Сдружение „Ре-Акт“ – финалист в ПРОМЯНАТА 2015/2016

Те вярват, че ПРОМЯНАТА е в това да завъртим колелото. Какъв е проблемът, с който са решени да се справят, открили ли са вече вярното решение и как ще донесат ПРОМЯНАТА и по-добро бъдеще за децата в България? Представяме ви Любен и Георги от Сдружение „Ре-Акт“ – един от финалистите в най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп и фондация Reach for Change ПРОМЯНАТА 2015/2016. 

Ако се чудите какво е да си мечтател-реалист, то сте попаднали на правилното място. Любен и Георги от "Ре-Акт" са пораснали деца без спирачки и задръжки по отношение на мечтите си, независимо дали става въпрос за покоряване на планински връх, мнението им за екологичния транспорт или страстта им да дадат на младежите от институции хляба в ръцете. Това, което различава тях двамата от стандартните мечтатели, зареяни в облаците, са техните крака - здраво стъпили на земята и готови да извървят дългия път от превръщането на една мечта в реализирана идея. 

До 24 ноември можете да гласувате за един от петимата финалисти в ПРОМЯНАТА. Вижте кои са останалите социални предприемачи и как можете да подкрепите техните проекти тук.  

Кои са Любен и Георги?   
Любен е финансист по образование, бивш банкер по професия и младежки работник по призвание, който иска да реши проблема на всички деца и младежи в България, които са се забъркали в проблеми със закона. 
Георги е преминал през множество професии преди да сблъска "любовта на живота си" - велосипедите с бизнеса. Преди малко повече от 2 години и половина открива първото велоателие Fix'N'Ride, което в момента съвместява с бар за велоентусиасти и множество идеи за популяризиране на това алтернативно придвижване.  

Как бихте се описали с три думи?
Любен: Мечтател с кауза
Георги: Ентусиаст, вярва в доброто и професионализма, не обича мързела и посредствеността.

Откъде идва интересът ви към това да помагате на деца и младежи, настанени във Възпитателно училище, и от колко време се занимавате с колелета? 
Любен: От около 4-5 години работя с децата и младежите, настанени във Възпитателно училище - интернат Ангел Узунов, гр. Ракитово. Първия ден, в който стъпих там, видях момчетата, училището, обстановката, различните тежки съдби, които са ги довели до там... цялата картинка, хубава и лоша. Тогава си казах "Трябва нещо да се направи за тези деца, те имат право на шанс в живота". От тогава не съм спрял. 
Георги: С велосипедите ли? Цял живот като се замисля. Като собствен бизнес от две и половина години, също толкова и с Велоработилница "Ракитово", което събрано заедно си е чисто социално предприемачество. Просто така се случи. Винаги ми се е искало да помагам за изграждането на общество с по-малко стрес за всички нас.

Какво беше първото колело, което направихте с ръцете си?
Любен: Аз съм специалиста по чупене на колелетата, а Георги - по направата им. Сигурно заради това се разбираме добре. Не мога да забравя обаче, че до 8 годишна възраст бях счупил цели 7 колелета и родителите ми казаха „Стига вече! Следващото си го купуваш сам." Така и стана. (Смее се) 
Георги: Първата ми реставрация беше върху едно много, много ръждясало „Балканче” от старите, тип сгъваемо. Боята му е черен мат със златисти капли. Почти веднага си го купи едно момиче. Всъщност тя ни беше и първият клиент във Fix'N'Ride, двете са един за друг и са страхотни. Това е нейният кон в градската джунгла.

С какво вашата работилница е различна?
Любен: Със свободата. Нашата работилница не само дава професионални, социални и креативни умения. Тя възпитава усещането за свободно придвижване със средство, което е щадящо околната среда, хората около нас и нас самите - движението на колело винаги е свързано с поддържане на една добра физическа форма. 
Георги: Споделям напълно това.

На какво искате да научите децата, които идват при вас?
Любен: На всичко, което знаем ние... Знание без споделяне е ненужна баластра. 
Георги: На положителна самомотивация и търпение.

Идеята, желанието или майсторските умения са най-важното във вашата работа?
Любен: Комбинацията от трите. 
Георги: Аз бих добавил коректност и дисциплина, които също не са излишни.

В днешния свят на високи технологии смятате ли, че това, което правите, има бъдеще?  
Любен: За последните 15 години велосипедите са претърпели такова сериозно технологично развитие, каквото не е имало за предходните 50. Високите технологии не пречат на колелетата, а ги допълват. Чудесен пример е, че за последната година се появиха технологични иновации в електрическите велосипеди, които стават все по-масово и предпочитано средство за придвижване. 
Георги: Техническата еволюция на нашето съвремие е започнало по времето, когато е измислен велосипеда, и той до известна степен е заменил коня. И сега, като изключа компютъра си в края на работния ден и отвън стачкуват, се качвам на ниско технологичния си велосипед и се прибирам за 0 лева с усмивка на топло.

Ако имахте магическа пръчка, какво щяхте да направите с нея?
Любен: Бих превърнал цялата военна техника по света в цветя, плодове и зеленчуци. После ще я дам на Георги да я поправи. 
Георги: Дано не се наложи да я поправям, че ако се случи така, че тя да е работеща всичко ще стане голяма шарения.

Каква беше детската ви мечта? 
Любен: Печено прасе, а сега съм вегетарианец...
Георги: Да порасна, сега не ме питайте.

А за какво мечтаете днес? 
Любен: За поредната идея, която да превърна в реалност. 
Георги: За сина си да е здрав, за семейството и родителите ми - да са добре и за ново колело да ми донесе дядо МрАз.

Любимата ви детска играчка беше...? 
Любен: Колело, докато не станах на 8… 
Георги: Колелото си ми е ежедневие, любимото ми беше конструктор „Мусала”. И сега бих си поиграл с него.

Най-важният урок, който един учител може да предаде на ученика си?
Любен: Най-важният урок, който може един учител да предаде на ученика си, е да го направи по-добър учител от самия себе си. 
Георги: Как да дърпа качествено уши. Всъщност наистина е свързано с ушите и това е да се научи да слуша, както и на търпение.