На Капитолия изпълняват обещанието на Обама, ще спрат ли убийствата в стил “Нютаун”?

С цял арсенал от страшни пушкала, включително карабина „Бушмастър”, каквато използва убиецът от Нютаун, и в компанията на не малко полицаи, подкрепящи ограничаването на подобни оръжия, г-жа Файнстайн предложи нова забрана за автоматичните лейки на олово с категоричността на английския израз „Enough is enough!” (която, съжалявам, но би се загубила в превода). Жертви на огнестрелното безумие, превърнало се в почти запазена марка на Америка, разказаха пред камерите личните си истории, за да придадат тежест на исканото от сенатора демократ затягане на контролния режим за продажба и притежание на оръжия в САЩ.

Близо шест седмици след кървавата драма в Нютаун, която прекъсна живота на 20 деца от началното училище „Санди Хук”, демократите на президента Барак Обама предлагат законопроект, който ефективно ще лиши американците от възможността да си купуват някои автоматични оръжия и полуавтоматични оръжия. Мерките, които обеща държавният глава като епилог на драмата, ще бъдат разгледани в Сената и Камарата на представителите, но още отсега е ясно, че битката с оръжейното лоби и Републиканската партия няма да е лека.
 
По същество това, което предлага Файнстайн се свежда до подновяване и разширяване на изтеклата през 2004 г. забрана и премахване от рафтовете в оръжейните магазини на пълнителите с капацитет над 10 патрона. Ще помогне ли обаче законодателят за преодоляване на този своеобразен феномен – стрелбата на обществени места в стил „Колъмбайн”, „Вирджиния тех”, „Жокера от Аурора”...  

Post Factum

Като почти всеки сериозен проблем в съвременните общества и този с разпространението на огнестрелните оръжия попада в мудната мисъл на социума, когато е малко късно, леко post factum. Независимо дали ще слагаме скенери по летищата... след 11 септември, ще се сетим за санирането на панелките... след няколко степени по Рихтер или ще търсим спасителни пояси за корабчетата по Охридското езеро, когато някое от тях вече е потънало. И пак ще се лекуват симптоми, а не болест. Ще смучем лукчета, вместо да приемем антибиотик. Ще се лекуваме с антиретровирусни медикаменти, вместо да изобретим ваксина... Просто излиза по-евтино (а може би – по-скъпо).

След поредната амалгама от изгорели бушони, младежки или семейни проблеми, стрес, муниции по рафтовете в близкия магазин и арсенал в мазето, придобит по-лесно, отколкото да си купиш бира, тандемът „оръжие–престъпление” отново влезе в дневния ред отвъд Океана. И пак политиците търсят дивидент в решението, а обществото реагира емоционално (последното е по-приемливо: 20 деца загинаха все пак). Често, когато рационален политик и емоционално общество се опитват да решат обективен проблем, решението е ирационално и необективно.

На този фон, може би е редно, освен исторически, обясними и необясними, морални и неморални... да се потърсят и обективните причини едни нации да разполагат с повече оръжия от други? Интересна е и връзката между разпространението на оръжията сред цивилното население и броят на тежките престъпления, извършени с тях. Оръжието причина ли е за тях или просто инструмент. Забраната му решение ли е или отговорите трябва да се търсят другаде?

Въоръжени до зъби*, не така агресивни

Шест държави в света са отявлени лидери по брой на огнестрелните оръжия на глава от населението – САЩ, Йемен, Швейцария, Финландия, Сърбия, Кипър - доста пъстър отбор. Оказва се обаче, че други пет водят уверено в класацията на убийствата на глава от населението, причинени с тях – Хондурас, Салвадор, Ямайка, Венецуела, Гватемала. Тук разнообразието далеч не е така изразено, а те не са и най-въоръжените.

Набедена Америка

Съединените щати безспорно са най-въоръжената нация в класацията. Почти 89 огнестрелни оръжия се падат на всеки 100 американци. С по-малко от 5% от световното население, Америка отговаря за между 35 и 50% от оръжията, притежание на обикновени граждани. За това има както исторически, така и обективни причини.

Сред първите може да се посочи Втората поправка в Конституцията, която казва: „Тъй като добре организираното опълчение е нужно за сигурността на една свободна държава, правото на хората да притежават и носят оръжия, не трябва да се нарушава” (преводът е свободен). А още – ловната традиция, траперите, миграцията на пилигримите, войните с индианците, разширяването на хоризонтите в младата държава, годините, когато между американеца и бизона стои само заредена кремъклийка.

