Хиляди емоции от струните на една цигулка: Виртуозът и бунтар Дейвид Гарет

Той превърна цигулката в рокендрол и класическата музика – в истинско шоу. Малко преди да излезе на сцената в Берлин Дейвид Гарет даде специално интервю пред нашия репортер Юлиян Стоянов и оператора Таси Асенов. А след по-малко от месец двамата с оперната прима Соня Йончева ще се срещнат на една сцена в София. Какво ни разказа рокзвездата на цигулката и какво да очакваме от „Гала в София“ на 23, 25 и 27 август – вижте. 

Как се превръща един класически цигулар в рокзвезда? Дейвид Гарет знае отговора. Германецът започва да свири на цигулка още като дете, а днес разбива границите между класиката и поп музиката.

Опра го нарича „мъжа с най-бързите пръсти на планетата“. И има защо – Дейвид Гарет държи рекорд на „Гинес“ за най-бърз цигулар в света.

Една от най-красивите сцени в Европа тази вечер няма покрив. Таванът ѝ е небето над Берлин, а декорът – красивият Концертхаус и двете катедрали. Но преди да излезе пред хилядите зрители в Берлин, Дейвид Гарет се срещна с нас – зад сцената, с цигулка в ръка и само 45 минути до началото на концерта.

Дейвид, много ти благодарим за тази среща с нас точно преди концерта. Благодарим ти за любезността и за отделеното време. Как си?

Чудесно! През последните няколко седмици правим така нареченото „кросоувър” шоу – голям оркестър, мащабна продукция, тенът ми е единствено от много работа, но се забавлявам страхотно!

Обикновено когато се срещам с артисти никога не искат да говорят преди да излязат на сцената, искат да бъдат сами със себе си и с мислите си. А ти се срещаш с фенове, говориш си с нас, усмихнат си, спокоен си. Как успяваш да си толкова уравновесен преди да излезеш на такава голяма сцена?

Предполагам, че е защото съм репетирал много, когато бях дете.

От 4-годишна възраст?

Точно така. Подготовката за турне или за концерт започва много, много отдавна преди да се кача на сцената. Така че ако не бях подготвен за днес, няма нищо, което мога да направя, за да го подобря в този момент. Затова просто ще се наслаждавам и ще си прекарам добре.

Определено имам по-лична връзка с публиката. Освен това ме отпуска повече, защото има хора, които вече ме слушат по време на саунд чек-а, получавам добра енергия, добро настроение от хората, те се наслаждават. Така бавно да се впускам в духа на вечерта.

Някои хора на улицата ме питаха: „Това Дейвид ли е?“ „Репетира ли?“ А аз им отговарях: „Може би, не знам.“ Много ми харесва това настроение. Виждам, че си донесъл цигулката си. Специална ли е за теб по някакъв начин?

Да, това е цигулката, която използвам, когато свиря на „кросоувър“ концертите. Това е цигулка, копие на „Канон д’Алгесо“ на Паганини, която се намира в музея в Генуа и е изработена от френския цигулар Жан Батист Вийом, който е познавал Паганини лично, а това е точно копие на този инструмент.

О, уау, можем ли да чуем как звучи?

Разбира се, какво искаш да чуеш?

„24 Каприза на Паганини“. Благодаря ти за този специален концерт за „Събуди се“!

Преди Майкъл Джексън да предизвиква истерия, преди Елвис да кара публиката да полудява и преди Бионсе да превръща концертите си в спектакъл, имало един цигулар, за когото феновете също губели разума си. Николо Паганини - човекът, останал в историята като първата рок звезда. В ролята му влиза самият Дейвид Гарет във филма „Цигуларят на дявола“ – и изпълнява една от най-трудните му творби пред камера.

Вярно ли е, че си изпълнил онази сцена с „Капризите на Паганини“ напълно на живо?

Да, така е. И то дори на струни от животински черва – не като струните тук, а традиционните струни, които не бяха обвити с алуминий или стомана. Така че беше доста голямо предизвикателство да свикна да свиря на цигулка с традиционни струни, което е много по-трудно, що се отнася до прожектирането на звука. Затова още по-голямо уважение към Паганини, който успя да извлече звук в една от онези традиционни концертни зали.

Имаше ли втори дубъл?

О, направихме няколко дубъла, разбира се. Не само заради мен, но, знаете, трябваха им няколко различни кадъра от различни ъгли. Ти знаеш по-добре от мен – и в телевизията, а и във филмите вероятно нещата са още по-прецизни. Затова направихме няколко пробни дубъла.

Четох някъде, че Паганини никога не е изпълнявал тази творба пред публика, защото това е нещо много лично, много близко до сърцето му…

Капризите са нещо, с което младите музиканти да усъвършенстват майсторството си. Ето защо той никога не ги е изпълнявал на живо. По-скоро е било метод за учене на цигулка. Затова през целия си живот той никога не ги е възприемал като концертни произведения. Ето защо е написал всички останали – прекрасни произведения, много концерти за цигулка. И затова той е велик!

