От Лом до Париж: Диана Кирилова, която преподава ромския език и култура в „Сорбоната”

От ромския квартал в Лом до академичните среди в Париж. Диана Кирилова е едно от най-разпознаваемите лица в преподаването и изследването на ромския език и култура във Франция и в Европа. 

Още като дете тя се противопоставя на стигмите към ромската общност и вместо да избяга от тях, превръща ромския език и култура в своя кауза.

„Винаги съм искала да работя, да изкарвам собствените си доходи и да не завися от никого. Не харесвах живота на моите близки братовчедки, които бяха подчинени, и целият ми живот беше променен след брака. Една жена има право да живее хубав живот, да се развива и да учи — не само да ражда деца и да стои вкъщи, да чисти и да е подчинена. Тя трябва да е семейна също, но да бъде партньор в семейството, а не по-ниско от мъжа”, казва Диана Кирилова.

От „Факултета“ до интернета: Момиче прави новини на ромски език

Така започва нейната история. Тя отказва да приеме ограниченията, поставени от произхода и очакванията на околните. История за образованието като избор и за смелостта да тръгнеш към непознатото, когато всички пътища изглеждат начертани вместо теб.

„Родена съм в град Лом. Там живях до 24-годишна възраст. И в Лом работех във фондация „Рома Лом”, където се занимавах с ромите от четирите квартала в града. И така започна желанието ми да се занимавам с образование, да повишавам образователния статус на хората от моята общност. Работейки в тази организация, имах възможността да присъствам на семинар в Страсбург през 1997 година. И там срещнах един от първите преподаватели, който преподаваше ромски език и наука. В Париж имахме разговор с него, който след това промени целия ми живот”, казва Диана.

По онова време тя  е приета да учи в Софийския университет, но отказва, за да последва мечтата си в Париж. През 1999 става студентка по ромски език и наука в едно от най-престижните висши училища за изучаване на езици, култури и цивилизации.

Оказва се обаче, че най-трудното изпитание не е пътуването до Франция, а битката за правото сама да избере бъдещето си.

„Баща ми, когато го попитах, беше съгласен и каза, че това е Божи план, може би, за мен. Майка ми каза, че ще е добре за една година или две, но не повече. Борбата беше жестока, за да си извоювам правото”, разказва Диана Кирова.

Далеч от своите и въпреки семейните и социалните предразсъдъци, Диана завършва и придобива квалификация за университетски преподавател по ромски език. Прави две магистратури и получава докторска степен по образователни науки в „Сорбоната”.

Превежда в Апелативния съд в Париж, изнася лекции пред академични общности и участва в различни изследвания в сферата на ромския език и култура. Преподава и в Европейската комисия, както и в университет в Швеция.

„Работех като консултант към Института за ромска култура и изкуство, който е базиран в Берлин, Германия. И там коригирах всичките им писани преводи на ромски език. И те работиха с шведите, и шведите ги попитаха къде може да намерим човек, който да преподава на нашите студенти. И аз работя с тях вече 7 години. Също така с Европейската комисия, с хората от отдела по антидискриминация и расизъм, които също имаха желание да изучават ромски език, защото имат много програми против расизъм и дискриминация”, разказва Диана Кирова.

Сред студентите на Диана по ромски език има лекари, журналисти и предприемачи.