Обективните причини включват необятността на американския пейзаж – често между две ферми има 200 мили, а шерифът ще дойде на другия ден, ако бъде повикан по спешност. Тук е мястото и на психологическия заряд – нацията живее от десетилетия със страха от външен враг, бил той „коми”, „скини” или „призрак”.

Йемен – без коментар

(Няколко думи все пак: Точна статистика за тази размирна държава няма, но по осреднена оценка на ООН всеки 100 нейни жители притежават близо 59 оръжия. Сравнението ще е трудно при липса на статистически изчерпателна и надеждна информация. Все пак за оръжията и убийствата в страни в полуразпад причините са доста и ясни).

Цената на неутралитета

Швейцария и Финландия – две европейски държави, спазващи традиционен военен неутралитет (скъпо удоволствие). Военният бюджет на Финландия е към 2 млрд. евро годишно, швейцарският – близо 3 млрд. В скандинавската страна съществува вековна ловна традиция. Едва през 2007 г. Хелзинки изпълни директивата на ЕС и забрани на непълнолетните ловното оръжие. И двете страни разчитат на собствени сили, за да бранят своята неутралност, като поддържат задължителна военна служба. А в Швейцария ВСЕКИ резервист е ДЛЪЖЕН да държи у дома зачисления автомат, в случай че бъде мобилизиран. Популярен спорт в Алпите е и стрелбата с развлекателна цел. Броят на огнестрелните оръжия на 100 души население в Швейцария и Финландия е между 45 и 46 единици. Убийствата с тях – доста под 1 на 100 хил. души годишно.

Бой, сръбска музика и още нещо

Колко хубаво е понякога да можеш да се сбиеш по кръчмарски с някой, дори да метнеш нещо по него, без това да означава, че ще ти повдигнат обвинение от типа „нападение със смъртоносно оръжие”, както би станало отвъд Oкеана. Чудя се дали това не е онзи отдушник, който помага на балканците да не трупат напрежение, което рано или късно избива нанякъде. Това, и още - музиката, изразителният език, непукизмът, лежерното... и т.н.

Малко известен у нас факт е, че западните ни съседи са сред най-въоръжените нации. Близо 38 огнестрелни оръжия се падат на всеки 100 сърби. Въпреки това в страната има 40 – 50 убийства с огнестрелно оръжие годишно, колкото са и у нас. Цивилните сърби разполагат с над 3 млн. оръжия, ние с... под половин. Та къде е връзката между разпространението им и убийствата, когато сравняваме две толкова близки във всяко едно друго отношение държави?

Разбира се, за разлика от закрилата, която България имаше от „Големия брат” преди, а сега от НАТО, Сърбия и Кипър (където разпространението на оръжие сред населението е сходно) от десетилетия няма на кого да разчитат. В Белград го знаят още от времето на Югославия, наместена между два надвиснали военнополитически блока, В Никозия пък помнят, че никой не им помогна, когато Турция „освободи” северната част на острова.   

Не така въоръжени, по-така смъртоносни

Човек би помислил, че тези същите страни ще са в челото на класацията по убийства с огнестрелно оръжие на глава от населението. Нищо подобно, дори САЩ са на далечното 28 място по този показател. Както вече отбелязах, водят няколко латиноамерикански държави, където дали темпераментът не играе шеги, дали наркокартелите не са в основата, или разпадът на социалната система, но въпреки слабото разпространение на огнестрелни оръжия (сравняваме законните, незаконните няма кой да преброи), убийствата от куршум са многократно повече.

Наред с това масовите екзекуции като в Нютаун, Аурора, Вирджиния са се превърнали в нещо като “American Original” (ще го оставя без превод). При всички положения обаче причините за тях трябва да се търсят още някъде, не само в разпространението на огнестрелните оръжия. Да не забравяме, че трагедии от сорта се разиграват обикновено в зони, забранени за оръжие, а много от убийствата са концентрирани в „лошите” квартали на големите градове, където контролът би трябвало да е засилен, а полицейското присъствие - мащабно. Начинът на живот ли е, липсата на отдушници в едно подредено общество, стресът на съвремието, цената на медицинските грижи за психичното здраве или нещо друго... това трябва да установи един задълбочен анализ. Оръжейната забрана май ще е само плацебо.

 

Автор: Любомир Тасев

 

-----------------------------

* Данните са от изследване на Службата на ООН за борба с наркотиците и престъпността от 2011 г. (статистическите показатели включват последната година, за която има обобщена информация).