Теодор Салпаров и Ралица Паскалева: Как се създават шампиони?

„Аз гледах всички мачове от световното, тъй като трябваше да коментирам, да правя студиа по време на мачовете и да коментирам. Мисля, че през последната седмица цяла България живя с тези млади лъвчета и стана част от тази емоция. Това е успех в световен мащаб. Колеги от Русия и от Италия звъняха и ми писаха съобщения, за да ме поздравят. Наистина нашата държава се обединява около един успех. Било то във волейбола, футбола и другите спортове. Нашата държава е много силна, когато сме единни. Когато сме разделени, негативното излиза”, споделя Теодор Салпаров.

Ралица Паскалева, от своя страна, споделя, че покрай него също е започнала да гледа много волейбол. „Хората много обичат да се делят.  На религии, на политически пристрастия. А в Библията е написано – „Къща, обърната срещу себе си, не може да просъществува“. Иска ми се в бъдеще не само спорта, а и много други успехи да ни обединяват. И да сме толкова щастливи, както бяха хората днес.“

„Преди 3-4 години, когато България беше домакин на Волейболна лига на нациите и игра срещу Бразилия в „Арена 8888 София“. Тогава с капитана на Бразилия, който е мой добър приятел – Бруниньо, излязохме на вечеря и си говорехме какво мисли той за нашия млад отбор. Защото предходния успех, който постигнахме беше медал през 2009 г. на европейското първенство. 16 години са минали оттогава. Той каза, че Алекс Николов е явление. По това време той играеше в колеж в Америка. По това време е бил 19-20-годишен. Питах Бруниньо дали иска да отидем на гости на Владо Николов. Казах му: „Може да го вземеш да играе в „Модена“ – в меката на волейбола в Италия.“ Дойде ми директно, защото говореше за проблемите в неговия отбор тогава. Той застана зад него и оттам отиде в „Лубе“ – другият гранд в Италия и така му се изгради възходящата линия нагоре. Беше си точно като по филмите. Помня, че според Владо Алекс не е достатъчно подготвен. Помолих го да го доведе при Бруниньо и сам да му каже дали е готов или не. Той, разбира се, беше на друго мнение от баща си. Да ти предложат да играеш в топ отборите – такова нещо не се отказва“, разказва Теодор Салпаров.

Как се формират шампиони?

За Ралица Паскалева семейството е най-важното. Компанията, образованието и т.н. „Но определено спортът изгражда дисциплината, силните характери. Големият син на Теди също е тръгнал по неговите стъпки. Тренира в „Левски“ е набор с Мони Николов. Заедно израснаха, защото ние с Владо играехме на клубно ниво и в националния отбор. 6 месеца им е разликата във възрастта.“

„Жоро е невероятно дете. Не го вълнуват излизания, дискотеки и партита. Сутрин и вечер е на тренировки. В момента учи усилено и английски. В последно време и Макси проявява интерес към волейбола. Преди две години пробвахме да тренира, но беше още много малък. Ние не ги натискаме какво да правят. Нека те да си изберат. Дали ще е волейбол, плуване или друг спорт – но той определено изгражда личности“, категорична е Ралица Паскалева.

„Във волейбола виждаме 14 момчета с различни характери. Голямата роля на треньора  Бленджини е в това, че съумя да приложи неговата философия за волейбола. Защото ние винаги сме се славили като много силни физически. Мисля, че той успя да промени манталитета им – да не избързват. Не всяка топка трябва да се забива с всичка сила в стената. Като е лоша топка, играеш с блокадата, да се подсигуриш. Когато имаш перфектна възможност, да натискаш. Това прави огромно впечатление в неговата работа. Другото – за да се случи тази негова философия нагледно, да обединиш 14 различни характера в едно цяло  е много трудно. А той съумя“, сподели впечатленията си Салпаров и подчерта, че най-опитният в отбора, който вчера е навършил 29 години – Мартин Атанасов е нарекъл отбора – семейство. „Волейболът е колективен спорт. Може да имаме две талантливи момчета, но без приноса на останалите, няма как да се стигне до правилното място. Ако не са заедно като семейство, няма как да постигнат това, което постигнаха. Синовете на Владо Николов играят със собствен почерк и са много талантливи. Мони е на 18 г. и прави такива неща, които топразпределители с опит правят на 32 години. Специално за поста разпределител казва, че се разкрива след 30 години. Реално това е постът, който дирижира цялата игра. Темпото на всички нападатели… той прави неща, непосилни за неговата възраст. Алекс също държи постоянство като ниво. Това вече е лидерската позиция. Италия не е Чехия, не е и Португалия и е действащ световен шампион. Цялата тактика на Италия беше съсредоточена в това Алекс Николов да бъде спрян. Защото той е топреализаторът в това първенство. Но той отново направи страхотен мач. От двата отбора той е с най-много точки и всички тежки ситуации отново реши той.“

Най-големият страх на половинката на Теодор Салпаров – водещата на „Игри на волята“ е от контузии. „Той залага много на спорта, а аз на образованието. Смятам, че спортът е до време. Второ – нещо много рязко може да те извади от него. Затова според мен е важно спортът да върви ръка за ръка с образованието. Колкото и да е сложно понякога. Най ме е било страх като Теодор пада на игрището. Казвах си: „Боже, дано не си счупи нещо!“

„С пет операции съм“, потвърди Теодор Салпаров, но поясни, че всяка контузия го е правила все по-силен. „Последната и най-тежка беше през 2010 г. 70% от хората ме бяха отписали. Но след операцията, благодарение на Иван Василев, година и половина не играх, а след това за два месеца в ЦСКА поиграх някой и друг мач и отидох на олимпиада в Лондон и станах „най-добър защитник“. Човек никога не бива да пада духом. Смятам, че в живота нищо не идва даром. Трябва да го изтърпиш. Важно е как умеем да реагираме в лошите ситуации.“

„Теди ми е разказвал как след тази операция не е можел да ходи. Давали са му малък шанс да тича, камо ли да се занимава професионално със спорт. Винаги съм го питала как в процеса на възстановяване е успял да се съхрани, за да направи най-големите постижения в кариерата си след това“, споделя Ралица Паскалева и допълва, че семейството ѝ е винаги с нея. „Аз много обичам децата си. И не приемам като вид геройство, че са около мен през по-голямата част от времето. Чувствах се добре на терена на „Игри на волята“. Но честно казано, не мога да си представя да се запиша за участник в предаването. Тези, които дръзват да дойдат при нас и изобщо да си пуснат анкетата, са достойни за уважение. На Арената бяха разбити много легенди. Не спирам да се изненадвам. Вече 7 сезона при нас идват най-различни хора – в този имаме хора на 47 и 49 години. Шокиращо е как изглеждат, как спортуват и как се представят на Арената. Това е дълга игра и изисква адски лишения. Това за мен са нечовеци“, категорична е Ралица Паскалева.