„Въпросът за АЕЦ”: Гласуваш с „Не” = подкрепяш централата

На референдума на 27 януари трябва да гласуват поне  4 милиона и 300 хиляди българи. Само тогава допитването ще е легитимно, а резултатът - зачетен. Ако пред урните отидат 20 на сто от всички избиратели, а това са милион и 400 хиляди души, въпросът ще бъде внесен за обсъждане в Народното събрание.

Оказва се обаче, че един глас „Не” всъщност може да отиде в подкрепа на ядрената централа. Икономисти обясняват как е възможно това.
Колкото са гласувалите на предишните парламентарни избори - над 4 милиона души, толкова трябва да са и събраните гласове на предстоящия референдум, за да не се окаже, че първото допитване до народа в демократичната ни история е било напразно.

Преди да погледнем чисто финансовата страна на това гласуване, по-важният въпрос е дали този референдум и харченето на парите за него ще доведе до някакъв резултат.

„Резултатът ще е някъде по средата - хем ще имаме гласуване, хем пък няма да е задължаващо за парламента, тъй като процента няма да се събере. да не се окаже, че в крайна сметка плащаме за нищо. ОК е да плащаме, за да работи демокрацията, но ако плащаме за едно нищо - тогава е проблем”, смята икономистът Петър Ганев.

А през очите на икономистите - въпросът за референдума би трябвало най-малкото да съдърлжа и цената и не само.

Има доста подводни камъни за предсотящото допитване - как става така, че един глас против ядрената енергетика, всъщност може да се окаже в подкрепа на строителството на нова централа?

„Тук вече влизаме и малко в теория на игрите. Ако отидеш да грасуваш с „Не”, ти може да не обърнеш вота в твоя полза, но можеш да го направиш лигитимен като вдигнеш активността. Това пак показва как има проблеми в процедурата. Т.е. един допълнителен вот „Не” може да направи така, че да има централа”, обяснява още Ганев.

Очакванията са да гласуват достатъчно хора, за да бъде валиден референдума, но не и достатъчно, за да задължат парламента да предприеме действия.

А възможността да кажем „Да” или „Не” на предстоящия референдум в края на месеца ще ни струва 14 милиона лева. И ако резултатът от вота е неясен, то може да се окаже, че тези пари са хвърлени на вятъра.

Парите заделени за референдума на практика са половината от нужните средства за да вдигне майчинството от 240 на 270 лева. И докато за майките пари не се намериха в хазната, за референдума нямаше как да няма.

Законът задължава държавата да финансира националните допитвания. Самият факт, че събраните подписи в искането за референдум бяха достатъчни означаваше едно – пари за референдум трябва да има.

Грубата сметка показва, че за да се осигурят 14-те милиона лева, от джоба на всеки българин ще трябва да излязат по 2 лева.

Още преди няколко месеца премиерът Бойко Борисов предложи допитването да се финансира не от бюджета, а от субсидиите на различните партии. Те пак идват от бюджета, но поне не се натоварва допълнително данъкоплатеца. Идеята тогава беше парите да се съберат от партиите пропорционално, спрямо това какви пари получават от държавния бюджет. Предложението обаче остана  без последствия.

Друга идея бе гласуването на бъде две в едно - референдума да се проведе заедно с предстоящите избори. И това обаче нямаше как да се случи. По закон президента трябва да насрочи дата в рамките на 3 месеца след като се установи, че подписите в искането за референдум са валидни. Което доведе до датата 27 януари. Гласуването на парламент и правителство пък, ще бъдат чак през лятото.

И една друга гледна точка - референдумът всъщност ще ни излезе сравнително евтино, ако го съпоставим с последните президентски и парламентарни избори.

Вотът за президент и местна власт - две в едно - през 2011, е струвал 35 милиона лева, а парламентарните избори преди близо 4 години - 40 милиона. На този фон 14 милиона за референдум изглеждат доста скромно.