Кои са хората, продаващи златните зъби и дрехите на покойниците?

В рубриката "По следите" Вероника Димитрова разказва за търговия с гробни места, рекет, изнудвания, твърдения за обрани трупове и заря в Централните софийски гробища. Предоставен бе запис на NOVA, на който се искат 3 000 лв. за "запазване на гробно място". Но такова понятие в закона не съществува.

Екипът на NOVA проверява на място и вижда, че служителите на гробищата са си пуснали заря на метри от опечалените, докато тече погребение.

„Ще ти счупя камерата, аз ти казвам. Какво искаш, да те счупя ли бе, м*****? Изключи камерата. Изключи веднага, изключи я веднага, пита ли някой, пита ли ме?”

„Аз съм на обществено място”.

„Ти работиш с камера, пъхаш ми я в носа. Дай ми лопатата тогава и аз съм на работа, да те бия ли? А ти защо трябва да ме снимаш, че си на работа. Изключи я да видя, да видя. Изкарай батерията, да видя, прибери я в джоба”.

Това е Борислав Методиев, бригадир на гробарите в „Централните софийски гробища” в квартал „Орландовци”. Търсим го след като Галин Цоков, син на починалата през 2021 г., Перса Иванова, ни предоставя запис с телефон, на който се вижда как Методиев иска от него 3 000 лв., за да запази гроба на неговата майка.

В противен случай се заканва да извика багер и да го разруши. Починалата жена е погребана в новия парцел на централните гробища. Галин и близките му решават да сложат колчета около гроба, тъй като е близо до алеята, където преминават коли. Това дава повод на служителя да го изнудва за пари.

„Ами това е проблем”.

„Каква е процедурата сега?”

„Процедурата е като тук, виждаш ли как са? Взимаш мястото, плащаш си го - запазено. Пише го в документа, където се намира покойникът, че е запазено това място за близките на Перса”.

„Къде се ходи, какво се прави?”

„При мен се ходи”.

„Какво струва това нещо?”

„3 000 лв.”

„3 000лв. за кое?”

„Това място да си го запазиш за себе си”.

„Понеже ние знаехме, че е алея, сложихме колчета там, за да не се качват коли. Въпросният гробар отива, явно е видял, че има колчета, вижда вуйчо ми, там на гроба, на майка ми брат. И отива и си предлага услугите и казва така - „Тези колчета не трябва да са тук, нямате право, защото ние трябва да сложим друг покойник тук”. Но вика – „Има и друг вариант, ако искате да си запазите това място, трябва да дадете още 3 000 лв. Щял веднага да извика багера и вика – „Веднага, не ми е проблем, ей сега ще ги махнем. И аз се обадих на този въпросния човек. Видяхме се и той най-нагло, започна да ми предлага там, че той бил шеф, че бил едва ли не собственик на гробищния парк там”, заяви Галин Цоков, син на починалата Перса.

„Е, ти как може да ми гарантираш, че като ти дам парите, после всичко ще е наред?”

„Ето ти го гаранцията. Виждаш ли, тези същите по тоя начин реагират и си правиш каквото си поискаш. Дали за гроб ще го използваш или само ще си го бетонираш като тези хора, с пейки”.

РАЗСЛЕДВАНЕ НА NOVA: Съмнения за фиктивни хоспитализации и лекарска грешка, оставила мъж без едно око

„Това трябва изрично директорката да го разпише”.

„Иди тогава при нея и ако може да си свършиш работата сам идеално”.  

„Ако не, какво, ще ги махнеш и в удобен момент?”

„Махам и в първия удобен момент слагат покойника. Хващам багера.Само те чаках да говорим. Аз имам такова търпение”.

„Добре де, това документ някакъв даваш ли?”

„Не се дава документ”.

„Добре де, каква ми е гаранцията, че ти в утрешния ден, ти примерно няма да решиш да вземеш пари и да сложиш някой друг?”

„Мини от другата страна да видиш колко паметници са направени”.

