Лицата на Промяната: Веселина Фелдман и конната терапия

Тя обича да гони вятъра, да препуска с конете и да прави децата щастливи. Не минава ден, в който да не сбъдне тези три неща – благодарение на конната терапия за деца с увреждания. Точно това е идеята на Веселина Фелдман, финалист в социално-отговорната инициатива Промяната. Чрез конната терапия децата с увреждания могат да изразяват себе си – това е терапия, в която конят участва наравно с терапевта в оздравителния процес. 

Как се ражда любовта й към коня и какво си спомня от първата си среща? Как се променят децата, когато общуват с конете, и кои са примерите, които я карат да продължава да върви напред? Отговаря самата Веселина. 

Кои са останалите финалисти и техните проекти и как може да ги подкрепите до 9 ноември, може да видите тук.  

Коя е Веселина Фелдман?
Завършила съм бакалавърска степен по психология в Нов български университет и ми предстои да завърша магистратура по клинична психология пак там. Работя като психолог в медицински център. През годините съм работила като експериментатор в лаборатория по експериментална психология в НБУ, като координатор на експериментаторите в лабораторията, мениджър на Центъра по когнитивна наука в НБУ, както и като изследовател по два международни изследователски проекта. Автор и съавтор съм на четири научни публикации в международни издания. Представяла съм своите резултати на Световната конференция по когнитивна наука, на втората международна конференция по аналогия, както и на работни срещи по международните проекти.

Конете са другата моя страст и същност. От малка се занимавам с конен спорт като състезател, а по-късно като инструктор по езда, като предпочитам да работя предимно с деца. Обичам природата, конете и децата. Имам две прекрасни дъщери – на четири и на една годинки, които са моето най-голямо и истинско щастие. 

Как се запали по конната езда и от кога се занимаваш с нея? 
Занимавам се от 11-годишна, но съм запалена от много преди това – дори не помня от кога, само знам, че от малка тичам след каруците с конете и преобърнах света, за да ги направя част от живота си. Беше трудно, в началото дори невъзможно, тъй като по времето, когато исках да започна да яздя във Варна (аз съм от там), нямаше школи по езда. Ездата беше само за петобойци. Всеки ден ходех до базата и се примолвах да ме пускат да видя кончетата. След някоя друга година направиха първата школа по езда и аз естествено бях част от нея. 

Какво си спомняш от твоята първа среща с кон – как се казваше той, какъв беше? 
Конете винаги са били част от живота ми и от първите ми съзнателни спомени. Първата по-запомняща се среща обаче беше, когато бях на пет години. Бяхме отседнали в една селска къща и човекът там имаше кобила, която се казваше Веска – адашка (смее се). Дни наред го молих да ме качи, а той трябваше да намери отнякъде седло. Спомням си, че ми се видя голямо чакане, но накрая дойде големият ден. Помня го много силно, сякаш е било вчера. Усещането беше, че съм на много високо, но беше много хубаво. Също помня, че се промъквах вечер в обора при кобилата и много обичах да стоя там и да й давам царевица – собственикът й ми беше казал, че това е като бонбони за кончето и аз бях много доволна, че й давам такива страхотни лакомства. Докато един ден просто ме хвана и ми се накара, защото беше свършил почти един чувал с царевица. Има и още много други истории с Веска – за коне мога да говоря, без да спирам (усмихва се).

Как научи за конната терапия? 
Не знам как научих, но знам, че в един момент осъзнах, че съм намерила истинската си същност и това е нещото, с което искам да се занимавам. Обединявайки всичките ми страсти в едно – коне, психология, деца, природа, конната терапия ми дава онова, от което имам нужда, за да се чувствам докрай смислена и ценна в професионален план. Досега в нещата, които съм работила, винаги съм чувствала някаква липса и съм продължавала да търся. Радвам се, че намерих такава реализация за себе си – сега си представям страхотно бъдещо развитие на идеите си и си мечтая. Остава само да сбъдна мечтите си.

Как се променят децата с увреждания, когато общуват с конете? 
Всяко дете е индивидуално и съответно се променя индивидуално – както като темпове, така и като качествени и количествени промени. Някои напредват в говорните си умения, други в социалните, емоционалните и т.н. Положителният ефект се дължи на много фактори. Да започнем с това, че в общуването с кончето детето много по-бързо и лесно се доверява, което е първото и най-важно условие, за да започне една терапия да бъде смислена. Не е за пренебрегване и фактът, че повечето деца принципно обичат животните и общуването с тях им носи положителни емоции. Децата са интуитивни, искрени, неподправени и влизат в контакт с друго такова същество. Усещат се и комуникират много на невербално ниво, независимо дали са или не са с някакви нарушения, ако им бъде предоставена адекватна възможност, децата изразяват себе си най-добре на невербално ниво. Неслучайно техники като рисуване, различни игри и т.н. са по-работещи с децата, отколкото една терапия, опираща се само на говоренето, особено за по-малките деца. Тук принципът е същият – ние, психолозите, можем да видим много неща от начина, по който детето ще влезе в контакт с кончето. С нещата, които ще се случат между тях, ние можем да работим, да ги развиваме, насочваме. 

Разкажи ни добър пример за дете, което значително се е подобрило след прилагане на конна терапия? 
Днес например имахме много хубав случай на аутистично дете на пет години, което изобщо не говори. Казва само „мама” и ред други особености. Дойде за първи път при нас и се случиха чудеса. Осмисли ми деня това дете и ме накара още веднъж да повярвам, че сме на правилен път. Имаха толкова истински моменти на комуникация, в които за нея, тя е момиченце, се случиха много неща. Тя мина през много емоции, влезе в истински контакт, смя се, страхува се, изучава, пробва и дори каза нещо, за което ние с колежката имаме различни версии – тя чу Зита, това е името на кобилата, а аз чух пипа (защото говорихме много неща от рода на пипни кончето, виж, като го пипнеш и т.н.). Но без значение коя от двете версии е – това вече е много. 

Каква беше детската ти мечта? 
Не една, разбира се. Аз определено съм мечтател и всеки ден добавям по още една мечта към останалите. Но една от тях ми беше да бъда кон… поне за малко. Много ми се искаше да мога да стана кон и да полетя в галоп през безкрайните полета…

За какво мечтаеш днес? 
Да са ми здрави и щастливи децата, да сбъдвам мечтите си, да имам все такива верни приятели около себе си.