Защитава ли България националния си интерес по темата за руските санкции?

Позицията на България по подготвяния 21-ви пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия предизвика сблъсък на мнения в студиото на „Здравей, България“. Бившият министър на отбраната Тодор Тагарев и журналистът и бивш кореспондент в Москва Валерий Тодоров коментираха дали страната ни демонстрира по-самостоятелна политика или прави стъпка към по-близки позиции до Москва.

Повод за дискусията стана решението на българските власти да изразят резерви по отношение на включването в санкционния списък на руския патриарх Кирил и на бизнесмена Вагит Алекперов, свързван с „Лукойл“.

Новите санкции срещу Русия: Защо България казва „не” на част от мерките на ЕС

Според Тодор Тагарев аргументите за защита на Вагит Алекперов звучат тревожно и създават впечатление, че България допуска външнополитическите ѝ решения да бъдат повлияни от икономически претенции.

Той припомни сходни случаи от миналото, когато според него отделни държави от ЕС са действали под натиск в полза на руски интереси. По думите му Алекперов вече не заема водещата позиция в „Лукойл“, която е имал преди години, поради което мотивите за специалната защита на името му пораждат въпроси.

Тагарев подчерта, че България досега е подкрепяла всички санкционни пакети на ЕС срещу Русия и реални действия за промяна на курса не се наблюдават. Според него обаче публичните послания на властите често се различават от поведението на страната в европейските институции.

„Това, което виждаме в момента, не е защита на българския национален интерес, а защита на руски интереси“, заяви бившият министър на отбраната.

Политическите коментари след решението на България да наложи вето на санкциите срещу Русия

Валерий Тодоров отхвърли сравненията между българската позиция и поведението на унгарския премиер Виктор Орбан. Според него не бива автоматично да се приема, че всяка по-различна позиция на София е резултат от руски натиск.

По думите му Вагит Алекперов продължава да има сериозно влияние в международния енергиен бизнес и евентуалното му включване в санкционните списъци може да усложни процесите около бъдещето на „Лукойл“ и неговите активи.

Тодоров смята, че позицията на България представлява опит за по-самостоятелен прочит на европейските решения, без това да означава отказ от членството в ЕС или НАТО. „Когато дадена стъпка може да навреди на България, ние имаме право да кажем „не“ или поне да поискаме допълнително обсъждане“, коментира той.

Една от най-оспорваните теми в разговора беше евентуалното включване на руския патриарх Кирил в санкционния списък.

Тагарев защити подобна мярка с аргумента, че Руската православна църква активно подкрепя политиката на Кремъл и войната в Украйна. Според него патриарх Кирил не е просто духовен лидер, а част от механизма за оправдаване на руската военна агресия.

От своя страна Валерий Тодоров предупреди, че подобно решение може да задълбочи разделенията в православния свят и да превърне Европейския съюз в страна по вътрешноцърковни конфликти.

Какви тревоги буди позицията на България относно санкциите срещу Русия

Той подчерта, че независимо от критиките към патриарх Кирил, става дума за духовен водач на милиони вярващи и подобни решения трябва да се разглеждат с повишено внимание.

Според Тагарев става дума по-скоро за политически сигнали, отколкото за реална промяна в курса на страната. Той отбеляза, че България продължава да подкрепя основните решения на ЕС и НАТО.

Тодоров обаче вижда в тези действия опит за по-голяма самостоятелност във външната политика и за защита на национални интереси там, където те могат да бъдат засегнати от общите европейски решения.

Целия разговор гледайте във видеото.