„Темата на NOVA”: Поздрави от остров Крит

Това е разказ за бягството от родината. Бягство, което се оказва единствен възможен избор за хиляди българи по време на прехода, шанс за по-добър живот, а за някои – дори път за оцеляване. Тази седмица в „Темата на NOVA” Михаела Карабельова и операторът Сафуан Ал Кюрди ще заведат зрителите в сърцето на Средиземно море, където над 20 000 наши сънародници делят с гърци земите на остров Крит. 30% от тях намират прехрана в земеделието, още толкова изкарват парите си в туризма, други имат собствен бизнес, а трети служат на Бога. В следващите минути ще ви покажем живота зад граница – такъв какъвто е. Как се оцелява в чужда държава, как се отварят 5 български училища на остров с население под един милион и как се пази духа на родината, когато си далеч от нея. Историите на българи, избрали да изградят своя общност на около хиляда километра от границите ни – в „Поздрави от остров Крит”.

Героите в тази история не крият и защо решават да поемат към емигрантския живот. Напускат родината, за да търсят успеха в чужда държава. Някои от тях поемат риска и преминават нелегално граници, в смутните времена на прехода. Други търпят огромни лишения, оставят деца и близки, но днес всички те казват, че не съжаляват за избора си. Съдбите им са пъстри, животът им – низ от контрасти, но си приличат по едно – всички те тъжат за родната земя. И са създали собствена България – в сърцето на Средиземноморието. Добре дошли в света на българите от остров Крит.

„Когато дойдох в Гърция имах 1100 марки и 400-500 долара.  На 26-ти юли, още си спомням, 96-та година”, разказва Нено Ненов. 30 години по-късно той все още си спомня бягството от Севлиево към Гърция. Избира остров Крит по препоръка на свои близки. Тръгва със съпругата си и две малки деца. Съпругата на Нено – Цвята казва, че първите 6 месеца били най-трудни: „Просто гледахме, ако имаме работа, да спестяваме, защото с две малки деца е трудно. Имаше памперси, но бяха много скъпи. Отивам на работа, като ме пуснат за два часа, изпера дрехите на детето. После бавно, бавно. Свикнали сме с много, но знаем и с малко”. А въпреки недоверието, Нено и Цвятка не се отказват – тя работи на няколко места, а той се занимава със земеделие и днес има собствени насаждения от около 4500 маслинови дръвчета.

Само на няколко километра на брега на морето и сгушен между високи скали е храмът на отец Иван Добрев. Отецът завършва Богословския факултет в София, открива любовта в Румъния, а вярата го изпраща на остров Крит преди 19 години. За да помага на все по-голямата емигрантска общност. „2007-ма година бях ръкоположен за свещеник в Русе и дойдохме с една малка кола с тази идея за нашето служение тука. Първо живяхме в едно мазе. Когато си чужбина, много неща ги преглъщаш по-лесно, защото не издребняваш, трябва да продължиш напред. Тежкото ще го преминеш”, споделя отец Иван. Днес той дели необятната шир на малко гръцко село заедно със съпругата си и седемте им деца. Разказва, че въпреки трудностите, не съжалява за избора си. Споделя още, че: „Тука на Крит всички работят и като работят – работят, като празнуват – празнуват. Щем или не щем, започнахме да си имаме животни, защото тук е така – ако те видят, че работиш, всичко е наред. Беше много трудно в началото, с една триколка минавахме балкана или пътувахме на автостоп и така започнахме да имаме и козички, защото когато свърши заплатата нямаш и пари, нямаш и храна".

Икономически причини довеждат и още десетки българи на гръцкия остров. В град Ирапетра един цех събира под покрива си близо 15 българи. Работят за гръцки производител, а продуктите, които сортират, отиват на пазара в родната България.

През години никой не е правил официална статистика колко точно са нашите сънародници тук. Достатъчно са обаче, за да обединят своята идентичност на едно място. Помага им Петър Анастасов, който създава сдружение на българите на острова. „В началото, когато започнахме, мислехме, че българите сме около 10-тина хиляди, в последствие твърдях, че сме 15 000, а сега смело мога да кажа около 20 000 души на острова при всичките хора, които си тръгнаха в последните години”, казва Атанасов. Основната цел на сдружението в началото е да има български училища. Въпреки трудностите, които срещат, търпението надделява и днес на едномилионния остров има цели 5 български неделни училища. За какво още се борят сънародниците ни на Крит? Гледайте във видеото.