Георги Златарев решава да стане актьор, когато е на 5 години
Любимото му занимание като дете е да слуша приказки на плочи и касети, които след това разказва на родителите си. Баща му записвал една плоча на 90-минутна касетка и Георги я научавал наизуст. Любимите му герои били - Джуджето Дългоноско, Хъкълбери Фин, Пипи и Мечо Пух. В детската градина учителката го наричала – „Гого, който знае много”. Георги още тогава казва на близките си, че иска да стане актьор, но родителите му считат това за едно от многото му детски желания и му отвръщат: „Да, веднага след като станеш космонавт”.
В училище често „спасява кожата” от слаби оценки, защото е бил ангажиран в училищни тържества. Така и не се научава да шие, въпреки че го приемат в шивашкия техникум. Още си пази шалчето, което прави на практиката си в завод „Витоша”, то е всичко, което ушива за четири години. Затова пък учителката по литература му казва, че рецитира като Яворов. А друга учителка го нарича „принца”.
След това кандидатства в колежа „Любен Гройс”. Там има хем психоанализа, хем работа в екип, хем личностно развитие. Първият му спектакъл е в театър „Възраждане”- „Пепеляшка - със Стоянка Мутафова. По-късно ходи и за по няколко месеца в Италия, където води курсове. Когато се връща в България, играе в Шуменския театър, в „Театър София” и продължава изявите сина сцената на театър „Възраждане”.
Георги смята, че театър „Възраждане”се развива изключително добре. Последният уикенд е участвал в 7 представления. Много харесва ролята си в „Макс и Мориц”, където е учителят и пекарят. В „Снежанка” пък играе две джуджета едновременно – Мълчаливко и Всезнайко. Участва и в мюзикъл "Въздушната принцеса". От спектаклите за възрастни "Ало, ало" се играе 7-8 години, около 170 представления. Там е в ролята на хер Флик. Много публика има и "Последната тайна на Фреди Меркюри" по пиесата на Ирина Гигова. Там играе Рудолф Нуреев.
В киното Георги започва в чужди продукции. Първият му значителен филм е "Сива зона". Режисьор е Тим Блейк Нелсън, той е и актьор, снимал се с братя Коен в "О, братко, къде си". Вика го на кастинг и му казва: "Ти знаеш ли, че имаш страхотно лице". Няколко дни по-късно е премиерата на "Грехове наши" от Чехов, с режисьор Мариус Куркински. Георги го кани на представлението и оставя билети на касата. Тим Блейк не само гледа представлението, но и решава да направи героя на Георги приятел с един от основните персонажи - на Майкъл Стулбарг, известен с участието си във "Формата на водата". Така Георги има над 20 дни снимачни дни с Харви Кайтел, Мира Соровино, Дейвид Аркет и Стив Бушеми. Работата с тези актьори е най-голямата академия как се снима кино. След този филм, го викат и в "Непобедимите", където играе Боян, единственият българин с роля с име.
Георги има удоволствието да работи и с едни от най-красивите жени - Теодора Духовникова, Салма Хайек, Клер Форланй. Със Салма снима в "Септември в Шираз". Казва за нея: ”Тя е от тези хора, които и на живо са толкова хубави. Запознахме се, казахме си да минем общата сцена, пихме кафе, репетирахме. Предлагахме си един на друг идеи как да стане по-добре. Казваше ми Джордж.”
В сериалите Георги не попада лесно: „Преди да стана Пчеларя в „Дяволското гърло,”, съм отказвал на повечето ни сериали, защото ролите не са ми допадали. Имах интересно участие в "Откраднат живот", бях шизофреник. Като видях този Пчелар, такъв изрод, щом може да каже реплика от типа: "К'во искате бе, какво прави мъжа с жената, си е негова работа", ми допадна като роля.” Образът е много различен от самия Георги в живота: „Лично за мен да удариш жена означава, че си комплексиран задник. Каквото и да е направила, е недопустимо. Значи че си изпълнен със самоненавист, не си никакъв мъж.” Неговият герой държи жена си в мазето, а приятелите на Георги се шегуват с него, че е най-големият феминист, когото познават, защото винаги е на страната на жените. Чудят се "От всички мъже в света, ти ли трябваше да изиграеш този, който си пребива жената от бой”.
Екипът на сериала „Дяволското гърло” е прекрасен и Георги намира своето място в него: „Режисьорът Павел Веснаков има страхотен вкус, колегите до един са прекрасни партньори. С Ицо Петков, когато ни беше боят навън около огъня, си беше хореография. Когато ме мъчеше на стола пък имаше и момент на изненада, така е по-хубаво. Сработихме се много добре. Истината е, че снимките дойдоха след една моя лична трагедия, но това е част от професията. Атмосферата беше чудна - борове, красота. Не успях с колелото да обикалям, обаче ще се върна. Така че добре ми се отразиха снимките.”
А хората вече разпознават Георги на улицата, затова не е странно, че му се случва следното: „Една жена наскоро се приближи до мен в кафене и ми каза: "Да ви кажа, аз все пак не вярвам, че вие сте убиецът". А неговият отговор е: "Надявам се, че говорите за героя ми от сериала, не за мен лично". Естествено и приятелите му любопитстват кой е убиецът, но той така и не разкрива тайната. „Сериалите са много сериозно изкуство. Няма големи актьори, които да не сме гледали в сериали. Не мисля, че ще заменят киното.”
"Дяволското гърло" е заснет добре, изигран добре, всичко е на ниво. Георги е доволен, че участва в него: „Според мен най-силното нещо в този сериал е, че е широко скроен. Навсякъде има малцинства, и в Италия, и в Австрия, така че ще го разберат и по света. И сред мюсюлманите има добри и лоши, сред християните също. Аз се гордея, че първият закон, който са приели в освободена България след турското владичество, е че никой няма право да се разправя, да търси отмъщение с останалите в българските земи турци.”
Какво още мисли Георги Златарев за своя герой в „Дяволското гърло”, може да прочетете в интервюто във вестник в. "Телеграф", Уикенд от 18.05.2019.
Кой, според вас, е убиецът от сериала "Дяволското гърло"? Гласувайте в нашата анкета ТУК
Актуални новини ще откриете на уебсайта на сериала на NOVA и на официалната страница на “Дяволското гърло“ във Facebook
