История за насилие, бедност и разпределяне на власт, вдъхновила криминалната драма на Стивън Найт

Семейство Шелби са гангстери, облечени в елегантни тъмни костюми, бели ризи, дълги палта, кожени обувки и емблематични каскети. Сурови, арогантни, амбициозни и мрачни, понякога напълно безразсъдни, друг път - много пресметливи и аналитични. Такива са мъжете от култовия криминален сериал "Остри козирки" (Peaky Blinders), дело на Стивън Найт. В него участие взимат едни от най-големите звезди на британското кино, сред които Килиън Мърфи в ролята на Томас Шелби, Хелън Маккрори в ролята на Елизабет „Поли“ Грей, Пол Андерсън в ролята на Артър Шелби, Софи Ръндъл в ролята на Ада Шелби, Джо Коул в ролята на Джон Шелби и Фин Коул в ролята на Майкъл Грийн.

Peaky Blinders разказва за семейство от смесен ирландски и ромски произход, което живее в Бирмингам в началото на ХХ век. Действието започва няколко месеца след края на Първата световна война. В центъра на сюжета е уличната банда "Остри козирки" и техният амбициозен бос Томи Шелби, а лентата проследява живота на подземния криминален свят във Великобритания и най-вече в Бирмингам и Лондон.

Кои обаче са истинските гангстери от "Острите козирки" 

Остава загадка откъде идва названието Peaky Blinders. Някои смятат, че произлиза от практика на бандитите да зашиват бръснарски ножчета във върховете на каскетите си. В серала дори има сцени, в които каскетите с ножчетата в тях се използват като оръжие. Други смятат, че тази теория за произхода е по-скоро митологизирана. Според тях бръснарското ножче е било луксозен артикул по това време и не се е използвало толкова често. Трети са на мнение, че името произлиза от използването на шапката като прикритие на гангстерите - лицата им не се виждат от жертвите по време на нападение и така те не могат да бъдат идентифицирани. Напълно възможно е името да идва от местния жаргон по онова време, в който blinder се е използвало като описание за някой, който изглежда особено впечатляващо на външен вид. Откъдето и да идва името обаче то се е запазило и е станало синоним за бандите дълго след края на групата.

Стилът на бандитите от "Острите козирки" се отличава от този на другите банди, като например „Бирмингам Бойс“. Освен каскети с козирка, наклонени леко на една страна, те носели шал тип крават, разкроени панталони, сака с месингови копчета отпред и кожени ботуши със стоманени върхове. Приятелките на членовете на бандата се разхождали с пищна колекция от перли и копринени кърпички в ярки цветове, преметнати през врата им, сочи книгата на Филип Гудърсън „Бандите на Бирмингам“.

peaky blindersСнимка: Стенопис в Бирмингам

Историкът Карл Чин, който изследва бандите на Бирмингам и е автор на книгата The real Peaky blinders, разказва, че истинските "Остри козирки" са започнали да действат още около 1890 година и са продължили до към 1920 година. Чин е удостоен с Ордена на Британската империя (MBE) за заслуги към местната история и благотворителност.

Как се появяват бандите във Великобритания

Реалните Peaky Blinders далеч не са толкова успешни, колкото фамилията Шелби от сериала. Но тези момчета и млади мъже са закоравели от икономическите лишения, разпространени в индустриална Англия. Точно тези финансови трудности и мизерията създават това, което Джесика Брейн от Historic UK определя като „насилствена, престъпна и организирана“ субкултура.

Още от 1870-те години улиците на централните части на Бирмингам са пренаселени, а хората живеят в крайна нищета. Бедняшките квартали на Великобритания, особено в Мидландс и Северна Англия, са изправени пред мащабни лишения. За младите момчета и мъже, които не работят и имат малки шансове за работа, грабежите и престъпленията се превърщат в начин на живот. В големия индустриален град Бирмингам джебчийството става нещо обичайно по улиците, където започва да се заражда култура на насилие сред младежите. Така престъпността се явява като притегателна сила за някои. Това води до поява на банди, които буквално вилнеят в целия град. Избухват битки за „завладяване“ на райони като "Смол Хийт" и "Чийпсайд". В тях стотици младежи се биели - понякога до смърт, в масови боеве, продължаващи часове.

