За втора година "Фестивал на хвърчилата" се бори за свободния полет на застрашената от изчезване червеногуша гъска

Безброй хвърчила изпълниха небето над крайбрежието на Шабла, а слънчевите лъчи и множеството усмихнати лица допринесоха за едно изключително емоционално преживяване. Причина за това оживление е амбициозният проект „Фестивал на хвърчилата”, който се провежда за втори път по идея на Българското дружество за защита на птиците. Оказа се, че каузата зад фестивала е изключително важна и сериозна – опазването на червеногушата гъска, зимуваща в крайбрежна Добруджа, която през последните години е подложена на изключителен стрес и безпокойство, вследствие на човешката дейност.

За да разберем може ли изкуството да предложи сигурно и безопасно място и дори да спаси живот, както и какво точно се случи на тазгодишното издание на фестивала, се срещнахме с Марина Георгиева - координатор връзки с обществеността и отдавнашен член и доброволец към БДЗП. Вижте по-долу какво ни разказа тя...
 

За втора поредна година се провежда Фестивал на хвърчилата. Кога, как и къде се роди идеята за него?

Идеята за фестивала е заложена в един от най-амбициозните проекти на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), този за опазването на червеногушата гъска. Проектът се финансира от програма LIFE на Европейския съюз и представлява комплекс от дейности в синхрон с дългогодишните усилия на БДЗП за опазване на този застрашен от изчезване вид.

Фестивалите от този род са популярно семейно забавление в цял свят, а хвърчилото, както и птицата, са символи на свободата и майстори на полета. Хората от хилядолетия се възхищават и опитват да наподобяват птичия полет, затова нашата кауза лесно би могла да се обвърже с този стремеж.

Какво освен хвърчило трябваше да си носят на фестивала участниците?

Само усмивки и добро настроение, а хвърчило имаха възможност да изработят в работилниците на място.

Разкажете ни повече за програмата на фестивала. Какво видяха посетителите и в какви дейности можеха да се включат?

Традиционно, събитието включва парад на хвърчилата, в който всички пуснати хвърчила се оценяват по няколко критерии, сцена с  изпълнения на младежки театрални, музикални състави и артистични формации от района, страната и чужбина. И още: улични артисти от цялата страна рисуват своите творби върху огромни цистерни, стари рибарски лодки и други характерни „обекти“, разположени сред уникалния екстериор на Фестивала, в близост до морето и на фона на Фара на Шабла. Произведенията на изкуството на младите артисти остават да напомнят дълго след това за повода на Фестивала -  червеногушата гъска, подпомагайки превръщането на този рядък вид в емблематичен за района.
 
Съпътстващите събития през двата фестивални дни са също доста разнообразни - работилници и арт ателиета, където ще се изработват хвърчила, оригами, птици и кукли от естествени материали, рисува се върху керамика, демонстрират се техники за декорация и дизайн, графити върху картон и други подръчни материали.
 
На щанда на БДЗП посетителите имаха възможност да се запишат за екскурзия за наблюдение на птици в района с професионален гид - орнитолог, а тези, които се интересуват от фотография - да вземат участие във фотографските сесии на място и пленера за снимане на птици в тяхната естествена среда. Най-добрите творби от тези сесии, по подобие на първото издание на Фестивала, ще станат част от пътуваща изложба с избрани фотографии от Фестивал на хвърчилата 2012.
 
Кое се оказва по-сложно – направата и направляването на хвърчило или природосъобразното мислене?

Да се изработи хвърчило е относително лесно, докато мисленето на хората се променя бавно и трудно. Надяваме се обаче посланията ни да достигнат до възрастните чрез децата, които най-много се впечатляват от каузата ни и най-искрено се включват в дейностите ни.

Замисля ли се по-често българинът за своя принос към опазването на природата в България и застрашените видове?

Да, това е факт. Все по-често хората се замислят за дългосрочния ефект от действията си. Показва го и броят на хората, които стават членове на БДЗП при всяко едно подобно събитие, както и все по-силната подкрепа, която усилията ни получават от страна на хората с активна гражданска позиция.

Може ли изкуството да спаси от изчезване червеногушата гъска и да й предложи сигурно и безопасно място? И в този ред на мисли, доколко силно и ефективно е изкуството, когато става въпрос за спасяване на живот?

При всички положения изкуството може да помогне много, тъй като чрез него красотата и уязвимостта на тази птица стига най-лесно до сърцата на хората. В случая с визуалното изкуство това се постига още по-непосредствено. Ще дам пример с един много видим  и смел артистичен акцент на фестивала – този на графити демонстрациите. Графитите и уличното изкуство се зараждат като смел коментар спрямо градската среда, в която живеем, но демонстрацията на младите артисти на фестивала е един визуален артистичен проект, заявяващ подкрепа в полза на естествената среда, която можем да изгубим.

Изпълни ли очакванията ви тазгодишният фестивал? Мислите ли вече какво да включите в програмата за догодина?

Да, бих казала, че фестивалът „набира скорост“ и с тава все по-популярен. Тази година посетителите не само бяха повече, но и по-информирани и подготвени. Още не знаем по какъв начин ще разнообразим програмата за следващата година, но отсега започваме да мислим за това. Заслужават го всички любители на зелената идея, летенето, музиката и рисуването, които се забавляваха с нас през двата слънчеви и ветровити фестивални дни.

 

Автор: Миалена Халваджийска