„Въпросът за АЕЦ”: Китай и Русия строят най-много атомни централи

Темата "за" или "против" ядрената енергетика е актуална не само у нас, особено след аварията в АЕЦ "Фукушима" от пролетта на 2011-та. Веднага след инцидента в атомната централа, правителството взе решение да скъса завинаги с ядрените мощности. Това трябваше да се случи до 2040 година. Такъв беше планът. Поне допреди месец, когато властта в страната на изгряващото слънце се смени. Новите управляващи японците не са много доволни – 60 на сто от населението казва, че е против атомните централи. Поне това сочи проучване на токийски вестник непосредствено преди въпросните избори.

И ако японците отстъпват пред атомната енергетика, Германия изглежда категорична. След Фукушима, страната сложи хикс на ядрените мощности. Идеята беше 17-те германски централи да бъдат закрити до 2022 г. Вместо това – да се заложи на зелена енергия.
77 на сто от германците не искат по-скъп ток. А половината от жителите на страната подкрепят отказа от ядрени технологии.    

На пръв прочит – доста категорично „не” на АЕЦ, но не и ако го сравним с резултатите непосредствено след аварията във Фукошима. Тогава 75 на сто от жителите на страната са против ядрената енергетика.

На другия полюс – с категорично „да” на ядрените мощности, откриваме Русия. „Росатом” ще строи нови, по-модерни реактори в Сибир, а дългосрочният план е до 2050 г., половината от енергията в страната да е произведена от атомни централи. До края на века, този процент трябва да скочи до 80 на сто. Зад идеята застава лично и премиерът Медведев.

Още по-убедени в ползата от атомната енергетика са в Китай. Достатъчно е да кажем, че от 63 строящи се в момента реактора в целия свят, 26 са на територията на народната република. Причината – комунистическата власт се опитва доста агресивно да скъса всякаква зависимост от петрола и въглищата и да получава енергия предимно от възобновяемите източници. Но стратегията не изключва и атомните централи. Затова страната планира да увеличи почти двойно броя на реакторите си.

Ръстът в потреблението тласка към атомните централи и Съединените щати. За повече от 30 години, в Щатите не са строени ядрени мощности. Това обаче е на път да се промени. Миналата пролет Институтът за ядрена енергия одобри проекта за два нови реактора в Джорджия. Идеята е това да бъдат реактори от ново поколение, проектирани на базата на уроците, които получихме от Фукушима. Подобна е ситуацията и в Обединеното Кралство.  

Полша планира строителството на първата си ядрена електроцентрала до 2020-та година. Целта е да разнообрази енергийните си източници извън въглищата. Макар и в изобилие в страната, все пак те са източник на сериозно замърсяване. Как край Висла гледат на развитието като цяло на ядрени мощности?  Данаил Глишев разговаря с директора на полския институт за енергийни изследвания Анджей Шикора.

Полша до преди десетина години  разчиташе изключително на въглищата за поддържане на енергийния си баланс. Страната е богата на този тип полезни изкопаеми и тази нейна специфика десетилетия и е позволявала да не търси други източници на енергия.

„От електрическата енергия в страната се добиваше от този, да ги нарека, стар, добре познат енергиен източник, който в наше време не е много добре приет в Европа, заради голямото количество парникови газове, отделяни при използването му в природата. Но въглищата са сред най-евтините и най-ефективните средства за производство на електрическа енергия. Ядрената технология е доста „по-чиста” от екологична гледна точка, ако се съобразяваме с намаляване на емисиите на въглеводород”, обяснява Шикора.

Но в наше време вече са изработени планове за строеж на ядрени мощности в страната, на Балтийско море. Полското правителство възлага големи надежди на ядрената енергия. Планът на управляващите предвижда до 2030 г. 15% от електричеството да се произвежда от ядрени мощности.

„В Полша ситуацията е проста. С влизането ни в Евросъюза, сме поели ангажименти за намаляване на емисиите. Намалението обаче не може да стане за сметка само на възобновяеми източници като вятър или фотоволтаика. Полша не е Норвегия, която произвежда над 70% от енергията си от такива източници. От 2008 г. страната ни прие нова политика по въпроса за ядрената енергетика.  Тя е един от стълбовете на преодоляване на проблема с емисиите на вредни газове”, допълва Шикора. От позицията си на енергиен експерт, за пан Шикора референдумите са верен път за решения в областта на ядрената енергетика. Информираният избор е ключовия въпрос при провеждането на допитване по ядрените въпроси, подчертава той.

Имейл адресът, на който може да поставяте важните, според вас въпроси, свързани с допитването на 27-ми януари е vaprosut@ntv.bg