Храната като предизвикателство
"Идеята за перфектност и съвършенство, която идва от медиите и интернет, не вдъхновява тийнейджърите, напротив - това ги потиска", това каза в предаването "Социална мрежа" по NOVA NEWS Любомира Манчева, психотерапевт в ПДР "Живот на килограм".
Тя сподели, че самооценката е феномен, без който няма да оцелеем, ако е ниска - тогава се самоотхвърляме, изграждаме бариери, за да не се човърка отново в раната.
"Хранителното разстройство започва още от етапа, когато сме деца, от отношението на родителите към децата, към техните успехи, показването на загриженост. От майката се учим как да даваме любов и на себе си, бащата ни въвежда в живота, учи на дисциплина. Ако има непълноти в това отношение, се стига до психически проблеми", добави още специалистът.
Тя разясни, че хранителното разстройство не е нещо външно, а психопатология и се изисква голяма смелост от пострадалите, за да говорят за проблема си.
И допълни, че страдащият човек има качества, характер, положителни качества, но той не ги вижда и се самонаказва.
"Дългият път на възстановяване минава през това човек да започне да изпитва състрадание към себе си. Важно е човек да бъде мотивиран за този път. Осъзнаването на ситуацията е много ключово", заключи Любомира Манчева.
В предаването Ванеса Николова, преодоляла хранително разстройство, разказа за болестта, с която се е преборила.
"Понякога успехите могат да бъдат нож с две остриета, защото може да е като камък, който е върху теб, постоянно трябва да отговориш на очаквания. Анорексията е тиха приятелка, появява се незабележимо, сякаш идва с добро. Колкото повече отслабваш, толкова по-дебел и грозен се виждаш", сподели Ванеса.
Тя призна, че никога не се е заобичала, до момента, в който е решила, че трябва да се бори с болестта. А родителите й са забелязали проблема и близките са я убедили да потърси помощта на психолог и психиатър.
Но допълни, че при тази болест човек губи личността си, става манипулативен, постоянно лъже хората около него.
Ключов момент е била Коледата през 2016 година, когато е получила припадък и загубила пулс. След това всичко се променило. Виждайки разплаканото си семейство, тя се принуждава да тръгне по дългия път на лечението.
"Нещото, което отнема най-много време да се излекува, е психиката", убедена е Ванеса.
За нея човек е нужно да се научи да се обича, и да се харесва, не трябва да се позволява на негативни мисли да определят поведението му.
Вижте повече във видеото.