговата икономика на Европейската комисия е на посещение у нас. Заедно с българския еврокомисар тя участва в срещата на високо равнище на Green Transition Forum. Ексклузивно Йесика Русвал застана пред камерата на NOVA.

Идвате в България за първи път в момент, в който страната ни продължава да се сблъсква със сериозни екологични предизвикателства – проблеми с качеството на въздуха в редица градове, значителни загуби на вода и изоставане в реалното прилагане на принципите на кръговата икономика. Какво е основното послание, което бихте отправили към българските институции и общество, и къде според Вас трябва да бъдат насочени най-спешните усилия?

Много се радвам да посетя България за първи път като комисар и да, ние се сблъскваме с екологични предизвикателства навсякъде в Европа, а също и по целия свят. Имам много добра програма в София, посещавайки както конференцията, обсъждаща зелената трансформация с фокус върху кръговата икономика, която е един от отговорите както за екологичните и климатичните предизвикателства, така и за устойчивостта и независимостта. Ще проведа и разговори с министри за това къде сме по пътя напред.

Основното ми послание, където и да отида, е, че ние трябва да разберем, че инвестициите в природата са нещо, което трябва да правим не само за околната среда, но и за сигурността, устойчивостта и конкурентоспособността. Имаме предизвикателства от различен вид из цяла Европа. България има предизвикателства с водата например, което, разбира се, ще обсъдим. Любимата ми тема, ако мога така да кажа, в момента е водата, но освен нея и тази за кръговата икономика. И тук виждам огромен потенциал за България.

Подготвя се Закон за кръговата икономика. Според доклад на Европейската агенция за околна среда от 2025 година в България преходът към кръгова икономика е бавен. Колко кръгова е икономиката на Европа в момента? И какво трябва да се промени, така че запазването на природата да стане икономически привлекателно?

Мисля, че е вярно, че темпът на кръговост не е достатъчно добър в България. Не е достатъчно добър и в Европа. Общо в Европа имаме 12% кръговост, когато става дума за материали, и трябва да постигнем по-добри резултати, защото става дума за околната среда. Сега прекалено експлоатираме нашите ресурси, но не само това е въпросът – става дума и за устойчивостта. Днес сме зависими от много други региони и държави по света. И затова трябва също да виждаме това като възможност да бъдем по-малко зависими, защото зависимостта е разход. Така че тук мисля, че всички трябва да видим тази възможност, която кръговостта може да ни предостави.

Каква е най-важната стъпка сега? Предлагаме Закон за кръговата икономика, който трябва да бъде приет тази есен. Той има малко по-различни стълбове. Един от тях е фокусът върху вътрешния единен пазар, защото има много търговия между страните членки. Да можем да увеличим бизнеса помежду им. Съществуват решения за това, но не виждам реалното им бизнес приложение. Разбира се, трябва също да се фокусираме върху критичните суровини – материалите, посредством които днес сме зависими от други държави. Те са нужни както за нас, така и за останалите страни по света, за чистия преход, дигитализацията и сигурността. Така че това е още една стъпка от това, което смятаме, че трябва да направим. И после, разбира се, трябва да добавим и други неща, които могат да помогнат да се засили и създаде това бизнес приложение, да се създаде търсене, да се създаде пазар. Тук мога да се сетя за обществените поръчки, данъчните стимули – има много неща, които трябва да направим. И времето да го направим всъщност е сега.

Може ли Европейският съюз, и по-специално малки държави като България, да си позволят да не инвестират в кръгова икономика и какво можем да загубим?

Мисля, че зададохте въпроса много правилно. Искам да кажа, че не можем да си позволим да не инвестираме. Инвестицията в природата е инвестиция, а не разход. Ние говорим за кръгова икономика и зависимост – разход е да имаш зависимост. Но също така е разход да не инвестираме в предотвратяване на наводнения например или в предотвратяване на горски пожари. Ако не го направим, цените ще продължат да растат. Разходът вече е висок, но трябва да направим тези инвестиции, за да предотвратим още по-високи разходи в бъдеще. Така че въпросът е напълно правилен.

Каква е цената да не го направим? Това е въпросът, който трябва да си зададем. И това е и една от ключовите теми на тази конференция, на Зелената седмица – как реално да увеличим инвестициите, защото публичните средства са важни в това отношение, но няма да са достатъчни. Затова трябва също да добавим нови иновативни модели на финансиране. Така че рискът, разбира се, да не го направим, е разходът за това, което наводненията струват – живота на хората, домовете на хората например, но също така и зависимостите. И това си има цена.

Екологичните правила не оскъпяват ли производството и не го ли правят неконкурентоспособно спрямо производствата в Америка, Китай и Индия, които доставят продукти в Европа на доста по-ниски цени? Защо опазването на околната среда трябва да бъде разглеждано като инвестиция, а не като разход?

На първо място смятам, че всички хора, които познавам, и всички хора по света наистина се интересуват от това да имаме чист въздух, да имаме чиста вода, да имаме здрави почви. И мисля, че това не е уникално за Европа. Така че мисля, че не можем да продължим да го виждаме като разход. Трябва да го виждаме като инвестиция. Защото ако не направим тази инвестиция, тогава разходът ще се натрупа за бъдещите поколения, което не е добре за никого, но това е и разход, който ще дойде съвсем скоро, бих казала.

