Под ударите на закона може да попадне всеки, който не е регистрирал своите „културни ценности”
Вещи, които са били на бабите и дядовците, могат да вкарат сегашния им притежател в затвора за 4 години, или да му струват глоба от 2000 до 10 000 лева.
В проекта за нов Наказателен кодекс е записано, че под ударите на закона може да попадне всеки, който не е регистрирал своите „културни ценности”. Под това понятие в Закона за културното наследство влизат не само археологически ценности, но и картини над 50 години, антикварни предмети и книги над 100 години.
Според изискванията на новия Наказателен кодекс такива вещи задължително трябва да бъдат регистрирани в съответния музей или библиотека срещу заплащане от собствения ви джоб.
Картините в къщата на Боян Станилов се предават по наследство – завещал ги е баща му, известният художник Тодор Станилов. Тъй като произведенията на изкуството в дома на Боян са по-стари от 50 години, според предлагания нов закон те вече ще се водят „културна ценност” и той ще трябва задължително да ги регистрира.
„Това за мен е един абсурд защото сантимента за мен няма стойност. Той си остава нещо, което е близко, много лично и много истинско за човека, който го притежава, не толкова като нещо, което би трябвало да е собственост на държавата, за да се регистрира или санкционира по някакъв начин”, обяснява Боян Станилов, собственик на картини.
Според директора на Националния исторически музей Божидар Димитров текстовете на новия проект за Наказателен кодекс са приети на тъмно, без да бъдат консултирани със специалисти в тази област.
„Това е смешна работа, унизително по някакъв начин, че високопрофесионални хора са допуснали тази глупост. Това е все едно тук, в Историческия музей да ни бъде възложено да направим закон за атомната енергетика. Ще го направим. Обаче предполагам, че централата ще гръмне сред три седмици, а може и по-рано”, прогнозира директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.
Колекционерите пък дори определиха мерките като репресивни. Според тях текстовете трябва да се прецизират, така че да се ограничи нелегалната търговия с археологически ценности, а не да се преследват обикновените хора.
„Защо трябва да се прави закон срещу хората, нали човекът е в основата на всичко. В края на краищата тези промени и на 10 ноември, които се случиха, бяха в името на човека. Сега какво – вместо да вървим към една демократична правна уредба, вървим към една сатрабска нормативна уредба, която може да изкара, много българи да ги направи престъпници”, заяви Кирил Христосков от Съюза на колекционерите в България.
Проектът за нов Наказателен кодекс, внесен от Министерството на правосъдието, предстои тепърва да бъде разглеждан и от депутатите.
Повече по темата гледайте във видеото.
