Отпадналият участник прави равносметка на участието си в екстремното риалити и разказва за стратегиите, битките и разочарованията на Арената
Димитър Лефтеров е на 28 години от Велико Търново и е бийтмейкър. Той се чувства креативен, безсмъртен и свободен, а това е заложено дори и в името му. Още с влизането си в екстремното риалити, той сподели за емоционалната си връзка, която е имал с друг участник в предаването и призна, че все още изпитва чувства към нея. Музикантът се изправи в трудна битка срещу Гого и напусна „Игри на волята: България“ с гордо вдигната глава, но със сълзи в очите. Участникът признава, че е имал нужда от изолацията на предаването и е използвал момента да се вгледа в себе си.
„Всичко започна покрай Стратимир, който участваше в миналия сезон. С него като малки всяко лято си играехме заедно. Той се прибираше от Канада, а аз от София и прекарвахме летата във Варна. Преди кастингите на миналия сезон се срещнахме и разговорихме за риалитито. Съветът, който ми даде е, никога да не давам задна. Посъветва ме да съм концентриран и фокусиран. С него гледах втори сезон, когато той се подготвяше за участие. Но основно гледах битките, тъй като те ми приковаваха вниманието. Социалната игра не е моето нещо и не се бях подготвил изобщо за нея“, разкрива причините да се включи в екстремното риалити.
„Другият съвет, който ми даде е относно снимките. Понякога хората те гледат и се притесняват да те попитат, дали може да се снимат. Той ми разказа, че хора са го гледали супер втренчено и той след няколко минути отишъл при тях и ги питал дали искат да се снимат с него. Те му отговарили отрицателно. Затова съветът му бе, да не предлагам никога, докато не получа директна покана“, допълва участникът.
„Съветът, който получих преди влизането в предаването е да кача малко подкожни мазнини, за да мога да издържам когато отидем на Дивата река. Колкото и в прекрасно племе да си и да побеждавате, всички се оказвате на това място в даден момент. Това ми помогна и съветвам всеки, който гради тактика как да оцелее, да го пробва, тъй като наистина помага“, разказва Лефтеров.
За разочарованията от взаимоотношенията с останалите играчи
„За мен връзката с Мирела са минали неща. Аз съм ОК със ситуацията, както се е случила. Не съм задраскал никого от живота си и винаги съм готов да помогна на хора, които са ми били близки. В предаването много се изопачават нещата и нещо мъничко става огромен проблем в очите и в съзнанието ти там“, признава музикантът.
Лефтеров от „Игри на волята: България“: Повече не виждам общ път с Мирела
„Гледайки отстрани виждам, че всеки играе по много правилен начин социалната игра. Сега си представям една много добра коалиция между мен, Фифо и Чакала, може би и Рали и Мишето. Това са хора, с които по-късно осъзнахме, че имаме много общо, но там комуникацията ни беше по-малка, за да видим ясно нещата. Джаферович е силен играч, който светкавично успя да завърже коалицията и да я води през цялото време. Това се случи още първия ден, докато ние с Валери се радвахме, че сме победили и че имаме храна. Чувствахме се като на лагер, но когато ни е нямало са се случвали сериозни коалиции“, разкрива грешките в играта си.
За отношението му към Мани
„Много харесвах Гого като играч на Арената, а когато дойде в племето си допаднахме и като хора. Нарекохме се и приятели във финалната битка. Интересно е, че аз разбирах по някакъв начин и Мани и то повече от жените. Реших да й дам шанс и да я изслушам. Затова бяха основно и разговорите ни и това ни сближи. Когато двамата с Гого дойдоха в племето ни бяха бушони, но аз исках да разбира какво се случва. Това ми беше интересна информация.“
„Най-близките ми хора са Фифо, Гого, Чакалов и Валери, с когото имам доста добра комуникация“, признава Димитър.
За преживяването и харизанството му на Атон
„Там ме заведе баща ми, тъй като той е ходил доста пъти с колеги и приятели. Ходят заедно на харизанство. Аз имах огромно желание и те ме приеха на драго сърце. Прекарах там десетина дни. Откъсващ се от материалния свят, от телефони, интернет. Всички живеете заедно и си помагате. Всяка сутрин се става в 3 ч. Който иска отива на утрината, следва закуска в 6 ч. След това се започва работа – може да се оправят маслинови дървета, правят се пътища или какво трябва се върши от всички заедно. Храним се заедно, спим на едно място и в подобно помещения като в Стопанството спяхме около 20 души. Всичко се дели, всички са равни и всеки прави това, което може, като помага на другите. Различно е от това, което може да се види в днешния свят“, разказва впечатленията си Лефтеров.
Лефтеров напусна Арената на “Игри на волята: България” завинаги
„Музиката ми липсваше най-много в „Игри на волята“. Свикнал съм всяка сутрин да си пускам музика. В началото ми беше странно. Чувствах сякаш ми е отнето нещо, което ми дава енергия. Първото нещо, което направих като излязох е да взема слушалките и слушах 5 часа без да спирам музика на телефона.“
„Танцувам хипхоп основно, но съм минал и през много други стилове. Реално състезанията в хипхоп културата се наричат батъли, където заставаме едни срещу друг, пускат произволно парче и всеки танцува по минута. Печелил съм много такива батъли и имам трето място в Истанбул на едно от най-големите състезания на Балканите, на което участват около 300 – 400 танцьора. За мен музиката и танците вървят ръка за ръка.“
За предстоящия му музикален проект и първата му самостоятелна песен
„Пуснах едно парче и го направих заради близките хора около мен. Те ме поощриха да направя нещо и за мен, тъй като правя музика и пиша текстове от години. Така се роди това парче, което се казва „Правя го за мен“. Ако се хареса имам още доста подготвени парчета и е въпрос на време да чуем и тях. Това ми е мечта, за която се боря от малък сам и ще го правя докато не се получи.“
Следете всичко за „Игри на волята: България“ на Facebook страницата и Instagram профила на формата.
Екстремното приключение "Игри на волята: България" продължава да търси най-смелите и решителни българи – предизвикай себе си в неподозирани изпитания за ума и тялото и се запиши на кастинг за следващия сезон на www.nova.bg/igri.
Редактор: Райна Аврамова