Данаил Глишев: Хората в Донбас са без вода и ток, те са под обстрел

Данаил Глишев е репортер в Нова телевизия. Той е човекът, който през последните месеци е на най-горещите точки по света – отразява както кризата в Украйна, така и трагедията със сваления малайзийски самолет MH17. Професията неведнъж го прави пряк свидетел на днешните военни сблъсъци и конфликти. Говори френски, английски, полски и руски. През последните години е отразявал икономическата криза и изборите в Гърция, протестите на площад Таксим в Турция и е разработвал още редица репортажи на икономическа и политическа тематика, както в международен план, така и в България.

- През последните месеци два повода те изпратиха в Украйна - сваленият Боинг и военните сблъсъци. Какво видя при последното си посещение там - къде бяхте, с кого се срещнахте, успяват ли международните екипи да работят... и като цяло, променило ли се е нещо след последното ти ходене през март?

- Отзад напред. Донбас гори. С различна интензивност в областите на Луганск и Донецк се водят сражения между т.н. опълченци на „Народните републики” и силовите структури на Украйна, за краткост наричани от местните „силоваци”.

Ще Ви направи впечатление, че терминологията, като във всеки съвременен конфликт, се използва стриктно, почти педантично и от двете страни, но със своите специфики. Това е заради сложната картина на международни ангажименти, политически компромиси и често откровен натиск за спазване на формите, приемливи на европейско и световно ниво.

Така украинците пунктуално наричат зоната на боеве – „район на АТО” – превеждам: район на Антитерористичната операция. Войските им в района автоматично са „сили на АТО”, генералите им – „ръководители на АТО” и пр.

От другата страна, частите на „опълченците”, по украинската терминология -„сепаратистите”, а в неформалната блогосфера - „белогвардейците” или направо „уродите”, наричат правителството на Украйна: „Хунтата в Киев”, „фашистите” или „Афробандеровците”. Тази малко непривична за нас терминология пък е напълно приемлива за потребителите на руските медии.

Така промяната от март насам не е за добро, особено в източните части на страната. Ще припомня, след отцепването на Кримския полуостров, проруски настроените слоеве в Донбас, а и в Харков и Днепропетровск, но далеч не всички жители на Донецка и Луганска области, застанаха твърдо на позицията за федерализация на страната, дори чрез силово решение и с риск от широкомащабни бойни действия. Веднъж поели този риск, те буквално подпалиха страната си. За това казвам, че Донбас гори.

- Според теб как ще се отрази самолетната катастрофа на украинската криза - още повече ли ще се задълбочи или точно обратното - ще се окаже поводът, който ще ускори изхода от нея?

- Политици и дипломати, и не само в Европа, предпочитаха да смятат случващото се в Донбас, независимо дали това е „антитерористична операция” или „борба с бандеровците”, според разбиранията си, за локален проблем. Там, на края на картата на Стария континент има конфликт, но намесата на Брюксел, Москва, Вашингтон или ООН, заплашват крехкия баланс на енергийни и икономически интереси в глобално измерение.

Катастрофата на авиолайнера MH17 е проблем от съвсем друго естество за Международната общност. Това първи разбраха в Киев, след което президентът Порошенко буквално и отново, „терминологично” свърза двете. Свалянето на самолета за него, каза го още вечерта на катастрофата, е „терористичен акт”.

Промяна има и в мисленето на Европейския съюз. От Холандия се чуха гласове, че:”Украинската криза чука на вратите на Запада!”. Москва също бързо се ориентира в проблема и от пълното му отричане, пред очите на репортерите от цял Свят, се стигна до „сътрудничество” между „Народните републики” и международни експерти и предаването на телата на загиналите на гарата в Харков за независима експертиза.

Веднага след това обаче конфликтът ескалира, подпален от нова украинска атака и сега мястото на трагедията, районът, където падна малайския самолет, една ивица от градовете Шахтьорск до Торез, се превърна в поле на кървави боеве.

- А как гледат на това местните хора - каква е тяхната версия за трагедията?

- Хората в Донбас са основните потърпевши от конфликта. Те са без вода, без ток и по-лошото, под обстрел. Думата „Град”, названието на руска ракетна система за залпов огън, с която разполагат и използват и двете страни се превърна в най-краткото определение за кошмара, който хората там изживяват всекидневно.

По въпроса за трагедията със самолета, както и с проблемите на конфликта и мира, забелязвам известна промяна. Както за отделянето от Украйна, така и за причината за трагедията с лайнера, местните граждани постепенно достигат до някои истини, които в началото им убягваха. Може би и със спирането на Интернет в много райони на Донбас, а и с последните удари на силите на АТО, мисленето им се насочва към по-бързо достигане на мир и спокойствие.

- Докато отразявахте военните сблъсъци на Майдана, си разказвал, че хора буквално са умирали пред очите ви - какво видяхте и как се запазва самообладание, какво си казва човек в такъв момент?

- 19 февруари на Майдана в Киев е наистина жив спомен и незабравим ден за мен. Нищо не може да бъде сравнено с уличните боеве. Но в Куйбишевски район на Донецк попаднахме и под артилерийски обстрел. Сковава нервите. Лицата на хората се изпъват. Населението бяга панически, ругаейки войниците, които се опитват да отцепят зоната, в която падат мини и ракети.

Филмите могат да дадат картина, но не и особената, подлудяваща психиката атмосфера. Ремарк е описал чувствата на войници, под артилерийски огън. Питам се, кой ще опише чувствата на майки с деца под огъня. А самите деца свикват и на това. Родители, евакуиращи се от полуделия, обсаден град, ни споделиха, че малките заспиват дори под обстрел. Просто свикват.

- В подобна ситуация кое се оказва по-силно - журналистическият дълг или инстинктът за самосъхранение?

- Този въпрос ще оставя за разглеждане от СЕМ. Шегувам се. Работата си е работа, ако не сме там, няма да има материал.

Цялото интервю с Данаил Глишев четете на Vesti.bg.