И не на последно място – за удоволствието да живееш живота, който искаш...

В откровено интервю пред Деси Банова-Плевнелиева топготвачът разказва за страстта си към кулинарията, за трудностите, през които е преминал в личен и в професионален план, и за искрената любов като вдъхновение и удовлетворение в живота.

За страстта към кулинарията

„Намираме се на едно емблематично място. Оттук тръгнах аз – от Техникума по обществено хранене в Банкя. Гордея се, че съм го завършил. Баща ми ме насочи към тази професия. Той е човекът, който ми даде тласъка да се занимавам с нея. Защото знаеше, че съм човек, който обича храната и обича да си вре носа навсякъде. Няма го вече на този свят, но ще съм му благодарен до края на живота си, че ме насочи към тази професия. До ден днешен имам комуникация с това прекрасно училище, защото съм председател на обществения съвет и вярвам, че в тази професия има бъдеще. И човек може да се развива в нея. Примерът сме ние – имаме амбиция и желание да работим в тази сфера и сме доказали, че професията има огромен потенциал“, споделя шеф Манчев.

За вкуса на успеха

„Пътят винаги е бил и продължава да бъде дълъг. След като завърших техникума, отидох да работя в най-големия хотел в България. Там започнах като помощник-готвач, но излязох като главен готвач и F&B директор. След което специализирах в Швейцария и Германия. Завърших висше образование в Техническия университет в Габрово със специалност „Търговия и маркетинг“. Винаги съм гонил различни предизвикателства. Това, което ме мотивира, е да давам добър продукт. Мечтата ми беше да си направя ресторант и символиката в това да се намираме тук в момента е, че аз започнах с тази зала като собственик на ресторанти. В началото бяха 9 маси и малка кухничка. Правех много малко меню…“

За трудностите по пътя

„Много пъти ми е било трудно. Защото, когато разработваш един ресторант или един бранд е важно какъв стандарт въвеждаш в продукта си. Така че хората да могат да го възприемат. В много години ми е било трудно, защото работейки с различни хора, някои са разбирали това, което искам да направя, а някои не са. Много служители съм сменил, но много и останаха. Защото видяха, че професионализма и пътя, по който съм се устремил е истински. И това носи успех.“

„Никога обаче не съм се отказвал. Дори когато дойде COVID-19 и всичко беше много трудно, загубихме много. И още не сме излезли напълно от тази ситуация. Нашият бизнес пострада много. От друга страна имаш екип, който трябва да запазиш и да работиш с него. Това винаги носи със себе си последствия. Но човек трябва да бъде позитивен и да гледа напред. Има една реплика на Чарли Чаплин – „Ако искаш да видиш дъгата, не гледай в земята!“. Гледай напред!“, категоричен е топготвачът.

Какво е да готвиш за Бил Клинтън и Владимир Путин?

„По времето, когато бях главен готвач в хотела, първата ми среща беше с Бил Клинтън. Когато дойде за първи път в България, беше голяма еуфория. Беше изключително стресово, с цялата система за сигурност…беше много екстремно. От друга страна се справихме много добре. Това беше първият ми много сериозен опит в това да нахраня такива величия. Справихме се добре. После като гост дойде и президента на Русия Владимир Путин. Беше през февруари 2003 година. Контролът по сигурността беше невероятен – седем месеца по-рано идваха да проверяват хотела. Системата за охрана и в двата случая беше на изключително високо ниво. Това е опитът…да нахраниш хора, които са като нас, но от друга страна управляват едни от най-големите държави в света.“

„Когато се показваш по телевизията, даваш модел на поведение. Ако си успешен, хората започват да ти вярват. Известен съм благодарение на това, че съм се доказал в професията си. Това носи след себе си огромна отговорност. Искам децата ми да тръгнат по собствения си път. Този, който им е приятен и им носи удовлетворение. Това, че аз се занимавам с тази професия и с всичко, което правя, не означава, че трябва да тръгнат по моя път. Единственото, което мога да направя, е да им давам правилните съвети. А какви ще станат, зависи от тях.“

За любовта и вдъхновението

„Имам страхотна любов до мен, с която се разбирам прекрасно. Казва се Ива и съм изключително щастлив, че се запознах с нея. Тя ми носи вдъхновение и удовлетворение. Всичко това, което ми се случва е и благодарение на душевния мир, който имам вкъщи. Връзката ни се разви постепенно. И двамата сме имали истории, които са ни носили разочарования. С времето установихме, че си приличаме и нещата се случиха. Много е важно жената вкъщи да умее да създава уюта. Готвенето не е най-важното, а по-скоро човек да те разбира. Това е сърцето на едно добро съжителство. Когато всеки уважава границите на другия. Пътуваме много, имаме много приятели.“

„Вдъхновението ми винаги идва от това какво правя. Ако правя ресторанти, искам да са най-добрите. По този начин човек търси цели. Ако се успокояваме всеки ден, че сме направили нещо, то това означава, че сме спрели. Никога човек не трябва да се успокоява, а винаги да търси нови хоризонти“, катергоричен е шеф Манчев.