От спорт до кауза: Как плогингът помага в битката с отпадъците в Сърбия

Тичане, ръкавици и чувал за боклук. Това е формулата на плогинга – екологично движение, което набира все по-голяма популярност по света. Спортът, възникнал в Скандинавия, съчетава джогинг със събиране на отпадъци, но в Сърбия той се е превърнал в много повече от хоби – в начин за борба с дългогодишния проблем с нерегламентираните сметища и замърсяването на околната среда.

Оборудвани с ръкавици, чували за отпадъци и специални щипки за събиране на боклук, десетки доброволци редовно почистват паркове, гори и крайградски райони. Сред тях е и Слободан Смилянич – един от най-успешните сръбски плогъри, който през 2024 г. спечели второ място на Световното първенство по плогинг в Италия.

Незаконни сметища превземат сръбската долина Прешево

„В природата може да се намери всичко, което човек може да си представи. Бихме могли да сглобим цяла кола, обзавеждане за хол или дори детска площадка. Двигатели, акумулатори, бутилки, кенчета – всичко, което хората използват, в един момент се озовава сред природата“, разказва Смилянич.

На световния шампионат участниците са оценявани не само по количеството събрани отпадъци, но и според възможностите за тяхното рециклиране и изминатото разстояние. Сръбският състезател завършва сред най-добрите, а според него успехът не е случаен.

„Една от причините да сме толкова добри е състезателният дух. Освен това всички казват, че имаме отлични условия за подготовка. За съжаление това се дължи и на факта, че отпадъците около нас са много. Състезанието беше в Северна Италия – един от най-развитите региони в Европа, но успяхме сериозно да ги засрамим“, казва той.

Проблемът с отпадъците в Сърбия обаче далеч не е само спортно предизвикателство. По време на обикновена тренировка Смилянич успява да напълни половин чувал с боклуци само в радиус от около сто метра.

Еколози предупреждават, че страната продължава да се сблъсква със сериозни трудности при управлението на отпадъците. Според активистката Милица Лукич Петрович причините са както в безотговорното поведение на част от гражданите, така и в неефективната работа на институциите.

Пътят към нулеви отпадъци на Балканите

„Има хора, които продължават да изхвърлят отпадъци незаконно и безконтролно, което води до появата на множество нерегламентирани сметища. В същото време институциите и комуналните предприятия години наред не успяват да намерят устойчиво решение на проблема“, посочва тя.

Последиците са сериозни – незаконните сметища замърсяват почвата и подпочвените води, а пожарите в тях се превръщат във все по-голям риск. Само през 2024 г. в Сърбия са регистрирани над 2100 пожара на сметища.

„При горенето на отпадъците във въздуха се отделят големи количества вредни вещества. Особено опасно е неконтролираното изгаряне на пластмаса, което води до отделяне на диоксини и фурани – едни от най-токсичните замърсители“, предупреждава Милица Лукич Петрович.

Въпреки мащаба на проблема, доброволците не губят мотивация. За тях плогингът е не само спорт и начин за поддържане на добра физическа форма, но и възможност да дадат личен пример.