Теодора Духовникова: „Дяволското гърло“ ми помогна да преодолея страховете си

„С „Дяволското гърло“ преживях своя личен катарзис“, споделя екранната Мия Язова. Покрай участието си в сериала на нова актрисата побеждава страхове, измъчвали я в продължение на цели 15 години. „Заради това превъплъщение промених доста неща в себе си – психически и физически. Тренирах изключително много, дори стрелба и шофиране“, споделя 41-годишната актриса в интервю за списание BIOGRAPH.

Теодора, сериалът „Дяволското гърло“ е големият хит в телевизионния праймтайм тази пролет, а Вие сте главно действащо лице в продукцията. Трудна ли се оказа ролята на Мия Язова?

Мия е роля, която е трудна за всяка актриса, особено за българската. Не за друго, а защото точно този тип жени – еманципирани, с мъжки професии, са нещо, което рядко се случва да играем тук. Същевременно с продуцентите искахме да запазим женствеността и дори сексапила на Мия, което направи задачата ми още по-трудна. Не крия, че много се притеснявах по време на снимки, но пък и това е смисълът на тази професия все пак – да не се страхуваш да опитваш нови и далечни от теб неща. По света сериалите се занимават изключително много с жени като моята героиня. „Дяволското гърло“ отразява времето, в което живеем – представителките на нежния пол вече не са само майки. Мия е и майка, но за нея професията е най-важна. И другият главен женски персонаж в сериала е много интересен по темата за ролята на жената в обществото – Дончето. Тя е полицай, но също е и бременна, която изобщо не се отказва от едно разследване, което й създава трудност като бъдеща майка. То я вдъхновява и я кара да израсте в професионалните си умения.

Героинята Ви в „Дяволското гърло“ е криминален психолог, стреля с пистолет и бяга добре. Как се подготвихте за ролята?

Изгледала съм всичко, заснето в този жанр в Европа и Америка, и знаех какво ме очаква. Тренирах изключително много, трябваше да отговарям на физическата форма на Мия. Стрелях и с пистолети... Веднъж звъннах на продуцента Евтим и му казах: „Нали знаеш, че имах катастрофа с кола преди 15 години, която за мен беше много тежка и оттогава не шофирам?“. Бяха ми счупени шийни прешлени, претърпях сериозна операция. Сега се движа и съм на крака заради проф. Габровски, който ме съши от нищото. Той ме реставрира в „Пирогов“, вдигна ме от пепелта. Същият професор спаси и гимнастичката Цвети. Героинята ми Мия Язова кара много сериозно кола, безобразно добре. Евтим ме свърза с автомобилния рали състезател Димитър Илиев, с когото тренирах на полигон. Промених доста неща в себе си – психически и физически, за ролята си в „Дяволското гърло“. Като Теодора имам проблем със смъртта, а Мия не трябва дори да трепва пред края. Преживях своя личен катарзис.

Сега шофирате ли в ежедневието си?

Снимахме сериала почти три месеца. В началото децата идваха при мен в Родопите и веднъж ги изненадах – качих ги в кола и шофирах. Дъщерите ми никога преди това не ме бяха виждали да карам. Разходих ги, в техните очи станах Мия Язова. Преодолях травмата от катастрофата и страха от смъртта.

Правят се паралели между Вас и Мишел Пфайфър и Роми Шнайдер. Сравнението с коя от тези актриси Ви допада повече?

Всички тези сравнения, общо взето, са по външен признак и са малко плашещи. На Чочо Попйорданов му приличах на Мишел Пфайфър. На Жоро Тошев пък на Роми Шнайдер, а на трети – на някоя друга. Хубаво е сравненията да бъдат по актьорско присъствие, а не по физическа прилика. Външният вид наистина не ме интересува. Играла съм много красиви жени, но нямам никакъв проблем да изглеждам и безобразно зле, дори напротив – харесва ми. Актрисите, с които са ме сравнявали, са ми идоли и дори не си и помислям, че и на една стотна съм се доближила до тях. Приемам паралелите като някаква закачка, комплимент.

Ще подкрепите ли дъщерите си, ако решат да станат актриси?

Искрено се надявам да не си го пожелаят. Актьорската професия е безобразно трудна навсякъде по света, а в малките държави - още повече. Всичко, което ние правим, стремежът ни да поддържаме ниво, коства ужасно много. При малък пазар и голяма конкуренция средата е самоизяждаща се и ситуациите са сведени до оцеляване. Дано дъщерите ми да не поискат да бъдат актриси.

Защо преди години не останахте да живеете в Канада?

Бях една година там заради човека, когото обичах и все още обичам и с когото сме си обещали да умрем заедно - бързо един след друг. Трябваше да опитам в името на любовта дали бих могла да живея в Канада. Аз не съм възпитавана така, че да съм жена, издържана от мъжа си. В Канада той работеше, а аз по цял ден обикалях с ролкови кънки из Монреал, ходех на театър, шопинг, джаз, купони... Това беше най-тъжната година в живота ми. За мен е много важно жената да работи, да има място, където да изразява себе си.

Тоест върнала сте се, за да работите...

Животът в Канада за мен беше самоубийствен и, слава Богу, мъжът ми го разбра. Много интелигентен човек е. Винаги ще му бъда благодарна за този акт на любов и партньорство - да се върне в България заради мен.

Едва на третия път сте успели да се омъжите за Стефан, преди все нещо е ставало и сватбата се е отлагала...

Така е, третият път беше щастлив за нас. Ако намериш точния човек, е добре да се омъжиш за него. Имам много щастлив брак, със Стефан се чувстваме чудесно заедно. Не се ревнуваме, а това е важно за една връзка. Не е секси ревността.

Повече за откривателя на актьорския талант на Теодора, за професионалното й развитие, за притесненията от голите сцени, за титлата „Жена на годината“ и наградите „Икар“ и „Аскеер“, за проблемите с напористите обожатели и за желанието й за трето дете, може да прочетете в интервюто на Цветана Пешунова за списание BIOGRAPH.

Актуални новини ще откриете на уебсайта на сериала на NOVA и на официалната страница на “Дяволското гърло“ във Facebook