Майчинство без граници: Историята на Мария, нейното семейство и грижата за деца бежанци

Преди седмица отбелязахме 8 март – денят, в който говорим за силата на жените. Но понякога тази сила не се вижда в големите жестове, а в тихата всеотдайност, в грижата за семейството и в готовността да подадеш ръка на хора, които имат нужда от подкрепа. Следваща история е за една майка, която успява да съчетае и двете. История за съпричастност, семейство и силата да помогнеш на някого да започне живота си отначало.

В България десетки непридружени деца бежанци се опитват да започнат живота си отначало. Част от тях намират подкрепа в центрове за настаняване, където доброволци им помагат да се адаптират и да продължат образованието си.

Мария Качарава е социален работник, който работи с непридружени деца бежанци. Тя е майка на 5 деца и се грижа за още 12. Тя обича всички по равно и не ги дели на чужди и свои.

Много от тези деца са преживели неща, които никое дете не би трябвало да вижда. Мария разказва, че те са минали през границата заедно с трафиканти и са разделени са от родителите си. Но в България намират все пак семейна среда. И именно затова Мария продължава. За нея работата с такива деца е мисия.

Силата на една майка: От благотворителна кауза до вдъхновяващ профил в социалните мрежи

Денят на Мария започва рано. Става в 5 сутринта и прави йога. Тя е на 39 години. Освен доброволец, е и майка на пет деца. Работи като мениджър, а времето между работа, семейство и кауза рядко стига. Нейните дъщери помагат в преподаването на български език на децата бежанци.

И така примерът ѝ постепенно се превръща в урок и за собствените ѝ деца. Тамара, която е една от дъщерите на Мария, казва, че се чувства много добре от това, че може да помага.

Така съпричастността се превръща в ценност, която се предава в цялото семейство. А човекът до Мария е Бисер Смиленски, той е нейна истинска подкрепа. "Човек трябва да може да се радва на това, което има, а аз съм доста богат в това отношение. Имам 5 деца и нямам за какво още да мечтая", споделя той.

Понякога най-голямото богатство не се измерва с пари. Мария казва, че иска хората да бъдат по-толерантни, да се уважават и да не се делят на произход. А на българските жени пожелава да вярват във собствените сили и да се намерят нещо, което ги изпълва с усещането на удовлетворение. "Тогава няма неща, които не могат да направят", допълва Мария.