Гари Стреч за избора си да работи в България и да участва в „Дяволски игри“

В „Тук и сега“ специално за „Събуди се“ Деси Банова – Плевнелиева ни среща с холивудския актьор и шампион по бокс Гари Стреч. Преди две години той идва в България, като поводът е филма Wheels of Heaven с българско заглавие „Дяволски игри“. В него той изпълнява една от главните роли и е изпълнителен продуцент на филма. „Дяволски игри“ тръгва по кината на 7 февруари.  Повече за приятелството си с Мики Рурк, за връзките си с Ракел Уелч и Кайли Миноуг, за работата си с Оливър Стоун и Анджелина Джоли, актьорът разказва в едно откровено интервю.

„Бях в Тайланд и ми се обади Деси Тенекеджиева, която познавам от 20 години, и ме покани да участвам във филм. И така дойдох и все повече се ангажирах. Станах изпълнителен продуцент, събрах малко актьорски състав, поработих по сценария и се сближих много с Деси, работейки рамо до рамо“, разказва как се озовава преди 2 години в България.

„Филмът е много различен. Дяволът идва на Земята. Малко е артистичен. За мен процесът бе огромно удоволствие. Мисля, че българските екипи са най-добрите в света. Работихме с невероятен екип. Локациите бяха чудесни. Интересното е, че е малък филм, но снимахме в три страни…“, допълва актьорът.

Деси Тенекеджиева: „Дяволски игри“ е филм за борбата между доброто и злото

„Започнахме с малка идея, но накрая снимахме в Лондон, в Лос Анджелис и, разбира се, в България. Основното, което опитваме с Деси да направим и се надявам да имаме успех, е да използваме максималния потенциал на България. Искам да правя филми, за които хората знаят, че става дума за България и светът да може да види какво прекрасно място е България. Другото важно за мен и Деси при „Дяволски игри“ е, че в главните роли са двама българи. Много хора използват български актьори като дубльори или за малки роли. Ние бяхме твърдо решени да имаме двама български актьори за главните роли. Вярвам, че ще бъде отлично представяне на България. Надявам се, че българите ще го подкрепят и ще отидат да го гледат“, разказва Гари Стреч и кани зрителите да го гледат от 7 февруари в киносалоните в България.

Артистът признава, че не е работил с по-добър продуцент изобщо някога. Според него Деси Тенекеджиева заслужава признание. Тя направи всичко по филма и направи ролята на живота си. Мики Рурк също играе водеща роля в „Дяволски игри“. Знам, че е бил голям фен на боксовата Ви кариера, след което ставате и приятели, нали така?

„Когато за първи път отидох в Ел Ей, отседнах при Мики. Той обича бокса и ме прие под крилото си, що се касае до филмите, а аз му помагах с бокса. Имахме много добра сделка, така да се каже. Посетих Ел Ей и случайно се срещнах с възрастна дама, много известна преподавателка. Така навлязох в киното, дълги години се учих. 20 години по-късно поканихме Мики да играе във филма ни. Интересно е как преминахме от това той да ме кани в неговите филми и 20 години по-късно ние го каним в наш, така че се затвори един хубав кръг“, коментира приятелството си с големия холивудски актьор.

Вие сте голям поддръжник на Фондация „Стоян Камбарев“, член на международното жури на филмовата награда 355, работите с младите в киното и от миналата година с Деси Тенекеджиева правите революция в обучението на актьори в страната ни. Мастъркласовете Ви променят съдбите на хората. Как започна всичко и каква е разликата в подхода Ви?

