Живи ли са игрите от нашето детство?

Лятото дойде, а с това и дългоочакваната ваканция за всички деца. Има ли обаче къде да играят и можем ли да бъдем сигурни, когато им позволяваме да излизат навън?

Иво е едно от порасналите деца, които с носталгия отправят поглед назад към миналото. Освен вдъхновяващ писател, който в последните 21 години живее далеч от България, той е и баща на две деца. Както и повечето родители, Иво е загрижен за променящата се действителност.

Игри като стрелба с фунийки, ръбче, стеничка, кър, стражари и апаши, дама, ластик и още много други в днешно време изглеждат непознати за подрастващите или просто един избледнял спомен от детството. 

Според официално проучване на ЕС 57% от децата в България страдат от обездвижване и затлъстяване. На фона на тази тревожна статистика може би не е никак изненадващ фактът, че не реалното, а виртуалното пространство е мястото в което можем често да открием детето си.

До момента Министерството на спорта е насочило усилията си към  изграждането на нови спортни площадки и съоръжения  в цялата страна.

До този момент те са над 220, а в тези програми са включени 750 специалисти и 160 хиляди деца.

За Иво остава надеждата, че при следващия му престой в България децата няма да бъдат пред компютъра, а навън - с ожулени колена, въоръжени с топка, тебешир или тръба за фунийки.