Изграждаме повече, но инвестираме по-малко – анализ на строителството у нас

Икономическият отчет на Камарата на строителите в България (КСБ) за 2024 година вече е факт. Документът анализира представянето на строителния сектор през изминалата година, като обхваща данни за целия Европейски съюз и конкретно за нашата страна.

Анализът на браншовата организация представя детайлна картина на състоянието на сектора, тенденциите и предизвикателствата, пред които е изправен.

Ето и изводите накратко:

Колко се строи в България

Брутната добавена стойност (БДС) в сектор строителство за 2024 г. е 7 933 млн. лв., с дял от 3,9% от БВП, като отчита ръст от 5,2% в сравнение с 2023 г. Общият БВП също отбелязва ръст с 2.8% спрямо миналата година.

Какво се строи

Специалистите разделят строителството на три дяла – строителство на сгради, на съоръжения и специализирани строителни дейности.

Строителство на сгради формира произведена продукция за 2024 г. в размер на 9 366 млн. лв., или с дял от 38,4% от общо произведената продукция в сектора за разглеждания период.

Произведената продукция в строителството на сгради се увеличава с 13,3% в сравнение с 2023 г. по предварителни данни на НСИ.

Строителство на съоръжения – произведената продукция за 2024 г. възлиза на 7 000 млн. лв. и е с дял от 28,7% от общо произведената продукция в строителството за същия период. По предварителни данни на НСИ произведената продукция в строителството на съоръжения се увеличава с 33,9% спрямо 2023 г.

Специализирани строителни дейности – формират произведена продукция за 2024 г. в размер на 8 020 млн. лв., или с дял от 32,9% от общо произведената продукция в сектора за разглеждания период. Произведената продукция в специализираните строителни дейности се увеличава с 18,1% в сравнение с 2023 г.

Къде се строи най-много

Въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища за 2024 г. по предварителни данни на НСИ са 4 620 сгради и 18 155 жилища в тях, с общо РЗП 1 685 937 кв. м, като жилищната площ, вкл. кухни над 4 кв. м. е 1 291 381 кв. м, а спомагателната площ е 394 556 кв. м. Спрямо 2023 г. въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради намаляват с 14,7%, жилищата в тях – с 19,8%, а общото РЗП – с 24,8%.

Лидер по въведени в експлоатация нови жилища е Пловдив, с 648 жилищни сгради с 1 916 жилища в тях, РЗП – общо 213 608 кв. М. Следва Варна, в която семействата са се нанесли в 531 жилищни сгради с 2 389 жилища в тях, РЗП – общо 191 455 кв. М.

На трето място е София (област) – 514 жилищни сгради с 663 жилища в тях, РЗП – общо 93 911 кв. М, а София (столица) въвежда в експлоатация 512 жилищни сгради с 4 167 жилища в тях, РЗП – общо 327 794 кв. М през изминалата година.

От Камарата на строителите в България отбелязват, че въпреки ръста на строителството, през изминалата година намаляват издадените разрешения за нови сгради, което ще се отрази в перспектива на сферата през следващите години.

Разходи за труд в строителството

На фона на намаляваща безработица и увеличаващи се заплати, в строителния сектор разходите на работодателя за труд в строителството за 2024 г. се увеличават с 20,1% на годишна база

Средната годишна работна заплата по предварителни данни на НСИ за 2024 г. е 21 963 лв., спрямо 2023 г. се увеличава с 3 263 лв., или 17,4%. Разделено на 12 месеца, това прави средно по 1830 лв месечно.

Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) са 1 629 млн. лв., или дял от 5,5% от общо отчетените за разглеждания период. Предварителните данни показват, че разходите за придобиване на ДМА в отрасъл строителство за 2024 г. намаляват с 32,8% спрямо 2023 г.

Къде сме спрямо другите страни-членки на ЕС?

По предварителни календарно изгладени данни на Евростат за 2024 г. строителната продукция намалява с 0,9% в еврозоната строителството на сгради намалява с 1,7%, строителството на съоръжения се увеличава с 2,0%, а специализираните строителни дейности намаляват с 1,4% спрямо 2023 г. В ЕС-27 се наблюдава намаляване на строителната продукция с 1,3%, като при строителството на сгради продукцията намалява с 2,9%, строителството на съоръжения се увеличава с 1,4%, а специализираните строителни дейности намаляват с 1,6% спрямо предходната година.

Сред държавите-членки на ЕС, за които има данни, най-голям ръст на строителната продукция за 2024 г. спрямо 2023г. се наблюдава в страните: Хърватия (+14,9%), Малта (+6,8%) и Литва (+6,1%). България, както вече споменахме, се нарежда сред отличниците на съюза със своя ръст на строителната продукция от +3,9% спрямо предходната година. Най-голям спад се наблюдава в страните Словения (-9,0%), Полша (-7,6%) и Естония (-6,2%).

Намаляват чуждестранните инвестиции

С цели 80% са намалени чуждестранните инвестиции в сектор Строителство. За 2024 г. в те възлизат на 23,9 млн. евро, като спрямо 2023 г. намаляват с 96,6 млн. евро (80,2%).

Като извод от целия доклад може да се заключи, че моментната снимка на строителния сектор у нас показва ръст на продукция и заплати, но макро-икономическите събития, както и драстичният спад на чуждестранните инвестиции, комбинирано с очакван ръст на цените на строителите материали заради новите мита, може да доведе до спад на производството в сектора, а и като цяло в икономиката. Целия доклад можете да прочетете ТУК.