„Когато снимахме „Дяволски игри“, Елеонора, главната героиня, която е страхотна и Деси ме помоли да поработя с нея. Нямам чувството да съм направил кой знае какво, но имах различен метод, американски стил на актьорско майсторство. Работихме заедно и в края на филма Елеонора дойде да ми благодари и ми каза, че трябва да преподавам. Беше споделила и с нейни приятели. Това вдъхнови идеята. Приключихме втория мастърклас и е невероятно. Чувствам, че аз получавам повече от класа, отколкото учениците ни. Невероятно е изживяването да видиш толкова млади таланти, а вие имате толкова много таланти в България. Страхотно е да видиш всички тези млади актьори да израстват, да стават по-добри и по-уверени. Мисля, че бих се занимавал с това завинаги – стига да ме поканят отново“, разкрива артистът.

Роден сте в Англия, след което живеете в Ел Ей 25 години, а през последните 2 години, както споменахме, сте свързан с България и Деси. Бихте ли ни разказали накратко за този път?

„Роден съм в Англия, в северната част, до Ливърпул. Боксьор съм от дете – 6-7-годишен. Когато започнах да се занимавам професионално с това някъде на 20 г., ме помолиха да се преместя в Лондон, така се преместих на юг към Лондон. Изкачвайки се по стълбицата, като станах по-добър, искаха да тренирам в Америка – така започнах да тренирам в Лас Вегас. Пенсионирах се от бокса и до този момент не бях ходил в Ел Ей. Като летиш от Лондон към Лас Вегас, обикновено спираш в Ел Ей. Един приятел актьор все ме канеше и един път, тъкмо се бях оттеглил от професионалния спорт, реших да се отбия в Ел Ей и да се видя с него. Така случайно се срещнах с тази прекрасна дама и започнах пътя си във филмите. 20-25 години по-късно дойдох в България – познавам Деси, срещали сме се в Лондон преди много, 20 години, поддържахме връзка – тя ме покани да дойда за „Дяволски игри“. Като видях възможностите и таланта тук, а и Деси реших да остана. Мисля, че с нея станахме чудесни партньори. Имаме отлично сътрудничество, сходни виждания за филми, та решихме да обединим усилия и да направим международни филми, ползвайки международни и български таланти и да снимаме в България, което според мен е едно от най-добрите места за снимки в цял свят“,  споделя творческия си път Гари Стреч.

Каква е връзката между бокса и актьорската игра?

„Мисля, че има много сходства. Може да съм един от малкото, успешно преминали от едното към другото, но съм може би единственият, всъщност изучавал актьорско майсторство. Много от борците влизат в киното, но не го вземат много насериозно. Когато се оттеглих от бокса, учих в продължение на 20 години. Колкото до сходствата, за да си добър актьор трябва да си много дисциплиниран. Трудът, който влагаш, е определящ за доброто представяне в ролите. За да си велик борец, трябва да се подготвяш – битките се печелят във фитнеса. Така че е нужна същата дисциплина, да се трудиш усърдно, да имаш добра работна етика. Когато бие звън за старт, всеки момент е от значение, както когато има запис на камерата“, коментира единственият професионален боксов световен шампион, достигнал висини и във филмовия бизнес.

Името му се свързва с много известни и красиви жени като Розалин Санчез-мис Вселена, която също е актриса и за която е бил женен преди години. Освен това Салма Хайек, Кайли Миноуг, дори Ракел Уелч. Актьорът е категоричен, че е останал приятел с всички, с които е излизал. Бил е на крачка от това да получи ролята на Джеймс Бонд, но накрая продуцентите избират Даниел Крейг. Как го е преодолял и какъв съвет би дал на актьорите, които не получават ролята след кастинг?

