Каква е силата на вярата днес?

Във вековете на Османско робство много духовни водачи записват със златни букви имената си в родната история. Приносът им за опазването на езика, за развитие на образованието, за националното единение е огромен.

Борбата им за самостоятелна църква прераства в борба за национално освобождение и всичко това само преди два века.

„Ако имате вяра колкото синапово зърно, нищо няма да бъде за вас невъзможно” - тези думи на Христос можем да открием в евангелието на Матей. А че са истина, доказват и предците ни, които само преди два века, поробени, съумели да превърнат вярата в държава на националния дух и така постигнали заветната си цел свободна България.

Днес времето е друго, вместо с поробители, вярата се дуелира със съдържанието на портфейлите ни.  

„Наистина много хора поставят материалното на първо място, но въпреки всичко те имат вярата в Бога, те търсят Бога, може би по един свой си начин, но не можем да кажем, че портфейлът е победил вярата, вярата я има, може да не гори, може да свети лекичко, но нея я има”, заяви Браницки епископ Григорий – игумен на Троянския манастир.

„Разбира се според различни стечения на обстоятелствата в нашата история, то ние сме загубили или по-точно не сме канализирали тази вяра, но много лесно тя може да бъде на правилното място. Самият факт, че толкова българи вярват дори в измислени неща, червени конци, хороскопи - това показва някаква вяра, но тази вяра е суеверие, т.е. празна вяра, суетна вяра”, смята отец Добромир от храм „Св. Мина”.

И макар да има обективни обстоятелства като един режим, враг на духа и личността и един преход, пораждащ безкрайна несигурност, духовниците не бягат от отговорността си и признават, че са длъжници на паството си.     

„В нашето време и във всяко време и във всяко време и във всяко време духовниците са длъжници. Те са длъжни да вършат това, което трябва, да изпълняват своите обязаности, да бъдат едни духовни пастири, тоест, да се грижат за Христовто стадо, да го обгрижват духовно, да се грижат именно за това да не угасва вярата в сърцето на християните, да я разпалват, да я поддържат и да ги водят към спасение”, допълва думите си Браницки епископ Григорий – игумен на Троянския манастир.

Според отец Добромир „днешният човек е много сам, той има нужда от правилен критерий, ето виждате използваме фейсбук, мобилни комуникации, скайп, а човекът е все по-сам и по-сам, това е парадоксално. Тоест, аз вярвам, че единствено църквата ще бъде онова, което ще казва истината за човека”.

Колкото до вярата, тя е неизменна част от човека. Дори да се отречем от всичко, от нея не можем да се отречем. Тя е с нас, тя е в нас. Често няма име, но понякога се улавяме, че я наричаме Господ.

Повече по темата може да гледате във видеото.

Репортер: Йовка Драганова