Лицата на Промяната: Социалната чайна на Мая и Стояна

Те са млади, ентусиазирани, с иновативни идеи, готови да променят света. Представяме ви лицата на Промяната: петимата финалисти в социално-отговорната инициатива Промяната.

Запознайте се с Мая Донева и Стояна Стоева от Варна – две дами с дъх на чай и мечтата да създадат социална чайна в морската столица, където да помагат на децата от институциите в тяхната социализация и професионална реализация. Запознайте се и с останалите финалисти по програмата и ги подкрепете тук до 9 ноември. 

Представете се накратко.  
Мая: Завършила съм Журналистика и в момента уча МВА в International University College във Варна. Живяла съм около година и половина в Чехия и Полша като студентка и съм посетила над 15 страни, най-вече пътувайки на стоп или по доброволчески проекти. Работя като обучител за младежки, образователни и културни проекти от седем години, като в последните три работя и като част от екипа на Варна – кандидат за Европейска младежка столица. Имам две чудесни деца – на две (Аделина) и три години (Симеон) и прекрасен всеотдаен мъж Тихомир, които ме подкрепят в работа ми, пътуват с мен, дават ми идеи и най-вече сила. Те са една от причините да искам да променя света. Виждайки колко е обикновен светът за едно дете, няма как да не опиташ да го запазиш такъв и за възрастните.
Стояна: Завършила съм Философия в Софийския университет. Работила съм в неправителствени организации, издателство, агенция за пазарни изследвания като изследовател, преводач на свободна практика, консултант на проекти. Доброволец. Имам емигрантски опит. Свирила съм на пиано, за съжаление не достатъчно. Имам семейство и дъщеря на три години и половина – Вихра. Обичам да пътувам винаги, когато мога. 

Защо социална чайна и откъде ви хрумна тази идея?
Мая: Странното е, че идеята ни е хрумнала независимо една от друга. Чайна, защото се асоциира с време, спокойствие и хармония – нещо, което отчаяно търсят всички забързани хора. Чайна, защото все повече и повече аз, моето семейство, моите приятели, техните приятели и т.н. нямаме място, което да наречем „нашето място“ във Варна. Чайна и защото пиенето на чай е тайнство, носещо доверие, споделяне и усещания, за които все повече сме изтръпнали.
Стояна: Защото обичам чай (усмихва се). И кафе. Преди повече от десет години с една приятелка си представяхме как ще си направим чайна някой ден. Тогава тези места в България се срещаха много рядко. Представяхме си уют и миризма на чай и домашни сладки. После години по-късно, когато се срещнахме с Мая и се случи приключението „Розови очила”, се оказа, че това е нещо, което всеки си е представял по някакъв начин. Беше лесно. Още по-лесно е, когато нямаш подобно място наоколо. Тогава си го представяш. Място, в което да се срещаш с приятели, на което да провеждаш работни срещи или да споделиш събитие – музика, книга, представяне.  

Според вас по-лесна ли е интеграцията, когато човек се намира в неформална обстановка тип заведение?
Мая: Да се интегрираш някъде означава, че не си от това някъде, а от другаде или от никъде. Децата от институции не са от нашите градове или села – те са си от институции и това е много тъжен и видим факт. Дали е лесно – със сигурност не е лесно, но е възможно.
Стояна: Разбира се. Затова след официалната среща или конференция, обикновено се организират коктейли и вечери. 

Какво ще се случва във вашата чайна? 
Мая: Накратко казано – събития. Литературни вечери, дни на Испания, седмици на Азия, вечери на акустичната китара, изложби, дискусии и събирания на хора по интереси в креативни лаборатории: например младите инженери, опитните архитекти и учещите ИТ-та. Чайната ще бъде леко и ненатрапчиво място за контакти.
Стояна: Извън правенето на кафе и чай, това ще бъде място за различни събития – организирани и неформални. За музика, прожекция, представяне на книги, тематични събития, игри. Място за учене – на младежите, които работят там и провеждане на срещи с по-малките от институциите. Отворено за всякакви добри идеи, които можем да случим или да подкрепим.  

На какво искате да научите децата, които ще работят в нея? 
Мая: Децата ще участват в менторската програма от 15-годишни, а младежите, които ще работят в чайната, ще са над 18 години. Всеки от тях ще има нужда от личен подход и отношение. Работата в чайната е социален трамплин към по-добра среда, по-добра работа, повече увереност и повече доверие към хората. Менторската програма ще съдържа модули както за чисто практически неща като „отговорности и задължения на работа“, така и модули за симулационни игри за умения за учене, игри за екипност и упражнения за емоционална интелигентност. 
Стояна: В нея ще работят млади хора, които излизат от институции. Там ще имат възможността да приложат на практика наученото в рамките на менторската програма. Но преди всичко – самоуважение, уважение към другите, чувствителност, смелост – да мечтаят, да се борят и да отстояват себе си. Включително чрез съвсем практически неща. 

Ако имаш магическа пръчка, какво щеше да направиш с нея? 
Мая: Бих направила така, че да можем да се срещаме с нашето „Аз“ като дете – когато сме на три, пет, десет години. Да си говорим за това, което сме си обещали, че ще направим, и за това, което няма да позволим да стане. Хората се забравят – както в амбициите си, така и в своя собствен „Аз“, забравят кои са всъщност. Аз вярвам искрено, че хората по подразбиране са добри и достатъчно чести refresh-срещи с детето-Аз ще им напомни кои са важните неща.
Стояна: Да налея повече разум и любов в хората. 

Каква беше детската ти мечта? 
Мая: Да стана журналист – военен кореспондент като Елена Йончева и да пътувам до Афганистан и Чечня, за да помагам на хората. В течение на времето разбрах, че помагането е по-скоро приоритет на хуманитарните работници, но дълго време се вживявах като репортер пред касетофона и радиото.
Стояна: Първо исках да бъда писател, после психолог. В крайна сметка – дървен философ. 

А за какво мечтаеш днес? 
Мая: За чайната (усмихва се). 
Стояна: Мир, спокойствие.

Истинският чай е с вкус на…
Мая: Истинският чай е направен от някой, който го е грижа за теб. Леки джинджифилови нотки и поднесен с огромна усмивка и топлота.
Стояна: Любов, споделеност.