„Трябва да си дебелокож и да се научиш да не го приемаш лично, защото не означава, че не сте дори по-добър актьор от получилия ролята. Има много причини, поради които продуцентите и режисьорите избират хора. Тогава ми казаха, че съм се справил чудесно, до последно не се знаеше дали няма да изберат мен. Но Пиърс Броснан беше Бонд преди мен и предпочетоха Даниел Крейг, защото бях много сходен с Пиърс и искаха промяна. Така че бях разочарован, защото е мечтата на всяко момче да играе Бонд, но не го приех присърце. И в най-смелите си мечти не съм си помислял, че ще я получа, нито че ще стигна толкова далеч. Но когато не ме избраха ми се обадиха и казаха „Много те харесваме, но искаме да пробваме нещо различно“ и аз го приех. В крайна сметка се нуждаеш от малко късмет. Виждал съм момичета на кастинг при мен и Деси – виждал съм страшно талантливи актриси, които не получават ролята, след което се появява друго хлапе, което може да не е толкова талантливо, но него виждаш накрая във филма. Така че няма формула, не е твоя вината. Трябва да се постараеш максимално и да имаш дебела кожа. Да приемеш, да го оставиш зад гърба си и да продължиш към следващото. Мики Рурк например е имал 80 или 100 кастинга…преди да получи първата си роля. Тежък бизнес е. Много от великите актьори, които познавам, са се мъчили с годините – но накрая каймакът се надига и става масло, докато толкова хора са се отказали“, коментира филмовия бизнес и разочарованията, с които неизбежно е свързан.

Играете Сони в „Обувките на мъртвеца“ и получавате номинация за най-добър актьор в поддържаща роля от Британските награди за независимо кино и признанието, което заслужавате. Какво бе чувството?

"Британските награди за независимо кино, не знаех, но много трудно номинират. Сещате се, британците са малко надменни. Но беше невероятно. Интересното е, че тъкмо бях свършил с „Александър“, филм за 200 милиона долара и – не ме поканиха, преминах през кастинг за „Обувките на мъртвеца“ – но агентът ми не искаше да се пробвам. Каза, че било малък проект, нямало да ми дадат пари, твърде дребно било. Но много ми хареса сценарият, режисьорът ми хареса. Имах вътрешно усещане. Според мен „Обувките на мъртвеца“ допринесе повече за кариерата ми от „Александър“. Това е още един урок към актьорите. Ако ви хареса нещо, следвайте сърцето си, защото никога не се знае. Понякога големите филми се провалят, а малките се получават превъзходни. Ако ви хареса материалът – на мен ми хареса сценарият, беше много мрачен, но с много душа, исках да го направя. Беше превъзходно, че след всички мъки и трудности за ролята, в крайна сметка си струваше, когато получихме, колко, сигурно 13 номинации, което е невероятно. Така че след усърдния труд получихме награда, имаше хепиенд", споделя чувствата си Стреч.

Оливър Стоун работи с Вас за три филма, което е прецедент, той рядко повтаря актьорския състав във филмите си. Какво е чувството да си сътрудничите с такъв колос и да работите редом до сър Антъни Хопкинс, Анджелина Джоли и Колин Фарел?

"Не много хора го знаят. Но да, Оливър работи повторно с много малко хора. Той е страхотен, изживяването е невероятно. Толкова удовлетворяващо. Чудесно се работи с Колин. Най-любим от всички актьори, с които съм работил, е сър Антъни Хопкинс. Изживяването беше невероятно – снимките продължиха дълго, в три страни. Обикнах конете, защото в продължение на девет месеца яздих коне. Позволиха ми да използвам един и същ кон, та и той пътува до три различни страни. Беше филм-мечта със състав-мечта и режисьор-мечта. Едно от най-невероятните изживявания в живота ми", признава артистът.

Гари, кое е най-голямото чудо в живота Ви?

"Знаете ли, мисля, че мастъркласа. Този малък клас, който събрахме… Като приключихме, имахме млади актьори и актриси, които дойдоха и ми казаха, че ме обичат като свой баща, че съм променил живота им, благодарят ми – съжалявам, разчувствам се, защото е емоционално – казаха „Благодаря, че ми вдъхнахте отново вяра“. Способността да повлияеш на други хора по такъв положителен начин за мен е най-големият дар, който някога съм получавал", категоричен е Гари Стреч.

NOVA е генерален медиен партньор на филма.