Глория Николова и Георги Георгиев за вдъхновяващите и окриляващи репортажи през 2022 година

Глория Николова и Георги Георгиев са млади, търсещи журналисти, които създават модерния облик на NOVA. Двамата са гости в студиото на „На кафе“ където разказват за емоциите около Бъдни вечер и Коледа, и правят равносметка на отминаващата силна 2022 година.

Кои са най-любопитните репортажи от изминаващата година?

„За мен най-голямата изненада през годината бе историята за самоуката художничка Фанка Борисова, живееща в дома за умствено изостанали. Операторът, с който бяхме, случайно я откри, тъй като не ни позволяваха да влизаме в дома, заради COVID мерките. Докато снимаше, тя се появи пред него и каза, че може да рисува. Помолихме я да седне до нас и да порисува, и тогава видяхме, че тази жена, притежава вдъхновяващ талант, въпреки мястото, на което рисува. Никой не може да си представи с какви подръчни материали тя рисува – клечки за уши, оставени моливи, химикалки… Има сблъсък на два напълно различни свята, но тя правеше това, което обича. Това се усети и от всички хора, които изкупиха картините й за два часа на организираната от нас изложба. Не можехме да повярваме, че хората ще й обърнат внимание. Вече са четири нейните изложби и се случи ефектът на лавината, в който нещо, което се е случило, другите го продължават. Когато снимахме дори се ядосах, защото навсякъде по стените имаше нейни рисунки, а талантът й не може да се скрие. Ако не се бяхме появили там, никой нямаше да разбере за Фанка Борисова. Това е нашата сила и се радвам, че успяхме да го покажем“, разказва за репортажът, за който Глория Николова бе отличена през 2022 година. „Сред другите ми любими репортажи е поредицата за бежанската криза в Молдова. Трудно е за някой от дома си да разбере какво точно се случва на това място. Няма да забравя репликата на една жена, която ми каза, че е видяла в новините по телевизията как ракета влиза в дома й. Тя знае, че вече няма нищо и това действа отрезвяващо за всички нас, които имаме дом и близки хора около себе си. Тези хора вече нямат нищо. Срещахме се с бежанци загубили децата и съпрузите си, и това е най-страшното. Но и там видяхме човек, който виреше на пиано и посрещаше бежанците с хубава песен. Това беше знак, че може би ги чака нещо хубаво. Дори и на тези места видяхме оптимизма.“

„За репортажът за остров Свети Кирик получих награда от Министерството на туризма. Това е място с много история, а е точно пред очите ни. До него се стига дори по суша. Наричат го сърцето на Аполония, но за съжаление в момента тъне в разруха и руини. На това място е учил Никола Вапцаров. Там има морско училище, различни археологически разкопки и плитежава собствен облик и история. Нямам любим репортаж, но аз съм с потребителски профил и следя тази сфера. Правя такива репортажи и видях, че тази година потребителят е живял под знака на инфлацията. За съжаление влизайки в магазина купуваме по-малко с парите, с които разполагаме. Тази година сравнихме пазар от 20 продукта в седем държави, като сравнихме не само цените, но и със средната заплата колко пъти можем да си купим тези продукти. Реално българинът може да напълни 17 пъти кошницата. Съседите ни Гърция и Румъния около 20-30 пъти, но в сърцето на Европа – Белгия и Франция, потребителите купуват около 60-70 пъти тази кошница. Затова трябва да се мисли за доходите, които растат с по-бавно темпо, в сравнение с цените у нас“, коментира журналистът Георги Георгиев. „Имам репортаж за една история за инцидент в Бургас. Това беше протегната ръка и благодарност, за анонимните герои. Историята е за едно момченце Сами, което претърпяло инцидент с колело в парка. Лицето му било цялото в кръв. Притеснените родители били силно впечатлени от реакциите на лекарите в спешното, които веднага са помогнали и то с добра дума. Бащата не беше запомнил нито името, нито лицето на доктора в Спешното отделение и беше написал едно благодарствено писмо в социалните мрежи. Ние решихме да ги срещнем и беше силно емоционална среща. Младият лекар получи ръчно направена картичка от Сами и неговата сестричка. Важното е, че има много хора, които спасяват животи но остават леко в страни от прожекторите. Хубаво е да знаем имената и лицата им, тъй като това са съвременните герои.“

Как и с какви емоции журналистите прекарват Коледните празници?

„И през двата дни на празниците бях на работа, но веднага след това бях при семейството и близките ми, които винаги ме чакат с голяма трапеза. Успях да си разопаковам подаръците, но на Коледа стана инцидент с влака в Сърбия и се наложи да отпътувам за там“, споделя празничните си моменти Глория Николова.

„Споделям традициите да прекарвам празника с най-близките си хора. От Благоевград съм и там посрещаме празника със семейството ми. Научен съм от прадядо ми да се събираме на големи трапези. Помня добре 1 януари, когато идваха кукери и се сформираха големи маси. С годините част от тези традиции си отиват, но остават уроците. Където и да си, да се опиташ да си с най-близките хора. За мен това е най-важното и много хора пътуват хиляди километри, за да са заедно на празниците. Това е силата на празника – да си с най-близките хора. Имаме и нов член на семейство. Моята племенничка и децата правят празника“, допълва колегата й Георги Георгиев.

„Не съм съгласна с твърдението, че само децата се радват на подаръците. При нас има красиви опаковки, подаръци, всичко е много тайно и никой не знае какво ще получава. Смятам, че личният подарък е най-ценното нещо, както и това да си помислил за най-близкия. Получих на шега тази година подарък тенджера, защото винаги съм казвала, че е най-скучното нещо да подариш ваучер или уред за дома“, разкрива емоциите, свързани с получаването и подаряването на подаръци Глория.

Къде ще празнуват и посрещат Нова Година?

„Преди години сме се опитвали да ходим на по-интересни места като Занзибар или Тайланд. Точно преди пандемията пътувахме до Колумбия, Аруба и островите около Венецуела. Това се цветни, красиви места. Колумбия е интересна като страната на Пабло Ескубар, която направи огромна трансформация. От място синоним на престъпност, престрелки  и наркобосове до един туристически рай, какъвто е в момента. Ако през 1991 година са се случвали убийства всеки ден, то сега града на Ескубар е едно от най-сигурните места в света. Аруба е прекрасно място и слоганът е „Един щастлив остров“. Там живеят над 90 общностни в абсолютно разбирателство. Там къщите не се заключват и е идно спокойно място на брега на Карибския басейн“, разказва за екзотичните си пътешествия журналистът.