България трябва да пази децата си: Кристина де Бройн за работата си през последните пет години у нас

Чаша мляко за над 6 милиона деца по света. Така започва историята на UNICEF, когато след втората Световна война през 1946 година на първото заседание на Генералната асамблея на ООН е създадена първата в света хуманитарна международна агенция, посветена на грижите за децата. Радка Славова е едно от българчетата, които получават своята чаша мляко от UNICEF, заедно с дрехи, обувки, играчки и дори рибено масло. В годините след войната България е една от страните, където UNICEF започва да изпълнява своята мисия. Да се грижи за децата в нужда.

Вече 80 години UNICEF заедно с правителства, национални институции и местни власти, неправителствени организации и партньори от бизнеса, и благодарение на хилядите дарители работи за децата в целия свят. За да може всяко дете да расте здраво, щастливо и да развие пълния си потенциал. Заедно носим надежда за по-добро бъдеще на всяко дете.

Всяко второ дете у нас е жертва на някакъв вид насилие. Данните изнесе представителят на UNICEF за България Кристина де Бройн. В същото време България е на челните места в Европейския съюз по детска бедност. Все тежки статистики. В „На фокус“ днес е Кристина де Бройн.

Здравейте. Радвам се да Ви видя в нашето студио!

Благодаря. Много ви благодаря за поканата.

Споменах един доста тежък факт – че България е на първо място по детска бедност. Така ли е?

Да, ако погледнем Европейския съюз и страните в него, България наистина е с най-висок процент на детска бедност. Разбира се, ако погледнем на нещата в по-дългосрочен план, България е намалила детската бедност в сравнение с данните отпреди десетилетие. А, ако погледнем по-глобално, тя всъщност е сред по-богатите страни – имам предвид, ако я сравним с редица държави в Африка. Но проблемът е, че детска бедност реално съществува, особено сред някои много уязвими групи. Когато погледнем например многодетните семейства или домакинствата с един родител, семействата от по-бедните и уязвими региони, децата с увреждания, а също и ромската общност и други етнически малцинства, виждаме, че в тези конкретни групи нивата на детска бедност са по-високи.

А можете ли да я сравните, Вие дойдохте преди пет години тук в България? Можете ли да я сравните с процента тогава и сега, има ли някаква разлика?

Да, всъщност през тези пет години видяхме, че тенденцията преминва от подобряване към леко намаляване, като няколко фактора са свързани с това. Видяхме много сериозен ангажимент и амбициозна цел, поставена от правителството на България – реално да изведе от бедност близо 200 000 деца и семейства до 2030 година. И затова има Национален план за действие по Европейската гаранция за детето.

Но през тези години не бяхме ли по-скоро като на въртележка, или не? Защото сменихме няколко парламента, имахме парламентарна криза тук?

Да. Така че в момента ангажиментът на българското правителство е да изведе 200 000 семейства от бедността. Разбира се, виждаме последици от увеличаване на въздействието от COVID-19, но също и поскъпването на цените оказва влияние върху много страни по света. Когато погледнем детската бедност, забелязваме като цяло в глобален мащаб, че има три сфери, в които държавните управления могат реално да променят нещата. Първо, това са много силни системи за закрила на детето и социална защита, за да се гарантира, че семействата могат да осигурят достойнство и достоен доход за семействата. Второ, равен достъп до услуги, като тук гледаме достъпа до ранно детско образование, достъпа до здравеопазване. Това трябва да бъде равен достъп за всички семейства, особено за по-уязвимите семейства. И трето, разбира се, осигуряването на работни места и подкрепа за семействата, подкрепа за уязвимите семейства.

Значи и трите неща са свързани много със случващото се в страната. Намирате ли прилика в посткомунистическите страни?

Да, забелязваме като цяло, че ако погледнете например и Румъния, виждаме подобни тенденции при детската бедност и виждаме някои изключително позитивни примери в някои от страните, където имаше наистина целеви мерки, които позволиха детската бедност да бъде намалена.

UNICEF е организация, работеща по целия свят, и мисля, че сега отбелязвате своя 80-годишен юбилей?

Да.

Дейността на UNICEF започна след Втората световна война и можете ли да ми кажете, според Вас, какво беше направено за тези 80 години?

Благодаря Ви. Да, наистина отбелязваме 80 години от създаването на UNICEF. UNICEF е основан след Втората световна война. И затова 80 години са много време, постигнат е голям напредък в глобален мащаб, но също и в България. Съвсем ясно е, че след Втората световна война ситуацията е била много трудна в Европа с огромен брой деца, които разбира се са били разселени, които са били засегнати от Втората световна война, и това е причината, поради която Организацията на обединените нации създава Детския фонд UNICEF през 1946 година. И всъщност тази година и тази седмица отбелязваме 80-годишнината с пътуваща изложба, която обикаля България с голям брой снимки от цял свят, от цялото земно кълбо, показващи как човечеството е извървяло тези 80 години през много големи кризи, където UNICEF е присъствал на терен с нашата мисия да подкрепя децата, където и да се намират те. И където и да живеят.

В момента има много деца, страдащи в двете войни, към които целият свят гледа – това са Украйна и Газа. Вие сте били там. И какво видяхте?

