Лицата на Промяната: Откровено за секса с Николета Попкостадинова

Тя е от онези хора, които обичат да бъдат на открито – в буквалния и преносен смисъл. Обича откровените разговори, в които се говори без задръжки и без притеснения – дори когато на прицел е поредната за обществото тема-табу. Вярва, че сексът е преди всичко общуване, близост и удоволствие. Така трябва и да се говори за него – ясно, приятелски, интригуващо, но със задължителната доза уважение и сериозност.

Представяме ви Николета Попкостадинова, финалист в инициативата Промяната, и нейната онлайн платформа за сексуално образование. Има ли сексуално образование у нас? Защо винаги сме начело на негативните класации за сексуално здраве и може ли един сайт да промени начина, по който говорим за секса? Отговаря самата Николета. Запознайте се и с останалите финалисти и техните проекти и ги подкрепете до 9 ноември ето тук.

Коя е Николета Попкостадинова?

Последните близо три години бях Мениджър „Международни проекти” във фестивалите One Design Week, One Dance Week и One Architecture Week на сп. Едно. Преди това живях и работих в Амстердам, където завърших магистратура Communication Studies и бях част от стартовия екип на проект на Radio Netherlands Worldwide за подобряване на сексуалното здраве в Югоизточна Азия.  Преди да замина за Холандия бях редактор на списание Vice в София, а преди това журналист в отдел „Общество” на вестник „Капитал”. В „Капитал” започнах работа, докато бях последен семестър бакалавър в Американския университет в България със специалност „Журналистика и масови комуникации”.

През цялото това време съм работила в по-малки и по-големи проекти в сферата на човешките права по света и у нас. Фокусът им винаги е бил маргиналните хора, чийто живот някак си все изпада от полезрението на мнозинството.

Защо избра сексуалното образование за своя проект?

Защото у нас няма сексуално образование. То е оставено за часовете по СИП и обхванатият брой деца е много малък, а в семейството темата „секс” е табу. Децата се учат от връстниците си, от порно филмите, от неформалния си опит на принципа проба-грешка. И резултатът е – България е на дъното на всички положителни и в челото на всички негативни световни статистики за сексуално здраве. Каквото и да хванете – използване на контрацепция, нежелани бременности, аборти, полово-предавани болести...

Ето едни от последните: „Девет от всеки нови десет случаи на ХИВ са хванали инфекцията по сексуален път. Преди 3-4 години най-много заразени е имало след инжекционна употреба на наркотици", по данни на МЗ за 2014. Тук става въпрос за ХИВ/СПИН – тема, за която като че ли се тръби отвсякъде, едва ли не е отживелица. А какво остава за по-непопулярни аспекти от сексуалното здраве?

Ето защо, според мен, образователна онлайн платформа за сексуално здраве и ефективното й популяризиране са страшно необходими у нас. Още повече – тя няма да е само за рисковете на половия живот, но и за интимните отношения между хората. Защото сексуалното образование, каквото няма у нас, е много повече от информация за контарцепция. То е и възпитаване на отношение към собственото ни тяло, към себе си и към другите около нас, както и на уменията за общуване.

Тук не е ли особено важна ролята на семейството и, според теб, българските родители говорят ли открито с децата си по тази тема?

Да, изключително важна е. Трябва децата да са спокойни и уверени, сигурни, че винаги, с какъвто и да е въпрос или проблем могат да се обърнат към някого от семейството и да знаят, че ще бъдат приети и изслушани с разбиране. Ако в семейството няма отговор, да го потърсят заедно. За съжаление това е рядкост у нас. В по-голяма част от българските семейства има едновременно  старомоден свян и недостатъчна информираност, за да говорят честно и адекватно по тази тема.  И става въпрос не само за „Как се правят бебета” и „Какво е презерватив”, но и въпроси като „Напоследък ерекцията ми е болезнена, какво да правя”, както и „Може ли да съм влюбена в две момчета едновременно” и „Откакто най-добрата ми приятелка си има гадже, не ми обръща никакво внимание. Как да си я спечеля обратно?”. Сексът и интимността са едни от най-вълнуващите и в същото време най-смущаващите и объркващи теми в живота на всеки тийнейджър. Но за съжаление, те са само шушу-мушу, а не откровени и приятелски разговори.