„И какво се прави в тоя случай. Добре, дават ти се парите и какво се прави?”

„Аз ти го пиша в документа, документ където е Перса. Запазен за близките на Перса. И в документа пише „запазено”. Толкова гробове съм дал, ей така по този начин. Затова ти казвам, ти си го заградил това място, което мога да го дам на някой друг”.

„Ти си ги даваш, така ли?”

„Аз ги давам. Тук местата аз ги давам”.  

Болна жена приписа апартаментите си на лекари и почина мистериозно (ВИДЕО)

След като прави записа, Галин отива при директорката на „Централните софийски гробища”, за да подаде сигнал.

"Видимо не беше изненадана чак толкова, че стават такива неща там. Казах ѝ, че има хора, които искат пари там и имам компромати срещу дадени хора и ако си потърся правата там, тя готова ли е да ги махне? Тя каза, че нямат работници понеже много ниска им е била заплатата и са подали там някакви обяви, че търсят работници, но няма желаещи понеже била много ниска заплатата и затова те са си намерили горките, с извинение, начин да си изкарват сами парите, защото не им стигали парите. Нали ме разбирате, че ако ги изгоним, няма кой да погребва”, каза Галин Цоков, син на починалата Перса.

Галин се отказва от сигнала до директорката. Решава да пише на полицията и прокуратурата. След като правим интервюто с него, отиваме при гробаря Борислав Методиев, за да го попитаме защо иска пари от близките на починалите. Натъкваме се на заря, която той и колегите му си правят за забавление на метри от гробовете и в присъствието на опечалени.

Когато вижда екипа на NOVA, бригадирът на гробарите излиза от фургона на работниците с пръчка в ръка. Принуждава оператора да изключи камерата и да извади батериите ѝ. Продължаваме да го снимаме със скрита камера.

„Не се занимавайте с нас, моля ви се”.

„Вие нали сте от шефовете, просто ни обяснете".

„Виждаш ли тук шефове в момента, защо нахалстваш?”.

„Не може да ми я завреш в носа. Приятно ли ти е? Приятно ли ти е да ти завра пръчката в носа или лопата, с какво работя. Ти работиш с камера. Дай ми лопатата тогава. И аз съм на работа, да те бия ли? Изключи камерата. Извади батерията”.

„Получихме сигнал”.

„Просто не си дошла на правилното място като си получила сигнал”.

„Има запис, на който искаш 3 000 лв., за гробно място да се запази, затова идваме тук?”

„Така ли?”

„И аз имам сигнал, че някой там от държавата. Не виждате ли, че цялата държава е нагоре с краката, вие идвате при мен. Значи хора милиони са откраднали, ти идваш при мен”.

„Дай ми го тоя запис, ако е така, моите уважения”.

„Ще ти го покажа, искаш ли?”

„Да”.

„Ти имаш ли право да искаш 3 000 лв.?”

„Не”.

„А защо ги искаш тогава?”.

„Изчакайте малко да кажа. Значи моята работа е да работя с лопата, значи да вземем тая лопата и да започна да бия и какво да им кажа на хората”.

„Да ми е дал, пари? Да ми е дал? Дал ли ми е нещо?”

„Не искам да ме записваш, моля ти се”.

„Нали каза, че не си взел 3 000 лв.”

След този разговор отиваме и при директорката на софийските гробища Яна Паскалева.

„Имаме запис с телефон, на който се вижда как ваш служител гробар Борислав Методиев иска 3 000 лв., за да запази гробно място?”

„За първи път от вас чувам за подобно нещо”.

„Близкият, който ни подаде сигнала е идвал тук и е разговарял с вас и ви е казал, че има такъв запис?”

„А има ли разрешение от пресцентъра за това, което в момента снимате?”

„Има ли разрешение да се искат 3 000лв. за запазване на гробно място?”

„Аз ли съм искала?”

„Ваш служител”.

„Има си начин да се подаде сигнал”.

