Николина Чакърдъкова с покана за грандиозен спектакъл

В много лично и емоционално интервю тя споделя каква е цената да бъде обичана от толкова много хора. Как е преминала през тежката диагноза рак? И кои са чудесата в живота ѝ?

Вие израствате в семейство, в което музиката е заемала специално място и още от малка обичате да пеете. Кога осъзнахте, че за Вас музиката не е просто увлечение, а съдба и мисия да съхрани духа на българския фолклор?

Аз израснах в музикално семейство. Аз съм най-малката от три деца. И всички в семейството пеехме. Това беше ежедневие. Когато пораснах, никога не съм си мислела, че това може да бъде моя професия. Но в нашия град един ден дойде държавен ансамбъл „Пирин“. Отидох на концерт и се влюбих в красивите гримирани певици. Тогава се запитах: „Аз не мога ли да правя същото?“ Бях ученичка в десети клас, но отидох при заместник директорката в училище и ѝ казах, че ще пея в ансамбъл. След завършване на средното си образование заминах за Благоевград, положих изпит и ме приеха в държавен ансамбъл „Пирин“. Скоро след това обаче се прибрах, защото осъзнах, че имам друго виждане за музиката. Исках да пресъздавам българския фолклор по моя начин.

Вие сте единственият фолклорен изпълнител, който има невероятната цифра от 25 самостоятелни концерта в Зала 1 на НДК, три самостоятелни концерта в зала „Арена 8888 София“ и още много други в България и чужбина. Но как се промени Николина Чакърдъкова от първото си стъпване на сцена до тези големи концерти?

Като се обърна назад мога да кажа, че съм щастлива и доволна от себе си и като видя колко много съм се променила за тези 26 години. Това е благодарение на голямата сцена. Преди 26 години стъпих в Зала 1 на НДК с една мечта, която не е била малка. Всяка година мечтите ми растяха все повече. Реализирането на тези големи мечти ме променяха. Успяхме да преведем фолклора през всички трудни времена и да го направим съвременен, адекватен. Дори понякога се улавям, че изпреварваме времето. Открих трудните пътища за реализиране на своите мечти, но ги преодолявам.

На път сте да сбъднете още една своя смела визионерска мечта. Ще напълните зала „Арена 8888 София“ на 7 февруари. Може би това ще бъде най-яркият, най-мащабният, най-личният спектакъл в живота Ви, за който казвате, че „готвен като за последно“. Какво емоция искате да отнесат хората вечерта на 7 февруари?

Готвя всеки спектакъл като за последно. С екипа се шегуваме, че излизаме не за олимпийските игри, а като за последно. Никога не съм криела нищо от своята публика. Винаги казвам всичко честно. И хубавото, и лошото. Но този път съм решила да ги допусна още по-близо до себе си. Те много обичат да им разказвам. За моето детство, за мама и тате, от къде съм тръгнала и защо го правя. От лична гледна точка ще ги допусна. Това не е концерт, а спектакъл. Ще ги отведа в моя свят – света на българския фолклор, спокоен и прекрасен. Ще има изградени пет сцени – в центъра ще има една голяма сцена, от която ще тръгват още четири по-малки. Винаги съм мечтаела за това. Да ходя по тези сцени, защото те ме приближават до хората. Ставаме едно цяло с тях, такава любов и енергия се обменя помежду ни. Искам да откарат със себе си увереност, самочувствие, да се спомнят за силата на българския дух и вяра. Да си спомнят кои сме. Ние сме хубав и качествен народ. Всеки концерт завършвам с химна „Хубава си моя горо“. И виждам как хората порастват и ставаме едно цяло.

Могат ли спектакли като този да ни обединят малко повече? Защото имаме голяма нужда от това.

Ако се замислим на кой концерт непознати хора ще станат и ще се хванат ръка за ръка и ще се прегръщат все едно са роднини и се познават цял живот. Това се случва само на нашите концерти. Ето това е силата на българското, на артиста, да имаш мисия, а не просто да изпееш песен.

Коя награда през годините Ви е разплакала истински?

Ще Ви кажа нещо, което не съм казвала на друго място. Аз нямам нито една награда. Нямам статуетка, орден, нямам. Но от първия ден на голямата сцена, моята цел беше да пея за хората, за сънародниците ми. Получих в замяна най-голямата награда – тяхната любов и аплодисменти. Голямата обич към мен и моята музика.

Има ли цена, която плащате, за да сте толкова обичана от толкова много хора?

Цената е много висока, но я плащам с най-голямо удоволствие. В личен план я плащам аз и моето семейство. Всяка година по това време ние имаме големи представления. Четири-пет месеца преди това за мен светът спира, не съществува. Работя по 12 до 14 часа на ден. Комуникирам само с хора в изграждането на това чудо, което правим „за последно“. Искам да се извиня на всички близки, на които не съм имала време дори да вдигна телефона. На майка ми, на приятелите ми… но те ме разбират.

Страх ли ви е от тишината след големите аплодисменти?

Не, аз имам нужда от тази тишина. Това е времето след концерта, когато си задавам въпроса: „Какво се случи?“ Защото по време на концерт, аз изпадам в някакво друго измерение. Давам цялата си енергия да заведа цялата публика в моя свят. Трябва ми ден-два да осъзная какво се случи. Често след концерт плача от щастие. Когато видя резултатите.

NOVA е медиен партньор на концерта.