А каква трябва да бъде ролята на образованието?

Да възпитава отношение към собственото ни тяло, към себе си и към тези, с които общуваме. Да дава информация за кое къде е и за какво служи, как да се грижим за него, как да опазим себе си и другите около нас. Кое е OK и кое не е. Да възпитава хигиенни навици, както и отговорно и толерантно поведение отново първо към себе си и после към другите. Да е изчерпателно, както за рисковете в сексуалния живот, така и по актуални теми като „секс и насилие в интернет”, „как да се предпазим от неприятни ситуации на купон”, „влиянието на алкохол, цигари и наркотици”...  Да дава идеи, когато не знаем нещо, кого и как да попитаме за най-добрия съвет, за да не изпадаме в рискове.

Как би изглеждал сайтът, който предлагаш, и с какво той ще бъде полезен на младите хора? Как ще се казва той?

Най-важното е, че всичко ще е написано просто, ясно, приятелски. Без жаргони и цинизми, изчерпателно, на езика на тинейджърите, така че да могат да го разберат, запомнят, асимилират и възпроизведат. (На английски има термина за този начин на писане, който не се използва само за тийнейджъри – „като за умни тийнейджъри”.) Качеството на информацията ще е много високо, проверено и научно доказано. Само факти, но поднесени по атрактивен и достъпен начин за тинейджъри.

Как ще отговориш на хората, които ще си кажат „Защо ни е подобен сайт, след като всеки може да влезе в Интернет и да си намери информацията, която му е необходима?”

Защото като напишеш в браузъра „вагина” първите резултатите са: „осигурява евакуацията на менструалната кръв и подсигурява депонирането на семенната течност след полов акт” и „жена плете с вагината си”. Защото трябва да си много търпелив и упорит и да умееш да пресяваш тоновете информация, много често напълно излишна, неподходяща и зле поднесена, за да намериш това, което наистина ти трябва. А тийнейджърите рядко притежават всички тези качества накуп.

Работила си по проект за повишаване на сексуалната култура в Югоизточна Азия – какъв беше проблемът там и как подходихте?

Там проблемите са съвсем различни. Например, в Индия е забранено да се целуваш на обществени места. Най-честото търсене в Интернет е „как да се целувам” – всеки месец  37 милиона души питат това в Интернет. Огромен проблем е посегателството над жени – включително опипването им по улиците от непознати мъже (eve teasing), насилствени аборти като стане ясно, че детето е момиче, защото момичетата не могат да се омъжат без солидна зестра. Много често на арабски или иврит дори няма думи, с които да се нарече нещо, което в западните езици е като „а” и „б” – например в арабския думата мастурбация се отнася само до мъжка мастурбация, няма дума за „женска мастурбация”, 47% от момичетата се омъжват преди да са навършили 18, и т.н., и т.н.  Публичното говорене за секс е немислимо, сексуалното образование в повечето индийски провинции е забранено. Затова, като независим външен проект, взимахме вече наличната, предоставена ни от местните организации информация и я правихме публично достояние. От една страна говорехме за това, за което биха затворили всички местни организации, а от друга, насочвахме хората, които имат нужда от помощ или съвет към тези организации.

Големите резултати дойдоха тогава, когато не просто говорехме за безопасен секс, но за безопасен и приятен секс. Според ООН всеки човек има правото на „безопасен и удовлетворяващ секс”. И когато подходиш към младите с посланието, че да, сексът не е само репродуктивен метод, но и удоволствие, те много по-ефективно приемат и посланието за безопасен секс.