„Той е идвал при вас и вие сте казали, че заплатите на гробарите са ниски и по този начин си изкарват допълнително пари?”

„Няма как. Такова нещо не съм казвала”.

„Законно ли е да се искат пари, 3 000 лв. на ръка, за да се запазва гробно място?”

„Абсолютно е незаконно да се запазва и нямаме никакво право да запазваме гробни места.Самосезирах се и каза, че няма такова нещо,че не е искал пари”.

„И до там приключи всичко?”

„Да”.

Показваме записа на директорката.

„Ето чухте записа, имахте време да си помислите и отговора”.

„И да се шокирам”.

„Шокирахте ли се?”

„Да, съвсем искрено казвам - да”.

„И сега какво ще направите? Ами чакаме го да дойде и....”

Показваме ѝ и другия запис, на който се вижда как гробарите хвърлят пиратки и си правят заря, на метри от гробовете и в присъствието на опечалени.

„Това е от печката”.

„И това ли е от печката?”

„Е, това вече не е от печката”.

„Е това е простотия вече. Но досега не съм ги чувал да гърмят там пиратки. Това е недопустимо, там има опечалени, дори и в момента да няма погребение”.

След настояване от наша страна, директорката решава да извика гробаря Борислав Методиев и да поиска обяснения от него.

„Има клип как изнудваш граждани за 3 000 лв.”

„Ами за паметника”.

„Не, не ми обяснявай за паметника, искам писмени обяснения, сега ще видим ти какво ще напишеш”.

„Защо сте пускали пиратки?”

„Пиратките, там един дойде да продава, пияница".

„И вие решихте да се забавлявате”.

„Не ние, той”.

„И вие какво направихте?”

„Изгонихме го”.

Директорката решава да уволни Борислав Методиев. Колегите му със зарята, са наказани със забележка.

„Ей, ти си по-нахална”.

„Подписвай, бе”.

„Добре ще подписвам, защо трябва да ме снима, не желая. Казах ти, махай го”.

Освен гробари, които изнудват близки на починали за пари, възрастни хора били принуждавани да теглят последните си спестявания, твърдят бивши служители в администрацията на гробищните паркове. Желаят анонимност, защото се страхуват.

„За да докажат, че паметникът на гроба на вашия близък е действително за смяна, го разклащат силно, често пъти откъртват пред очите ви, но това се прави много внимателно и главно тогава, когато заплашвания е възрастен човек и най-често жена. Чувала съм за такива случаи, че дори, че са били съпровождани до банката, в която има спестявания, за да си плати надгробния знак, надгробния паметник, от който всъщност тя няма нужда, но само и само,за да се отърве им е дала тези пари, след което са правени оплаквания в администрацията на гробищните паркове”.

„Умишлено чупят плочите и след това карат някоя баба до банката се твърди, за да им даде пари. Вие предполагам сте чували за тези случаи?”

„Чувала съм, разбира се, и са взимани всякакви мерки, с районното и охранителна фирма има, но това е със статут на парк. Може би и в Борисовата градина обикалят престъпници, педофили, убийци, но аз нямам никакво правно основание да им спра достъпа”.

Друг, работил в администрацията твърди, че има случаи, в които умишлено се премахва паметника на конкретен гроб, за да може мястото да се продаде.

„В този случай паметникът и рамката се махат и мястото по документи се пише, че е нестопанисвано, за да се даде на човека, който го иска”.

„И когато близките на наистина починалия и погребан човек отидат?”

„Ами те не го намират. Първият отговор е, че вие не знаете къде ви е мястото. Търсят гроба, гроба го няма, отиват в техническа. В техническа им казват, сигурни ли сте къде е мястото, не сте идвали от дълго време, не помните. Ако хората дойдат с документи се започва едно уговаряне и ако са много настоятелни може да им се даде и друго гробно място, но то е празно”.

„А гледа ли се кога е починал човекът, на който ще махнат плочата?”

„Гледа се да е минало повече време”.