И нека ти кажа, че ти си точно като него – рок звезда, истинска рок звезда. А случва ли се това в реалния живот както във филма, когато влезе в онзи театър, свириш произведението, а момичетата крещят, припадат…

Да го кажем така – дори при големите рок и поп изпълнители днес времената са се променили много, защото сме много по-близо до всички. Поне ни се струва, че сме много по-близо. Можем да получим информация от Мик Джагър. Можем да получим информация от The Weeknd, от Майли Сайръс, защото те са в TikTok. Те са в Instagram. Усещаме присъствието им, без дори да ги познаваме. Казано така, ако видиш нещо, с което вече си толкова запознат, макар и за първи път в реалния живот, реакцията е напълно различна от тази, ако никога преди не си виждал нищо подобно. При Майкъл Джексън, това беше друго време. Изведнъж те видяха нещо, за което само бяха чували или бяха виждали снимка, или музикален клип. Толкова по-голямо е усещането за откъснатост и толкова по-феноменален е моментът, когато видиш нещо, за което си мечтал или си го представял. Но ако всичко е толкова близо в живота, в хола ти, това вече не се случва. Хората все още се вълнуват, когато ме видят, не ме разбирай погрешно. Но това ниво на вълнение вече го няма в света, защото всичко е толкова достъпно.

Случвало ли ти се е понякога фенките толкова да се вълнуват, че да те замерят с предмети, например – сутиени?

Не, но за щастие, защото дори и сутиените имат малки метални части, които биха могли да ударят цигулката. Затова се радвам, че това не се случва.

Да, трябва да пазим цигулката.

Абсолютно.

Но зад блясъка на сцената стоят години работа. Дейвид започва да свири на цигулка още на 4, а пътят му го отвежда от Германия до едно от най-престижните музикални училища в света – „Джулиард“ в Ню Йорк. И докато мечтае за голямата сцена, той работи каквото намери – като сервитьор и барман, за да бъде финансово независим от родителите си. Дори за кратко влиза и в света на модата – като лице на Armani и позира за Vogue.

Тежък период от живота ти ли е бил това?

Беше най-страхотният период в живота ми, защото това те заземява, кара те да осъзнаеш какъв може да бъде животът и какъв привилегирован си, че можеш да правиш нещо друго. Така че това ти дава основата да се наслаждаваш на това да си музикант, дори когато става трудно.

Все още ли свириш всеки ден, дори в почивните си дни?

Да, но това не е задължение. Това е нещо задължително, но не го считам за задължение. За мен това важи, дори когато съм просто зад кулисите тук.

Много деца ще гледат това интервю, защото имаш много подрастващи фенове в България и си пример за подражание за толкова много хора. Какво е твоето послание към онези, които все още са ученици или студенти и се опитват да вървят по твоите стъпки?

Не вървете по моите стъпки, прокарайте свои собствени. Мисля, че това е най-добрият съвет – правете нещо с честност, правете го добре, работете усърдно, но не следвайте стъпките на никого.

Нека поговорим за новия ти албум, който излиза на 9 октомври. Кръстил си го Имортал - „Бъзсмъртен“. И ти го описваш като 100% ръчно изработен. Какво имаш предвид?

Живеем във време, в което музиката все повече и повече се пише дори изцяло от изкуствен интелект, а за мен това беше по-скоро изявление, че това е нещо, което е подбрано на ръка, ръчно изработено, което е човешко. Каквото и да означава това в днешно време, не знам. За мен това беше просто начин да подчертая, че не съм ползвал никакви „кратки пътища“, да го кажем така.

Е, Дейвид, твои фенове ми завиждат в момента, че съм тук и те виждам на живо пред себе си, но не се притеснявайте, скъпи зрители, защото той ще бъде в България на 27 август. Ще излезеш на сцената, за да свириш заедно с нашата любима Соня Йончева. Чух, че сте доста близки, но никога не сте свирили заедно?

Никога не сме свирили заедно. Разбира се, класическият свят е доста малък, така че сме се срещали, но това ще бъде първият път, когато ще се присъединя към нея на сцената, и програмата ще бъде много хубава.

Помниш ли кога я срещна за първи път?

Не, честно казано.

Аз мога да ти кажа.

Моля те, помогни ми, защото, както видя днес, всеки ден се срещам с толкова много хора.

Беше на наградите Opus Classic Awards 2015 – ти беше водещ и тогава я представи.

Да, И направих интервю с нея, нали? Спомням си, даже я представих.

Да, ти ѝ връчи наградата.

Как бих могъл да забравя? Срам за мен! Много ти благодаря, че ми напомни. Извинявам се, извинявам се.

Имаш много да наваксваш с нея. Да побързаме, защото имаш 45 минути до концерта. Какво е посланието ти към българските ти фенове, които с нетърпение очакват да те видят след няколко седмици?

Преди всичко, винаги ми е доставяло удоволствие да свиря в България. Обичам ентусиазма, обичам хората там, обичам храната, обичам да съм сред тях. София е страхотен град и за мен да свиря там отново винаги е голяма чест, защото България има богати традиции и култура, що се отнася до музиката. Надявам се да се представя на ниво и всички да се насладят на този концерт.
До скоро, обичам ви.

Ексклузивен телевизионен партньор на фестивала "Гала в София" 2026 е Нова Броудкастинг Груп.