Те са от всички точки на света и обхващат три века - 19-и, 20-и и 21-ви век

Справка за правописните норми не само за днес, но и за повече от век назад, и не само за България, но и за десетки държави по света, можем да направим в една частна колекция. Тя е на Ангел Ганцаров, наброява над 5000 вестника и напълно разбива клишето, че няма нищо по-старо от вчерашен вестник. 


Целият живот на Ангел Ганцаров е белязан от вестниците. В дългата си кариера на спортен журналист, той е работил за осем национални и регионални издания. Нещо повече в последните години сам издава 28 различни вестника, посветени на спорта и любимия му музикант Джон Ленън. Колекционерската му  страст събудили обаче не родните вестници, а няколко купени преди 35 години в бившия Съветски съюз. Донесъл ги в България и забравил за тях. 


„Не съм ги изхвърлил, защото не са ми пречили. После, като съм ходил на други места из България и в чужбина, съм си събирал. Като се посъбраха така стотина вестника, викам „а, защо да не започна да си събирам и от други места”, разказва Ангел.


И така вестниците станали повече от пет хиляди от всички точки на света. Купувал ги сам или пък му ги носели приятели. Те му помогнали и с превода на имената на изданията от арабските държави, Израел и Китай. 


Освен от всички континенти, различни по форма и  обем, вестниците в колекцията на Ангел Ганцаров обхващат и три века - 19, 20 и 21. Някой от тях са издадени на ключови дати от човешката история,  например  “Дейли експрес” от 8-ми май 1945 година, когато Втората световна война е прекратена. 


Най-старият вестник е „Народний глас”. Той е от 18-и октомври 1879 година. Пловдивски вестник е, една година след Освобождението. Най-старият ми великотърновски е „Драка”, той е хумористичен вестник. Той е 1-ви брой и е от 1884 г.", разказа още за „Събуди се” Ангел Ганцаров.


Три века по-късно, мрачното бъдеще, което експерти вещаят на вестниците с напредването на информационните технологии, колекционерът посреща с недоверчива усмивка.


„Може би вестниците ще изчезнат, така че моята колекция ще бъде безценна. След 15 години може би хората няма да знаят, че е съществувало такова нещо вестника, но аз мисля, че вестникът винаги ще си остане. И аз на лаптопа чета, ама си купувам и вестници, защото е друго да си отвориш вестника”, сподели още Ангел. 


Повече гледайте във видеото. 


Репортер: Йовка Драганова