„На тази снимка първо виждаме гробно място с плоча и ето на тази снимка, тук вече няма паметник и това място се продава за не знам каква сума?”

„Аз не мога. Само тук са 300 000 гробни места, не ги обикалям всеки ден . Това, че се свалят паметните плочи не е предпоставка за абсолютно никакви престъпления, освен вандализъм, което само по себе си е престъпление”.

Работилите в общинското предприятие разказват още, че ако близки на починали подадат жалба само до администрацията на гробището, тя често отивала в кофата.

„Ако тази жалба се подаде при нас, всъщност тя се елиминира. Ако се подаде с копие до общината, тогава общината прехвърля жалбата пак към нас. Не се завежда, не се работи по нея. Ако близките са по-настоятелни и искат среща се обезщетяват с нещо. Това са единични случаи”.

Служителят твърди още, че аранжорите, които работят в гробището, прибират всичко останало по тялото на починалия - от дрехи до златен зъб, ако има. След това го продават.

„От починалите се свалят златни накити, ако има оставени, зъби, златни зъби, пръстени, маркови дрехи, общо взето това са погребения, които отиват към крематориума и тези неща след това или се продават или се подаряват”.

„Ако вземат златен зъб, после?”

„Има си хора, които изкупуват това злато”.

„Изкупуват злато от златен зъб?”

„Те просто си го изкупуват като материал, плащат си го, преработват си”.

„Дрехите или ги оставят за тях или ги дават във втората употреба”.

„А там в аранжорната имате ли камери?”

„В самата аранжорна, не. При нас се правят протоколи, които се подписват двустранно от близките, в какъв вид предават тялото, дали има накити, ако има, ги описваме”.

„За мен това е голям грях и не мога да допусна, че някой ще съблече дрехите, нали”

„Другото, което се прави е, че когато купуват скъпи ковчези и тези покойници са за кремация , преди кремацията, ковчезите се сменят и всъщност човекът с луксозния ковчег, закупен за 2-3 хиляди, 5 хиляди, отива за кремация с евтин и този скъп ковчег след това се препродава”.

„Всичките покойници когато се подготвят за крематориум, отгоре на самия човек трябва да пише името на покойника, но когато те са повече, ковчезите се слагат един върху друг и при разместването тези листчета изчезват, така че имахме случай, в който жена трябваше да бъде погребана, но всъщност беше кремирана. Ти не знаеш какво получаваш и от кой е всъщност”.

Служителите твърдят, че гробищните паркове в София и бизнеса в тях се ръководи не от директорката по документи Яна Паскалева, а от наследника на собственика на една от най-големите траурни агенции в столицата.

„Цялото управление на гробищния парк и на предприятието, като цяло, е под прякото влияние и то е публична тайна, на това лице. Роднини, приятелския кръг на лицето участват в това допълнително облагане на гражданите с такси. За да си гробар и да имаш пряк достъп до опечален и да му предлагаш услуги, ти е редно да заплатиш преди това, за да започнеш работа в общинското предприятие ти трябват не по-малко от 2 000 лв.”

„Директор на гробищния парк е Яна. Но всъщност истинския директор и човекът, който движи всички неща в това предприятие е той”

„Твърдението е, че вие само по документи сте директор?”

„Твърдения може да има хиляди, нека да излязат с такива доказателства”.

Срещнахме се със споменатия от служителите пред офиса на траурната агенция. Той отказа да застане пред камерата ни, но помоли да цитираме, че се занимава само каменоделска дейност и няма нищо общо с управлението на гробищата в София. От Столична община ще направят проверка по случаите, разказани в репортажа.

Софийска районна прокуратура се самосезира след репортажa на NOVA, в който се излагат твърдения, че гробари извършват нерегламентирани дейности в Централните софийски гробища.

По случая е образувана преписка и е възложена проверка на СДВР, посочват от държавното обвинение. В хода ѝ следва да бъдат снети обяснения от всички лица, които имат отношение към случая, както и да се приложат относимите документи.

Повече гледайте във видеото.