Единственият начин да подкрепим българското производство е реално да харчим парите си за стока с надпис: \"Произведено в България\"...

Близо 2/3 от храните у нас са вносни, според анализ на Българската стопанска камара. От една страна високият процент на вносните продукти нарежда българските стоки в неосветените ъгли на витрини, а от друга - ниските цени на чуждата продукция принуждават българските производители да работят в неконкурентна среда.

От една страна, заради липса на достатъчно суровини - родно производство, вносът е достигнал 80%. От друга, именно заради големия размер на вноса, българските производители на месо, мляко, плодове и зеленчуци печелят все по-малко. Свиват производството си, а някои дори фалират.

Зеленчуците на българския производител се конкурират с вносните, които представляват 77% от всички на пазара.

Проведено запитване от екип на \"Календар\" достига до извода за липсата на пазарна логика, тъй като повечето българи, предпочитат да купуват череши от Кюстендил и картофи от Самоков. Но тогава защо се внасят от чужбина?

Според  Светка Костадинова – икономист, когато има по-голям внос това означава, че това което се произвежда или е много скъпо за местното търсене, и това търсене на хора с ограничени доходи се задоволява от внос, или производителите са малко и не могат а задоволят пазара.

С други думи - дори да предпочитаме вкуса на българските домати, купуваме гръцките, защото са по-евтини.

Единственият начин да подкрепим българското производство е реално да харчим парите си за стока с надпис: \"Произведено в България\".