Как се живее в 21-ви век с водопровод, правен през 62-ра година?
Защо жители на Вакарел масово се отказват от ползване на питейна вода и разчитат изцяло на сонди и кладенци и как се живее в 21-ви век с водопровод, правен през далечната 62-ра година?
За разлика от другите европейски държави водният режим у нас все още е честа практика. Пример за това е село Вакарел. Хората тук разказват, че авариите и липсата на вода са ежедневие и то в продължение на години. Основната причина за това е, че водопроводната мрежа е правена в средата на миналия век.
Често пъти авариите продължават с дни. Но дори да няма проблем, честите ремонти правят водата негодна за пиене.
Редовната липса на вода е принудила хората да търсят алтернативни методи. Така в 21-ви век жителите на Вакарел разчитат на сонди и кладенци.
По същия начин е решила проблема си и 79-годишната баба Донка. Тя живее във високата част на Вакарел, където водоснабдяването е най-слабо. Възрастната жена не си спомня да е имало подобен проблем дори и в най-смутните времена.
И докато баба Донка определя редовните аварии като абсурд, от ВиК дружеството имат логично според тях обяснение на проблема - водопроводът е стар, трасето, по което минава, е прекалено дълго и няма средства за нов.
Не такова е мнението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. В следствие на жалба, подадена от жители на Вакарел комисията прави проверка на дружеството и констатира редица пропуски. Установява се, че село Вакарел има неусвоени средства, които така или иначе са събрани от потребителите, и нищо не пречи част от тях да бъдат използвани за отстраняването на проблема.
От ВиК дружеството не мислят така и са категорични, че нямат пари за подмяна на целия водопровод до Вакарел. Ако в началото на следващата година обаче не докажат, че предлагат качествени услуги на потребителите си ще им бъде наложена санкция. До тогава жителите на Вакарел ще продължават да са в очакване на поредната авария.
