Или тънкостите при варенето на ракията...
В края на есента на много места в страната традиционно се вари ракия.
В последните топли дни на есента въздухът в Стрелча ухае на ферментирало грозде. По улиците шетат коли и каруци, натоварени с огромни дървени каци и бидони.
Пътят на хубавата стрелчанска ракия започва от 300-килограмови каци, където гроздето отлежава малко повече от месец. Оттук така нареченото джибри тръгва към казаните.
Тодор Белчов и синът му „насаждат\" поредния казан. И двамата не са спали часове наред, тъй като графикът е препълнен.
„Тази година съм подготвил 700 килограма грозде. От това грозде вече си направих винце за домашни нужди. Около 70 литра съм наточил. Другото е за ракия\", споделя Тодор.
След като и последното джибри потъне в големия меден казан, той се запечатва със специално тесто.
Тънкости има и в поддържането на огъня под казаните.
Опушени до краен предел всички чакат този момент. От малкия чучур да потече огнената вода.
Това, което тече обаче все още не е истинският стрелчански еликсир. Първите литри течност не стават за пиене, а се ползват за разтривка, обясняват опитните ракиджии. След като се отдели патоката, потича и истинската ракия.
Равносметката за Тодор днес е около 100 литра ракия. Бистрата течност ще бъде оцветена с черничено дърво. От него ще получи и характерния си цвят.
С ароматна препечена луканка за мезе до месец ракията ще е готова да огрее и най-студената зимна вечер.
