Николай Василковски: Отивам на работа с желание и усмивка

Г-н Василковски, вие сте сред най-ведрите лица на екрана. Най-вероятно се готвите специално за  представянето на прогнозата за времето?

Най-важното е човекът, който представя прогнозата, да предава на зрителя свежо и добро настроение. Особено сутрин рано, когато на всеки му се спи, всеки е „кисел“. Да поздравиш за някой празник, да намериш подходящ виц или шега, пряко или косвено свързани с прогнозата, е от съществено значение. Старая се да давам нещо повече от прогнозата на зрителите. Те са умни хора - могат да си отворят компютъра, телефона и ще видят какво ще бъде времето. Ако обаче ги накарам да се усмихнат, докато им съобщавам прогнозата, за мен е постижение.

Какво всъщност включва работата на синоптика? В колко часа започва и приключва работният ви ден?

Конкретно моята работа е малко по-сложна, защото държа сам да си направя прогнозата. Това означава да прегледам наличните данни, да проверя атмосферната конфигурация от показатели - температури при земята, във височина, циклони и свързаните с тях фронтове и т.н. Затова отивам в офиса още в 4:00 сутринта. За 2 часа правя прогноза и след това съм готов за ефир. След това колелото се завърта, през 30 минути съм на живо. Междувременно следя радарите за валежи, гръмотевични процеси и облаци. Така във всеки момент мога да коригирам прогнозата, ако има нужда.

Питали са ме дали грешим в прогнозите. Да, най-перфектният алгоритъм също може да сгреши. Особено при гръмотевичните облаци е много сложно да бъдеш свръх точен 3-4 дни по-рано къде точно ще завали, къде ще загърми и къде ще падне градушката. Но именно затова казваме, че правим прогноза, а не диагноза.

Лесно ли създавате добро настроение пред камера особено рано сутрин?

Всичко зависи от човека. Смятам се за усмихнат човек, който гледа да е над нещата. Рано сутрин музата още спи и трябва да я събудя с едно-две кафета. Но някак си се получава. Обичам да работя сутрин и може би това ми помага много да „изгрея“ с усмивка. 

Често приятели са ме питали: „Как успяваш да си толкова весел в 6 сутринта?!“ Отговорът ми е, че аз просто отивам на работа с желание и усмивка. Ако дойде онзи ден, в който усмивката ми да изчезне, не бих си позволил да натоварвам зрителите. Тогава бих си сменил работата. Надявам се този момент да е далече. Все още мисля, че имам какво да дам на хората.

Пътувате много както в България, така и по света. Коя е любимата ви дестинация?

Планинските върхове са може би най-впечатляващи. Гледките при ясно време са като пощенски картички. От високо дори и най-хладнокръвният човек ще се прехласне пред красотата на нашата природа. Наскоро се изкачих до връх Ком в Стара планина. Изживях много специален момент - наблюдавах „играта на облаците“. Отгоре тъкмо се оформяше гръмотевична буря. Невероятно е да гледаш такъв метеорологичен феномен отблизо - изпаренията от склоновете, конвекцията, кондензацията в атмосферата. Урок по физика на открито.

Има ли бедствие или природно явление, което няма да забравите?

Най-близо до бурята съм бил по време на изкачване на връх Мальовица. Тогава, ако не си бях тръгнал навреме от голото било, имаше вероятност да не можем да  разговаряме в момента. На върха облаците се завихриха за минути, всичко около мен се наелектризира. Тогава казах на един приятел, с когото бяхме там: „Тръгвай, защото ще стане страшно всеки момент!” Слязохме 50-100 метра надолу и върхът беше засипан от мълнии. Виждах как бурята удряше коловете от зимната планинска маркировка. Неповторимо преживяване, но и доста рисковано. Дори сега, когато си спомня за този ден, настръхвам целият - къде от мисълта, че можеше да съм ударен от мълния, къде от адреналина, който преживях.