Никога не съм виждала зелената трансформация и екологичните регулации, които имаме, като разход. Това е всъщност нещо, което прави всички европейци и нашите европейски индустрии по-конкурентни. Но въпреки това трябва също да видим, че правилата, които имаме, са прости и лесни за прилагане, лесни за спазване и ефективни за постигане на целите ни. Затова работим по това правилата да бъдат по-прости, но без да понижаваме амбициите, защото ти и аз искаме вода, на първо място, а после искаме чиста вода, разбира се. Така че не можеш да избираш между едното и другото. Трябва да правим и двете. И това е важно както за Европа, така и за целия свят.

Струват ли повече кръговите продукти и как ние като потребители можем да увеличим устойчивото си потребление?

Днес, когато става дума за вторични материали, те много често са по-скъпи от суровите материали. И това, разбира се, е проблем, ако наистина искаме да станем кръгови. Това е казус, който се опитваме да решим в кръговата среда: как можем да изградим бизнес смисъл? Цените са едната страна. Другата е, че ни трябват и техники, за да установим, че качеството на вторичните материали също е добро. Това е от ключово значение за мен – да видим как можем да го направим. Мисля, че единният пазар, когато разглеждаме кръговостта от гледна точка на единния пазар, е ключов фактор, защото това, разбира се, ще увеличи възможността да се увеличи производството, когато става дума за вторични материали. Това, което виждам и чувам, когато пътувам из Европа и се срещам с много различни индустрии навсякъде, е, че те искат да бъдат част от това и виждат възможността да изградят бизнес смисъл тук.

Трябва да подкрепим това и да насърчим иновациите, но също и да насърчим инфраструктурата, например като премахнем препятствията между държавите членки или дори понякога вътре в самите държави членки. Имаме нещо, което наричаме схеми за разширена отговорност на производителя, например, за които вие, като производител, трябва да платите такса, когато пускате продукт на пазара, за да съпътства продукта ви през цялата верига на доставки и използване. Днес виждаме много от тези схеми и това не е добре за компаниите, защото те, разбира се, искат да правят бизнес, а днес в Европа имаме 159 такива схеми. И това са примери за неща, които се опитваме да решим, за да стане по-лесно мащабирането на бизнеса. И се надявам, че това също ще даде тласък на пазара и на търсенето от страна на доставчиците, за да можем да понижим цените на вторичните материали.

Тази година е 26-ото издание на EU Green Week (Европейската зелена седмица). Фокусът е върху инвестирането в икономика с положително въздействие върху природата. В контекста на геополитическата нестабилност колко важно е инвестирането в мерки за опазване на околната среда?

Това е наистина жизненоважно. Има значително влошаване на състоянието на природата. Имаме проблеми със здравето на почвите из цяла Европа. Нямаме достатъчно чиста вода. Нямаме достатъчно чист въздух. Затова това е важно за вас, за мен и за всички останали. Другото е, че виждаме, че има икономически риск за нашите индустрии, ако не инвестираме в природата. Имаме данни от Европейската централна банка, например, които показват, че 75% от корпоративните заеми, които се вземат в Европа, зависят от поне една екосистема. Това означава, че индустриите зависят от здрави екосистеми.

Така че връзката е ясна – това е нещо, което не е само добро за околната среда, но е и необходимо за нашите индустрии и за нашата сигурност. Има и много други изследвания, включително от гледна точка на сигурността – от НАТО и от правителството на Обединеното кралство, които показват, че разрушаването на околната среда и на биоразнообразието е национална заплаха. Така че всички тези неща заедно ми дават отговора, че трябва да правим тези инвестиции. И тук, разбира се, публичните средства са важни, но трябва да разгледаме и алтернативи.

Как бихте убедили млад човек, че зелените политики ще подобрят живота му, а няма само да го оскъпят?

Бих дала един пример. Защото за мен биоикономиката е нещо, което е много значимо в Европа. Има огромен потенциал. Това е нещо, което можем да развием. Това е както зелената, така и синята биоикономика. Можеш да изградиш нещо местно и това е възможност, която създава нови работни места и иновации. Нуждаем се от повече изследвания, но има и иновации, вградени в биоикономиката. Така че искам да кажа, че виждам възможност за младите хора в зелената трансформация, независимо дали става дума за биоикономика, кръговост или нещо друго, което също ще донесе приходи или ще възвърне инвестициите, които правите. Затова се надявам, че зелената трансформация, която правим сега, се възприема като стратегия за растеж.

Едно нещо, което трябва да се промени още тази година?

Ние ще предложим Закона за кръговата икономика през есента. Това няма да се промени, но след това имаме демократични процеси, които отнемат време. После идват разрешителните – те отнемат твърде много време в Европа и трябва да ускорим този процес. Тук комисарят представи предложение за ускоряване на разрешителните, но, разбира се, това е и нещо, върху което националните и регионалните власти също трябва да се фокусират. Тук ние имаме задължение да го направим, защото много от тези инвестиции трябва да бъдат реализирани, а след това трябва да ускорим и разрешителните процедури.