„Медицински пустини“: В пет общини у нас няма нито една медсестра

Медицински сестри липсват в редица населени места в България, а хиляди хора остават без достъп до медицинска грижа. В някои общини няма нито една медицинска сестра, което принуждава общопрактикуващите лекари да изпълняват и техните задължения.

Кризата с медицинските кадри се задълбочава от години, а прогнозите са проблемът да стане още по-сериозен. Според изследване на Института за пазарна икономика през следващото десетилетие хиляди медицински сестри ще напуснат системата заради достигане на пенсионна и предпенсионна възраст.

Към момента в Копривщица, Дългопол, Опан, Трекляно и Ковачевци няма нито една медицинска сестра. В други 104 общини броят им е минимален, въпреки че обслужват хиляди жители.

Откриват филиал на Бургаския държавен университет в Добрич за обучение на медицински сестри

В Копривщица общопрактикуващият лекар д-р Лиляна Алексиева от години се налага да изпълнява и дейности, които обичайно са задължение на медицинска сестра. „Трудно се намира персонал. Градът е далеч от най-близките болници – Пирдоп и Панагюрище, и се налага да се справям сама в много от ситуациите. Медицинската сестра, която работи при мен, пътува от Антон и само пътуването отнема около 40 минути“, разказа тя.

Лекарят обслужва и други населени места в района и често поема спешни случаи денонощно. „Имаме всичко – инфаркти, инсулти, травми, катастрофи. Поемаме пациентите, докато пристигне Спешна помощ. Правим превръзки, лабораторни манипулации, инжекции и венозни вливания – всичко, което се извършва от медицинска сестра“, обясни д-р Алексиева.

От Здравното министерство посочват, че недостигът в сектора не може да бъде преодолян с една мярка и в кратък срок. От МЗ заявиха за NOVA, че продължават действията за увеличаване броя на студентите в специалност "Медицинска сестра", като са постигнали 30-процентен ръст на записаните за последните 3 години.

От Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи от години предупреждават за появата на т.нар. „медицински пустини“ – райони, в които достъпът до здравни специалисти е силно ограничен. „Повече от 20 години говорим за този проблем. Смениха се много правителства, но решение не беше намерено. Дефицитът не е само на медицински сестри, а и на други здравни специалисти“, заяви председателят на асоциацията Диана Георгиева.

От здравния сектор настояват за конкретни мерки за привличане и задържане на медицински кадри. Сред основните искания са по-високо заплащане и възможност за разкриване на практики, финансирани от НЗОК, особено в районите, в които липсват специалисти.

„1500 лева, обърнати в евро, е стартовата заплата. Тя трябва да бъде поне 1800 евро“, категорична е Георгиева.

Ето и цялата кореспонденция на Министерството на здравеопазването с NOVA по темата:

Какво предприема Министерството на здравеопазването за преодоляване на недостига на медицински сестри?

"Недостигът на медицински сестри е натрупван в продължение на години и не може да бъде преодолян с една мярка или в кратък срок. В рамките на своите правомощия Министерството на здравеопазването предприема последователни стъпки за увеличаване на броя на обучаваните специалисти и за повишаване на привлекателността на професията.

През последните три години местата за обучение по специалност „Медицинска сестра“ са увеличени с над 30%. За учебната 2025/2026 г. за първи път бяха утвърдени 1200 места, а за 2026/2027 г. са предвидени 1310.

От 2025 г. специалността е защитена, което освобождава студентите, приети по държавна поръчка, от такси за обучение. Това са важни предпоставки за увеличаване на броя на медицинските сестри, но ефектът ще се прояви постепенно. Подготовката на тези специалисти отнема време и по-голям брой завършили се очаква след около четири-пет години.

Паралелно се предприемат мерки за по-ефективно разпределение на дейностите. Създадена е нормативна възможност задачи, които не изискват квалификация на медицинска сестра, да се изпълняват от болногледачи и здравни асистенти. Целта е медицинските сестри да се съсредоточат върху дейностите, за които са професионално подготвени".

Предвиждат ли се нови действия?

"Да. Увеличаването на приема е важна, но не и достатъчна стъпка. За привличането и задържането на повече млади хора са необходими по-добри условия на труд, възможности за професионално развитие и повишаване на обществения престиж на професията.

Министерството ще продължи да работи по тези направления чрез инструментите, с които разполага. В същото време възнагражденията и конкретната организация на труда зависят и от решенията на работодателите в лечебните заведения. Затова устойчивият резултат предполага съвместни действия на държавата, работодателите, висшите училища и съсловните организации".

Как се преодолява неравномерното разпределение по региони?

"Министерството ежегодно определя места за специализанти, финансирани от държавата. Приоритет се дава на области с осигуреност под средната за страната и на специалности с национален недостиг.

Допълнителна подкрепа осигурява проектът „Насърчаване на специализацията по специалности и в области с недостиг на специалисти“. По него специализантите получават към възнаграждението си финансов стимул в размер на две и половина минимални работни заплати.

Към момента в проекта участват 353 специализанти, сред които 67 медицински сестри и акушерки. В петата процедура за подбор са предвидени още 60 места за медицински сестри и акушерки в области с недостиг.

Търсят се и допълнителни възможности за стимулиране на работата в тези райони чрез национално и европейско финансиране. Ролята на МЗ е да създава необходимите механизми и да координира политиката на национално ниво. Прилагането ѝ на местно ниво изисква активно участие и на лечебните заведения, общините, висшите училища и съсловните организации.

Предприетите мерки създават основа за постепенно увеличаване на броя на медицинските сестри. Трайното преодоляване на недостига обаче изисква последователност, време и координирани действия на всички ангажирани институции и организации".