Илон Мъск е първият трилионер в света

Илон Мъск стана първият трилионер в света – богатство с мащаб, невиждан досега в историята на световната икономика.

Главният изпълнителен директор на Tesla притежаваше акции на стойност около 270 милиарда долара. Акциите на SpaceX започнаха обаче да се търгуват публично, а така богатството нарасна с още 841 милиарда долара. Мъск притежава близо половината от компанията, чиято обща пазарна стойност достигна 1,77 трилиона долара. Така общото му състояние от двете компании възлиза на около 1,11 трилиона долара.

Въпреки внушителната сума, това богатство съществува основно на хартия под формата на акции и зависи от бъдещата оценка на компаниите от инвеститорите. Един трилион долара се равнява на един милион милиона долара – сума, която практически е невъзможно да бъде изхарчена за един човешки живот. Дори при разход от по 1 милион долара на час всеки ден, биха били необходими повече от 100 години, за да бъде похарчен един трилион долара.

Град на Луната до 10 години - приоритет на „Спейс Екс”

За сравнение, стойността на богатството на Мъск вече надминава или скоро ще надмине редица икономики и активи по света. Според данни на Международния валутен фонд само около 20 държави имат икономики, по-големи от 1,1 трилиона долара. Това означава, че икономиките на страни като Тайван,Ирландия, Швеция, Сингапур и родната за Мъск Южна Африка са по-малки от личното му състояние.

Дори икономиката на Манхатън – финансовото сърце на САЩ и дом на Уолстрийт – е била оценена на малко над 1 трилион долара през 2024 г. Състоянието на Мъск надхвърля и общата стойност на всички жилищни и бизнес имоти в Хюстън, която се оценява на около 879 милиарда долара. За сравнение, американците са закупили приблизително 16,3 милиона нови автомобила през 2025 г. на обща стойност около 789 милиарда долара – сума, значително по-ниска от богатството на предприемача.

Дори ако се събере нетното състояние на следващите четирима най-богати технологични предприемачи – Лари Пейдж, Сергей Брин, Лари Елисън и Джеф Безос – общата им стойност от около 1,09 трилиона долара остава под очакваното състояние на Мъск.

Богатството му надминава и стойността на професионалния спорт. Според оценки на Forbes 50-те най-скъпи спортни клуба в света струват общо около 353 милиарда долара. Сред тях са най-скъпият спортен отбор в света – Dallas Cowboys, оценяван на около 13 милиарда долара, както и Toronto Raptors, чиято стойност се оценява на приблизително 5 милиарда долара.

► Историческо IPO: SpaceX постави нова рекордна пазарна оценка

SpaceX започна търговията си с ръст при дебюта на Nasdaq днес, ден след като беше оценена в рамките на рекордно първично публично предлагане (IPO) на стойност 75 милиарда долара. Оценката от четвъртък постави компанията на стойност 1,77 трилиона долара – най-високата постигната някога при IPO. След началото на търговията в петък пазарната капитализация надхвърли 2 трилиона долара.

Акциите на SpaceX започнаха търговията при цена от 150 долара – с около 11% над цената от IPO-то от 135 долара – и по-късно достигнаха 156 долара. На американските борси индексите се търгуваха разнопосочно – технологичният Nasdaq Composite отбеляза лек спад, докато Dow Jones Industrial Average се повиши с 0,6%. 

Според Бен Ричи, ръководител на отдел „Развиващи се пазари“ в Aberdeen Investments, структурата на IPO-то е била създадена така, че да осигури силно първоначално търсене и висока оценка. „Важно е да се подчертае, че свободно търгуваните акции са ограничени. IPO-то е структурирано така, че да постигне висока оценка и стабилно първоначално представяне. Това изгражда доверие и е ключово за привличане на капитал в инвестиционната фаза на растеж“, коментира той.

От Mercer Advisors посочват, че първият ден на търговия при IPO обикновено не е показателен за дългосрочното представяне на акциите. Според компанията първоначалният скок често се дължи на натрупано търсене и интерес от инвеститори. Стратегът от Citi Скот Хроунърт отбелязва, че ключов фактор занапред ще бъде инвестиционното търсене и наличният капитал за нови емисии. Той посочва, че през последните години броят на публичните компании е намалял заради по-дълго оставане в частния сектор и по-ограничено предлагане на борсата. По думите му това създава благоприятна среда за IPO-та, но в същото време засилва натиска върху компаниите да доказват реални финансови резултати, особено в сектора на изкуствения интелект.

Професорът от Columbia Business School Шиварам Раджгопал коментира, че 2026 г. може да остане в историята като година на „мега IPO-тата“, но и като потенциален пик на пазарен балон, подкрепен от ниски лихви и очаквания за AI технологии.

Американският сенатор Елизабет Уорън разкритикува листването, като заяви, че оценките около IPO-то са „безсмислени“ и предупреди за рискове за дребните инвеститори. Тя посочи, че регулаторите трябва да защитят американските домакинства от прекомерни спекулации на пазара.