Всяка една от „крушките“ е отделна звезда, намираща се на около 27 000 светлинни години от Земята

Космическият телескоп „Хъбъл“ на NASA и ESA показа древен обитател на нашата галактика - кълбовиден звезден куп – струпване от десетки хиляди до милиони звезди, здраво свързани помежду си под действието на гравитацията.

В нашата галактика са известни повече от 150 кълбовидни звездни купа, въпреки че вероятно съществуват и други, които все още не са открити, тъй като са скрити зад облаци космически прах или сред изключително гъсти звездни полета.

Този кълбовиден звезден куп – NGC 6723, наричан понякога и „Полилеят“ (Chandelier Cluster) – напълно оправдава прякора си, защото блести с безброй светлинки. Само че всяка една от тези „крушки“ всъщност е отделна звезда, намираща се на около 27 000 светлинни години от Земята, в съзвездието Стрелец.

Кълбовидните звездни купове като NGC 6723 съдържат едни от най-старите звезди в Млечния път. Възрастта им често надхвърля 10 милиарда години, а някои от тях са почти толкова стари, колкото самата Вселена. Астрономите смятат, че тези звездни купове са сред първите структури, формирали се в нашата галактика – вероятно милиарди години преди образуването на тънкия диск от звезди, в който днес обикаля и нашето Слънце. Въпреки това точният механизъм на тяхното възникване все още не е напълно изяснен.

„Джеймс Уеб“ и „Хъбъл“ установяват, че масивните звездни клъстери се формират по-бързо

Първоначално учените са смятали, че всички звезди в един кълбовиден куп са се образували едновременно, по време на един-единствен епизод на звездообразуване. Ако това беше така, всички звезди в купа щяха да бъдат на една и съща възраст и да имат еднакъв химичен състав. Благодарение на наблюденията на телескопи като „Хъбъл“ обаче изследователите вече знаят, че тези на пръв поглед прости звездни системи имат много по-сложна история, отколкото се е предполагало.

„Хъбъл“ за първи път наблюдава NGC 6723 в рамките на амбициозна програма, посветена на разкриването на свойствата на кълбовидните звездни купове в Млечния път (програма №10775, ръководител: Сараджедини). В нея учените използват телескопа, за да изследват 65 кълбовидни звездни купа във видима и близка инфрачервена светлина. Получените данни позволяват да бъдат проучени както възрастта на тези купове, така и процесите, при които масивните звезди постепенно потъват към центъра на звездния куп, а по-леките се придвижват към неговите периферии.

"Хъбъл" с ново изображение на мъглявината "Орел" и "Стълбовете на съвторението" (СНИМКА)

По-късно, в рамките на друга наблюдателна програма (№13297, ръководител: Пиото), учените отново насочват „Хъбъл“ към много от същите звездни купове, включително и към NGC 6723. Този път те използват уникалната чувствителност на телескопа към ултравиолетовата светлина, за да открият фините различия в химичния състав на звездите и да определят разликите във възрастта между тях.

При NGC 6723 изследователите откриват доказателства за два последователни периода на звездообразуване, като вторият е настъпил 634 милиона години след първия. Разбира се, определението „близко един до друг“ е относително – 634 милиона години са миг в сравнение с възрастта на звезден куп, който съществува повече от 10 милиарда години.

Благодарение на тези открития астрономите постепенно се доближават до разбирането как и кога са се формирали кълбовидните звездни купове. А наблюденията на „Хъбъл“ на тези своеобразни небесни полилеи, какъвто е NGC 6723, продължават да осветяват пътя към този отговор.


Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking