Хората от малките населени места по-бързо решават да приемат дете в дома си

Драстично се увеличава броят на децата, отглеждани в приемни семейства. Само от 2009 до края на 2012-а броят им нараства от 284 на 1109. Към края на февруари 2013-а техният брой достига 1347 деца. От тях 163 са настанени в доброволни приемни семейства, а 1 184 – в професионални. Това сочат данни на Агенцията за социално подпомагане.

Нараства и необходимостта децата да бъдат настанявани в семейства, които да се грижат за тях материално и емоционално. Защото няма нищо по-хубаво от здравата семейна среда, в която детето да расте щастливо. Приемната грижа е платена, осигурява се заплата за семейството, което полага грижи за деца в риск, въпреки че не са малко и доброволните приемни родители.

Но достатъчно отворени ли са българите да приемат в семейството си дете, което не познават, пък било то и за няколко месеца? Въпросът придобива още по-голямо значение с оглед предстоящото закриване на някои от домовете за деца, лишени от родителска грижа. Броят на малчуганите, нуждаещи се от семейство, рязко ще се увеличи, заради което ще трябва да се подготвят по-голям брой специалисти.

От NovaNews.bg потърсихме Биляна Койчева, директор на Центъра за обществена подкрепа – една от институциите, които обучават приемните родители. Тя разказа за трудностите, които срещат социалните работници, докато оценяват уменията и мотивацията на бъдещите приемни семейства.


Какво представлява това обучение за родители? Какви хора се включват в него?  

Биляна Койчева: Обучението на приемни родители е процес от оценяването им от социалните работници. А хората, които кандидатстват по програмата, са на различна възраст. В Центъра за обществена подкрепа сме имали млади семейства с деца, както и по-възрастни в пенсионна възраст. Някои от кандидатите са разведени жени. Групата е най-разнообразна. Но най-важното е кандидатите да осмислят своята мотивация, да осъзнаят отговорността и ролята на приемния родител. Разбира се, има и такива, които се отказват по време на обучението, след като осъзнаят бъдещите си отговорности.

Колко души се отказват в процеса на обучението?

Биляна Койчева: Не може да се каже, че са голям брой. В нашата практика сме имали едно-две семейства, които са се отказали на този етап. Самото обучение цели да ги предрадзположи за по-нататъшно сътрудничество – да възприемат, че са част от един голям екип, който се грижи за децата. Все пак приемната грижа е споделена грижа.

Към кого може да се обърне за помощ семейството при проблем с детето?

Биляна Койчева: Отделът „Закрила на детето” към Агенцията за социално подпомагане отговаря за настаняването на детето и за грижите, които се полагат към него. Ние оказваме психологическа и училищна подкрепа на децата в приемни семейства. Тук, заедно с връстници и специалисти, могат да си изяснят учебния материал, който са пропуснали. Предлагаме и индивидуална работа с психолог, тъй като повече от децата са преживяли травма. Много от тях са били жертва на насилие и имат трудна съдба. Имаме психолози, които работят с тях за преодоляване на последствията от преживяното насилие.

А децата как реагират спрямо приемните родители?

Биляна Койчева: Преди да се настани в семейството, детето има период за адаптация, който наричаме „напасване”. Първоначално семейството се запознава с нуждите на детето и след това се пристъпва към лична среща. Детето също получава информация за приемното семейство, къде живее то, но подадената информация зависи от неговата възраст. Целта е да се подкрепят и двете страни в процеса на опознаване. Задължително се прави среща в дома на приемното семейство, може и с преспиване, за да види детето средата, в която отива да живее.

Те разказват ли за преживените травми?

Биляна Койчева: Нужно е време. Специалистите, които работят с такива деца, имат за цел да изградят една връзка с детето, защото такива неща не се говорят на всеки. То разказва по-спонтанно и лесно за преживения шок, когато има доверие на човека срещу него. Понякога това става чрез рисунки, приказки, чрез игра.

Предстои закриване на домовете за деца с увреждания и те ще трябва да се насочат към приемни родители. Достатъчно отворени ли са българите за това?

Биляна Койчева: За съжаление, в България семействата, които се ангажират да се грижат за такива деца, са много малко, особено когато става въпрос за по-сериозно увреждане – двигателни затруднения или деца с умствена изостаналост. Много от семействата се страхуват, че няма да могат да се справят, без да осъзнават, че не само материалната страна е важна за едно дете – то се нуждае преди всичко от внимание и любов. В този смисъл малко са тези, които са готови да отглеждат деца със специфични нужди. Макар че имаме семейства, които се грижат за деца с леки увреждания.

Разкажете конкретен случай.

Биляна Койчева: Имаме семейство, което се грижи за дете с хемофилия. Това е заболяване, което изисква системна грижа и внимание през цялото време, тъй като не трябва да се допускат наранявания. В крайна сметка тези приемни родители получиха една добра медицинска подкрепа и разбиране в училище. Детето е на около 13 години, посещава масово училище и преподавателите му съдействат напълно да води пълноценен живот въпреки болестта.

Какво става с децата, които се връщат при биологичните си родители след настаняване в приемно семейство?

Биляна Койчева: Завръщането на детето при биологичните му родители е удоволствие за него. В най-добрите случаи връзката между приемното семейство и детето не се прекъсва, те остават добри приятели за цял живот. Добре е, че те насърчават през цялото време връзката с биологичните родители.

А какъв е стимулът на хората да станат приемни родители?

Биляна Койчева: Случвало се е при нас да идват семейства, чиято житейска философия е, че трябва да направят добро, за да им се върне добро. Наскоро при нас дойде двойка с репродуктивни затруднения. Двамата бяха на възраст между 30 и 40 години. Те станаха приемни родители и впоследствие си родиха свое дете. Сега заедно отглеждат и двете деца.

Колко души са преминали през обучението, откакто е започнала програмата?

Биляна Койчева: Центърът за обществена подкрепа се управлява от Института за социални дейности и практики. Той стартира работа през 2010 г. Оттогава досега сме обучили около 40 души.

Откъде имате повече кандидати – от София или от други градове?

Биляна Койчева: От столицата има по-малък интерес към този вид социална услуга. Може да се каже, че от малките населени места по-бързо вземат решение да приемат друго дете в дома си. Понякога децата отиват от приемно семейство при осиновители, което е добър знак. Имаме четири – пет такива случая.

Има ли хора, които съзнателно оставят детето си на приемно семейство?

Биляна Койчева: Да, някои от родителите са израснали в институции, родили са деца и имат нагласата, че някой е длъжен да се грижи за тях. В този смисъл общуването между приемното семейство и родителите е много важно. Възможно е майката да повиши уменията си, да се привърже към детето и да реши да го отгледа.

Коя е по-добрата мотивация – на професионалните, които получават заплата за това или на доброволните приемни родители?

Биляна Койчева: Не мога да направя качествена разлика между едните и другите. Зависи от семейството. Предвидено е заплащане на приемната грижа, което не означава, че семейството не е мотивирано да се грижи за детето. Ние като специалисти се интересуваме от ресурсите на това семейство – то да отвори място в дома си за едно дете.

Автор: Анелия Тодорова