Най-известните и безмилостни от тези ранни банди са известни като „Слогърите“ или „Бандата на Чийпсайд Слогинг“. В продължение на 30 години те управляват улиците на града с рекет за защита и насилие. Водени от Джон Адриан и неговия доверен лейтенант Джеймс Гринрод, те започват своето "царуване" около 1870 г. Тяхното предпочитано оръжие е колан с тежка катарама.

По това време се сформират много съперничещи си банди. Една от тях скоро се превъръща в най-страшната сила по улиците на града - бандата на "Острите козирки" - Peaky Blinders. Те се появяват точно в района на "Смол Хийт" в Бирмингам, като първите доклади за дейности на нейните членове са описани подробно във вестник през март 1890 г. В изданието става дума за бруталното нападение над мъж от банда, известна като Peaky Blinders. Групата вече е популярна с насилието и бруталността си в престъпния свят.

В края на XIX век бандите са съставени от хора на различна възраст - от дванадесет до тридесет години. Не след дълго групите се организират чрез неформални йерархии. Някои от членовете по-късно стават много влиятелни, например Томас Гилбърт, който става известен като Кевин Мууни. Смятан е за може би най-видния член на Peaky Blinders. С настъпването на младежката бандитска култура в Бирмингам цели райони попадат под контрола на групите, а „заграбването на земя“ става често срещан източник на съперничество между бандите. Мууни е основен инициатор на тези дейности и скоро Peaky Blinders се превъръщат в самостоятелно образувание, действащо точно в Бирмингам.

Регионът "Чийпсайд" и "Смол Хийт" са основна цел и включват конкуренция от страна на гангстерите от „Чийпсайд Слогърс“, които искат да завладеят района. Тази група вече е спечелила славата си с уличните си боеве в някои от най-бедните квартали. Битките стават обичаен начин за разпределяне на властта и контрола на определени райони, като същевременно се утвърждават и териториални граници на съответните банди. Един от основните фактори, ускоряващи възхода на гангстерите, е фактът, че те плащат на водещи фигури в бизнеса, правосъдието и други.

През 1899 г. има опити за контролиране на дейността им чрез назначаване на ирландски полицейски служител в Бирмингам, за да се постигне по-високо ниво на правоприлагане в района. Този опит обаче е краткотраен и неразумно обмислен, предвид широката корупция в самите полицейски сили. „Острите козирки“, знаейки че подкупът ще купи мълчание, продължават дейността си сравнително безпрепятствено, докато ефективността на полицията значително намалява.

Насилието и подкупите позволяват на Peaky Blinders да упражняват огромен контрол в района. Икономически, политически и социално те диктуват решенията. В културно отношение те доминират на сцената.

Бандата успява да контролира Бирмингам и да упражнява волята си в продължение на почти двадесет години. Нейните членове се занимават с контрабанда, грабежи, подкупи, организиране на рекет, измами и отвличания. Въпреки че участват в редица дейности, тяхната специалност остава в уличната местна престъпност като грабежи и нападения.

Някои от най-известните личности са Хари Фаулс, наричан още „Хари с бебешко лице“, който е арестуван за кражба през октомври 1904 г. Сред заловените по същото време членове са Стивън Макникъл и Ърнест Хейнс, въпреки че наказанието им продължава само един месец. 

Историкът Дейвид Крос от Полицейския музей на Уест Мидландс в Спаркхил е куратор на най-голямата колекция от снимки на затворници в страната. Тя съдържа съдебни документи, които са запечатали подвизите на отминалите банди на града. „Те използваха шапките си с пришити бръснарски ножчета, за да ограбват хора. Ето какво представляваше Peaky Blinder“, разказва той. „Когато удряли някого с глава по носа, докато носели каскет, причинявали временна слепота на жертвата", добавя Крос .

Елегантният външен вид на Peaky Blinders прикрива бруталното им отношение към членовете на другите банди, полицията и широката общественост. Според писмо от 21 юли 1898 г., изпратено до Birmingham Daily Mail от анонимен „работник“, „без значение в коя част на града се разхождате, можете да видите членове на Peaky Blinders, които често не се замислят да обиждат грубо минувачите, независимо дали са мъже, жени или деца".

