Ч@с по всичко

Той е чаровно интелигентен, с красив ум. Премества се в Самоков, за да преподава. За познатите си е Дицата, а за учениците – господин Петров. Някъде в преподаването му обаче, сред умерената дистанция в училище намира място и приятелството. Избира една от малкото предпочитани сред младите професии, но влага в нея ритмичност, увереност и взаимоотношение. Твърди, че със страх в класната стая осигуряваш само тишина и кимащи мумии. Затова учи момичетата и момчетата на емоционална интелигентност. Какво е да си нестандартен учител и как се печели внимание в час? Влизаме в „даскалото” с Деян Петров.

Здравей, г-н Петров – такова ли е обръщението на учениците към теб? Как те наричат?

Привет, Гале! Казвам се Деян Петров и никога не съм изисквал от учениците (пък и от когото и да е било) да ме наричат по определен начин. Вероятно инерцията в образователната система е наложила обръщението на фамилия и г-н, без да увъртам – да, така ме наричат. Не си правя илюзии, че се появяват прякори и обръщения, които бродят по класните стаи и коридорите на училището. Част от учениците знаят за най-стария ми прякор “Дицата”, защото в интервю за училищния вестник го споменах. Имаше няколко ученици, които ме наричаха “Бъки”, защото съм им приличал на някакъв анимационен герой. В момента работя по един международен европейски проект заедно с ученици от седем различни държави. Моята част от проекта се свързва с композирането на песен и тъй като стилът е близък до хип-хоп, гръцките ученици започнаха да ме наричат “Big D”. Всъщност, за мен обръщението не е толкова от значение, ако зад него стои уважителен тон, засега мога да се похваля с такова отношение, което е най-прекрасното нещо, което един учител може да сподели.

Колко сантиметра трябва да е дистанцията между учител и ученик?

Знаеш много добре, че става дума за ментални граници, а не пространствени дистанции. В повечето случаи учителите се опитват да построят своя властова кула на принципа на санкцията (и стреса), като “заплашват” своите ученици с последици и наказания, така те създават огромна стена. Със “страх” нищо не може да бъде научено, най-много да си осигуриш тишина и кимащи мумии в класната стая. Онова, което има смисъл да се развива в младите хора, е тяхната трудова креативност и желание да са социално отговорни. Тук стигаме и до един от пренебрегваните елементи в българската образователна система – емоционалната интелигентност. Оказва се, че за да работиш добре с учениците, е важно да ги приемаш в тяхната цялостна човешка същност, с цялата палитра от цветове на емоциите. В този смисъл близостта е неизбежната съдба на учителя, стига да не се забравя каква е неговата основна цел – постигане на максималното ниво на грамотност, така че да създаде широта на възможностите и жизнения хоризонт на всеки негов ученик.

Кое е най-увлекателното в начина ти на преподаване?

Мисля, че това е способността ми да изградя продуктивно взаимоотношение с учениците на основата на предметите, които преподавам – социални науки и гражданско образование. Когато урокът минава като взаимоотношение, той увлича, тъй като потвърждава нашата социална същност като човешки същества. Оттук вече пред учителя и учениците като общност се разкрива необятно поле на образователни ходове.

Каква е целта на проекта, в който участваш? Какъв тип обучение се стремиш да достигнеш в образованието?

Фондацията, към който работя, се казва “Заедно в час”. Целта ни е да работим за успеха на всяко едно дете, това е мотото на организацията. Стремя се да постигна обучение, което е фокусирано върху интересите и нуждите на учениците. Опитвам се да развивам гражданската култура сред учениците си, така че учебният материал да излезе извън границите на училищния свят и да има положителен ефект върху развитието на цялата социална общност, в която младият човек живее.

На какво те научиха учениците ти?

Научиха ме на отговорност, постоянство, доверие и вяра. Ако във всяко училище има толкова умни и страхотни млади хора, това означава, че скоро ще си стъпим на краката като общество. В момента работим по развитието на младежка гражданска организация (Младежки парламент Самоков), която да даде възможност на учениците от Самоков да се самоуправляват и да следват интересите си извън стандартните учебни часове.

Кой е най-сложният казус, пред който си бил изправян в ролята си на преподавател?

В момента голяма част от училищата в България не функционират като образователни институции, а като социални. На учениците се гледа като на ходещи банкноти, а първите хора, които получават работа като учители не са най-добрите педагози, а хора в нужда (с финансови проблеми). Не малка част от учителите са немотивирани и обезверени хора с обтегнати нерви и силно чувствително божествено себеусещане. Мисля, че най-сложният казус, пред който се изправям всеки ден, е да намирам смисъл в работата, която върша, защото средата е адски негостоприемна, нерационална за всеки мотивиран да работи за промяна на статуквото човек.

Как започваш часовете си?

Сериозно замислен слизам по стълбите, стигам до вратата на класната стая и спирам за миг. Отварям широко вратата, влизам с огромна усмивка, минавам през всички чинове, за да поздравя учениците поименно, така че да си разменим дума с всеки един от тях. След това им показвам в рамките на две минути африкански ритъм, който изсвирваме заедно, за да се фокусираме и дадем сигнал за началото на часа. Поставям целите за деня и започвам да въвеждам урока през интересна житейска случка и история... Всеки час започвам по различен начин в зависимост от класа, темата и вдъхновението, което усещам.

А с какво ги завършваш?

Доказвам на учениците, че не сме вървяли напразно 45 минути, постигнали сме целите за часа и правя препратка към темата за следващия час. Често историите, които разказвам, се развиват през цялото работно време, защото се опитвам да създавам интрига и да поддържам интереса към преподавания материал. Не рядко оставям отворен край на историята, така че учениците сами да създадат версии за нейния финал. Следващият час казвам какво реално се е случило и така часовете преминават почти като на сериал.

Кога образователният модел в България ще бъде модел за другите страни?

Вероятно, когато престанем да се оглеждаме в чужди примери, а започнем да преподаваме ефективно според нуждите и интересите на родните ни ученици, общество и икономика.

Занимаваш се и с музика. Кога ще се прибереш при Roots Rocket?

Roots Rocket е лейбълът, който ми помогна да се преродя като музикант през последните 7 – 8 години. Ако регето не бе влязло в живота ми, едва ли щях да предпочета да съм учител, тъй като този тип музика е социално отговорна и бунтарска.  Няма къде да се прибирам, защото никога не съм си тръгвал - не можеш да се отдалечиш от нещо, което носиш в сърцето си.

Ако преподаването беше мелодия, какъв е ритъмът й?

Всеки път пулсира в думите на учениците и учителя по различен начин, важното е да има синхрон, защото иначе се стига до аритмия!!!

Автор: Галя Станева