Да. Абсолютно. Това е много трудна ситуация в световен мащаб, в момента се сблъскваме, светът се сблъсква с най-големия брой конфликти и войни в света.

Най-големият?

Да, най-големият брой от Втората световна война насам. Така че, когато погледнем глобалната картина, едно на всеки шест деца живее в ситуация на конфликт.

Всяко шесто... в света? Едно на всеки шест деца?

Едно на всеки шест деца. Това е немислимо, броят на децата, които са засегнати от разселване, от конфликт. И разбира се Украйна, съседна страна на Европа, знаем, че над 3200 деца са били убити. Когато погледнете Судан, в момента там има огромна текуща криза. Повече от 5 милиона деца са разселени. И така ситуацията е наистина...

5 милиона?

Да, немислимо е.

Да. Цифрата е невъобразима. Вие пътувате ли много до тези места, когато работите тук? Сега работите специално за България. Но в кариерата си сте пътували много. И знам, че сте преживели цунамито в Шри Ланка.

Да, да.

И бяхте бременна тогава?

Добре информирана сте. Да, да. Разбира се, ние в UNICEF имаме дейности в глобален мащаб в 190 страни и по-конкретно в зоните с повече конфликти, а също и където има извънредни ситуации – природни бедствия, земетресения. Точно тук мисията на UNICEF веднага, разбира се, преминава на друго ниво на реакция. И да, аз лично бях в Шри Ланка след реакцията при цунамито. По онова време бях още сама, нямах връзка. Беше преди 20 години. Нямах семейство в онзи момент. В Кот д’Ивоар живеех със семейството си по време на подготовката и реакцията за извънредната ситуация с Ебола.

А сега имаме същата възникваща ситуация за съжаление с Ебола. Мислите ли, че ще се превърне в по-голям проблем?

Много от организациите, партньорските организации и правителствата наистина засилват спешната реакция, за да гарантират, че Ебола няма да се разпространи. През 2014 година бях заместник-представител в Кот д’Ивоар, ръководител на програмата на UNICEF, и епидемията от Ебола започна в граничните райони: Гвинея, Либерия, и затова бях помолена да подкрепя границата между Кот д’Ивоар, Либерия и Гвинея. В Гвинея ситуацията беше много трудна, в Либерия също. Епидемията от Ебола се ускори и аз бях бременна в шестия месец с първото си дете, което придава в известен смисъл друго измерение, когато работиш по борбата със смъртоносен вирус, който е точно от другата страна на границата, а самата ти също носиш първото си дете. Това те прави... кара те да се чувстваш много уязвима.

Имахте ли дилема дали да останете там, или не, защото това е наистина трудно решение?

Да. Така че, разбира се, е трудно решение и аз наистина отговарях за повишаването на информираността на общностите. Работех много с вождовете на селата. И беше трудно решение. И бях там. Това е, това е нашата работа. Нашата работа е да бъдем там. И аз, разбира се, се чувствах допълнително уязвима и вземах извънредни предпазни мерки за миене на ръцете. И хубавото нещо на Ебола е, че не се предава по въздух като COVID-19 например или грипа.

Кажете ми нещо, Вие сте в края на престоя си тук в България. Петте години от работата Ви тук приключват, къде ще отидете след това?

Да. Това e емоционална тема. Пет години в България. И дойдох със семейството си, и дойдох с отворено сърце, и дадох цялото си сърце, и получих много обич, и научих много уроци, и израснах много, и имам много красиви преживявания. България е красива страна. Мисля, че понякога българското население невинаги оценява богатството, богатата култура, красотата на зелената гора, на планините. Бях в Широка лъка с приятели от Нидерландия по време на Великден. Традиционните места в Родопите, селата, пълни с традиции и душа. Ще бъде много трудно да оставя това зад гърба си. Работя с невероятен екип. Екипът на UNICEF е изключително всеотдаен, пламенен, ангажиран. Но мисията на UNICEF е такава, че на всеки четири или пет години наистина се местиш в различни страни. И така сега започваме да мислим за последните седмици. И аз ще... ние ще имаме България завинаги в сърцето си, защото тя наистина ми даде много и мисля, че българските сезони също, вие имате много изразени сезони. Работих 12 години в Африка, където имате само дъждовен сезон или влажно и слънчево време, а България е толкова красиви, изразени четири сезона с Баба Марта, което за мен е най-любимият ми празник.

Децата Ви растат тук, така че предполагам знаят български?

Да, те говорят български по-добре от мен.

Те ще бъдат наистина интересни хора един ден, говорейки толкова много езици. Благодаря Ви за всичко, което направихте тук за тези пет години. И съм сигурна, че на следващото място, където отидете, ще бъде същото и със сигурност ще ни липсвате. И се надявам, че ще дойдете за Великден и за Баба Марта отново. Благодаря Ви много!

Благодаря ви! Благодаря Ви и благодаря на NOVA, която ни позволи с различните предавания, като „Като две капки вода“ и различните събития, да събираме средства и да подкрепяме реално работата ни по отношение на насилието над деца. И успяхме наистина да разширим работата си по модела „Зона ЗаКрила“, подкрепящ семейства и деца, засегнати от насилие, благодарение на подкрепата от всички хора в България, благодарение на подкрепата от правителството и, разбира се, от отделни хора, но също и от медиите, включително NOVA, и благодаря за това. То ще продължи!