Дни преди загриженият работник да напише това писмо, улично сбиване между „Острите козирки“ и полицията води до смъртта на един полицай. Както Андрю Дейвис съобщава за History Extra, полицай Джордж Снайп патрулирал в центъра на Бирмингам, когато той и негов колега се натъкват на шестима или седем членове на банда, които „пиели през целия ден и се биели цяла нощ“. Снайп арестува 23-годишния Уилям Колерейн за използване на неприличен език, но приятелите на задържания бързо се притичват на помощ. По време на последвалия сблъсък един от младите мъже хвъря тухла по главата на Снайп с такава сила, че чупи черепа му на две места. Полицаят умира на следващата сутрин. Неговият убиец - 19-годишният Джордж „Клоги Уилямс“, е признат за виновен в непредумишлено убийство и осъден на доживотен затвор.

"Козирките" избират жертвите си безразборно, независимо дали са мъже, или жени, млади или стари, богати или бедни, казва Крос. „Те биха се насочили към всеки, който изглежда уязвим или който не изглежда силен или във форма. Всичко, което можеше да се вземе, те биха го влези", допълва историкът.

На 23 март 1890 г. например, група, водена от Томас Мъклоу, напада по-младия от тях Джордж Истууд, след като го вижда да си поръчва безалкохолна джинджифилова бира в местната кръчма. След нанесения побой той получава сериозни телесни травми и фрактура на черепа. Прекарва повече от три седмици в болницата и се налага да се подложи на операция, при която лекарите пробиват дупка в главата му. „ Дейли Поуст“ нарича инцидента „убийствено нападение“, а „Лондон Дейли Нюз“ идентифицира извършителите като членове на Small Heath Peaky Blinders. Според Чин това е най-ранното известно писмено споменаване на бандата.

За разлика от своите телевизионни еквиваленти, истинските членове на бандата на "козирките" далеч не са такива криминални гении. Полицейските сводки на Хари Фаулър, Ърнест Бейлс, Стивън Макхики и Томас Гилбърт описват дребни нарушения, включително „обир от магазин“, „кражба на велосипеди“ и други.

Крос разказва, че мъжете с каскетите се опитват да внесат нотка класа в действията си, което ги отличава от конкурентите - това е именно стилът им на обличане. 

Членовете на "козирките" са лоялни на бандата, разказват местните легенди. Трудно е да се каже обаче колко точно са на брой и кои са всичките, които участват в групата. 

Дори деца, намиращи се в отчаяно положение, редовно са вербувани в редиците на "козирките". Сред видните членове са 13-годишният Дейвид Тейлър, осъден на затвор за носене на оръжие, и 12-годишният Чарлз Ламбърн. По-възрастни членове на бандата са нейните босове. Такива са Стивън Макхики, Хари Фаулър и Том Гилбърт.

Краят

С напускането на центъра на града в началото на ХХ век властта на бандите намалява. С разрастването на райони като "Смол Хийт" се увеличава и физическото разстояние между съперниците. Повечето от някога страховитите имена на членовете на бандата "Остри козирки" сега са забравени, но репутацията им е затвърдена във фолклора на Бирмингам.

Към 1920 година съперничеща банда, наречена „Бирмингамските момчета“, поема контрола над региона. Тя е ръководена от Били Кимбър - гангстер, когото Чин описва като „много интелигентен мъж с бойни способности, магнетична личност и проницателно съзнание за важността на съюза с Лондон“. Групата упражнява влияние до 30-те години на миналия век, когато друга банда, оглавявана от Чарлз Сабини, узурпира мястото ѝ в английските Мидландс.

Наследството

Макар и историята от сериала "Остри козирки" да е преувеличена и да не пресъздава реални лица или събития, тя дава реална педстава за тази епоха и много детайлно и дори епично успява да изгради образите от онова време и да обрисува епохата толкова ясно. Криминалната драма определно успява да вдъхне един нов и различен живот на Бирмингам в края на XIX и началото на ХХ век и дори да митологизира фамилията Шелби. Със сигурност Стивън Найт, който е автор и на сериала "Табу", разкрива един мрачен и изпълнен с насилие свят, а актьорите превръщат написаната от него история в истински шедьовър.

Източник: Birmingham Live, GQ, historic-uk.com, "Би Би Си"

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking