За изкуството да ходиш бос

По образование Крис е философ, сред интересите му попадат трансценденталната логика, метафизиката и правенето на бижута. Нашето внимание обаче спечели като организатор на първия по рода си и същевременно доста нетрадиционен флашмоб, който призовава на 10-ти април да...събуем обувките си и да походим боси.

Доколко популярно е босоходството у нас, какво трябва да имаме  предвид, ако решим да го практикуваме, както и още за идеята може да прочетете по-долу...

Какво искате да кажете или покажете на хората с този флашмоб? За кой път се провежда?

Доколкото съм чел какво е писано по въпроса, идеята датира от 2006 година, когато американският пътешественик Блейк Мукоски вижда в Аржентина, че много деца нямат обувки и основава „ТOMS Shoes", като при всеки закупен от тях чифт обувки компанията дарява чифт обувки за страните от третия свят. По този начин Мукоски е успял да осигури за нуждаещите се в Аржентина 10 000 чифта обувки. През 2008 г. инициативата за ден без обувки, чрез която да бъде популяризирана каузата, стартира в студентски кампуси.

Нямам информация у нас да е правено точно такова събитие. Мисля, че този флашмоб ще е първото такова на местна почва. Моята идея е обаче да се внесе едно съществено допълнение към каузата – за сметка на безразличието ни към нуждаещите се от обувки хора, които рискуват здравето си поради специфични за обкръжението им опасности, ние, „цивилизованите", които не можем да си представим живота без обувки, преувеличаваме нуждата от тях и дори когато те не са ни необходими, социалното обкръжение налага съответен дрескод.

Нещо повече, ходенето бос може да ни избави от различни проблеми като умора в краката и болки в гърба, да ни подейства релаксиращо и тонизиращо. Повече по въпроса за здравословните ефекти от босоходството може да се прочете ето тук.

Колко човека са се включвали при предишни подобни събития и очакваш ли, че тази година броят им ще бъде по-голям?

На 28-ми април 2011 организирах босоног хепънинг, в който взехме участие 5 човека, срещата беше на площад Славейков. Смея да се надявам, че тази година ще сме повече – доколкото, това вече извън каузата на „TOMS Shoes", босоходството печели все повече привърженици у нас.

Как реши да се заемеш с организацията на тази акция? Разкажи малко повече за себе си и за това, с което се занимаваш?

Приятели, които са наясно с увлеченията ми, ме подтикнаха да направя този флашмоб във връзка с честването на датата в международен мащаб. По образование съм философ и като такъв се занимавам с трансцендентална логика и метафизика, а в свободното си време се занимавам с изработване на бижута от най-различни материали – изкуствени и естествени.

Кога се събу за първи път и как се породи тази любов към босото ходене?

Не си спомням кога е поникнало семенцето, но го направих като ученик в един дъжд и след това изпитах някакво странно олекване, като снемане на всяко вътрешно напрежение и достигане до състояние на щастие. Но осъзнатото решение се случи през 2006 г., когато реших да преодолея собствените си задръжки и конформизъм, подробно съм разказал историята си в моя блог.

Кога не е добра идея да бъдеш бос?

Не е добра идея да се ходи бос по места, където има изхвърлени отпадъци, сред които биха могли да ни дебнат различни зарази, остри предмети, игли от използвани спринцовки и други – такива са превърнатите в бунища градски и крайградски зони и понякога изоставените постройки.

Ако сме сред природа, трябва да бъдем особено бдителни сред шубраците, където биха могли да се крият отровни змии или други опасни животни. При много ниски температури пък съществува опасност от измръзвания, особено ако не се движим достатъчно интензивно.

Освен смелост какво ти е нужно - като качество и като предварителна информация, за да тръгнеш бос?

На практика не е необходимо нищо повече от желанието да се вслушваш повече в сигналите на тялото и по-малко в табутата на социалното обкръжение.

Как обикновено реагират хората, когато те видят?

Имам чувството, че повечето хора, които ме разпознават навън, свикнаха с това. Случва се от време на време да срещна някой друг учуден поглед, а познатите ми, ако ме видят с обувки, ме питат защо съм обут. Мисля, че реакцията на хората зависи много от начина, по който самите ние приемаме себе си.

Ако някой иска да пробва какво е да ходи бос, как може да се свърже с някой опитен "босоходец", за да му даде напътствия и да го придружи на разходка например?

Не се смятам за кой знае колко опитен, но направих групата "Barefoot is better!" във Фейбук, както и дългосрочното събитие "Училище за босоноги". Мога да предавам собствения опит, обаче  и аз непрекъснато се уча от останалите – български и чуждестранни фенове на идеята.

За финал какво би казал на тези, които ще прочетат разговора ни?

Да не се страхуват да правят това, което намират за правилно, независимо от съпротивата, която ще срещнат от заобикалящото ги конформистко мнозинство.

Автор: Миалена Халваджийска