Разговор с поетесата Надежда Захариева

Войната в Украйна и симпатиите, които някои изпитват към тираните, събуждат въпроса дали не сме започнали едно съвременно бягство към свободата. Това, което описва Ерих Фром. Къде е спасението? Дали не развиваме стокхолмски синдром и сами си слагаме белезниците на доброволното робство?

Когато думите започнат да губят своя смисъл, започват да говорят оръжията. Оживелите пророчества на Самюъл Хънтингтън, който предрича сблъсъка на цивилизациите, като онова противопоставяне в обявения от Франсис Фукуяма край на историята, за да се стигне до възродените страхове от глобален и унищожителен конфликт, в който разумът се превръща във все по-тънка нишка, за която да се заловим, за да се изтеглим сами от пропастта.

"Това, което правим, е да се отдаваме на емоциите и се оставяме да бъдем манипулирани от всички страни. На повърхността се вижда една държава с имперски амбиции. Когато инатът на тираните непременно да бъдат победители не може да бъде пречупен..., нямам усещане, че тази война скоро ще свърши", това каза в "Офанзива“ по NOVA NEWS поетесата Надежда Захариева. 

Последствията от войната в Украйна могат да ни върнат към 1941 година, когато Ерих Фром публикува своята книга "Бягство от свободата". В разгара на тоталитарната хегемония на нацистка Германия един фюрер вярва, че може да покори целия свят и да изтрие свободната воля, заменяйки я с желязната дисциплина на войнишкия строй.

"Инстинктът за оцеляване кара човек да се отказва от всичко. И от свободата. Така е, откакто сме се пръкнали на Земята", смята Захариева.

Поетесата не вярва, че има човек без душа, но понякога хората потъпкват духовното в себе си сами.

Вижте повече по темата във видеото.

Всички новини от NOVA NEWS гледайте в канала на телевизията във Vbox7.