Най-ценните пагони в историята на българската армия са тези на Цар Борис Трети.

Военните сменят пагоните си. Министерството на отбраната е заделило близо 40 хиляди лева за изработката на новите нашивки. Откъде идва пагонът и какво е значението му?

Пагоните са познати у нас от края на 19 век. Или години, след като са намерили мястото си върху униформите на европейските войски. И ако днес нашивките служат за разпознава на военния чин, то преди време не е било така.

Еполетите са носени до Първата световна война. Замествали са пагоните на парадните униформи. Първоначално са се изработвали само в Санкт Петербург и във Виена. В последствие се шият и у нас.

С по-дълги висулки на еполетите са били старшите офицери, а по-къси носели младшите офицери. Цветът – златен или сребрист показвал къде служат войниците. Сребристото е запазено за кавалеристите, а златистото за пехотата. Тази закономерност важи и днес.

Върху еполетите на военните лекари пък е поставян характерният за медицината знак – чаша с увити около нея змии. Орнаментът е изработван от златисти оловни нишки. А за нашивките на ветеринарите са използвани сребристи..
 
Звездичките върху еполетите, а по-късно и върху пагоните са с особено значение. Допреди 1944 г. те са били с четири лъча, символ на четирите посоки.

През 1994 г. отново се връщат звездичките с четири лъча и така до днес. Единственото правило останало непроменено през вековете е, че броят на звездите определя ранга на войника.

Генералския пагон ще разпознаем още по това, че върху него липсват така наречените просветки. Това са цветните ивици, които разделят нашивката. Още: по-високият чин предполага и по голяма по размер звезда.

Най-ценните пагони в историята на българската армия са тези на Цар Борис Трети. Изработени са в Германия, а орнаментите върху тях са от платина. Нашивките вървят в комплект с два жезъла. Жезлите са толкова скъпи, че вместо в музей се пазят в банков сейф. По ирония на съдбата царят умира преди армейските символи да бъдат готови.

И още по темата – във видеото.