Емил Марков: Няма как образът на доц. Захариев да ме отегчи

Емил Марков е сред оръжията на сериала "Откраднат живот", чийто нов сезон започва на 11 септември по NOVA. Емил е роден в Бургас, завършва НАТФИЗ през 1988 година и почти веднага постъпва в Сливенския драматичен театър "Стефан Киров", като играе известно и на софийска сцена, изоставя актьорския занаят и става сценарист.  В "Откраднат живот" той влиза в ролята на д-р Захариев.

- Г-н Марков, защо станахте актьор?

- Когато за първи път съм казал на родителите си, че искам да стана актьор не съм имал осъзнато обяснение, защото съм бил много малък. Бил съм в детската градина. Майка ми още пази една снимка от това време, която е спомен от първата ми актьорска изява - облечени в съответните костюми, няколко деца представяме пред родителите приказката "Дядо и ряпа".

Аз, като най-едър в групата играя дядото, който най-отпред дърпа ряпата. Нямам роднина, който да има нещо общо с театъра и киното. Родителите ми изобщо не вярваха, че това може да стане. В училище и гимназията редовно участвах във всякакви празнични училищни програми, рецитали, представления. Свирих и пеех в "рок-групата" на Английската гимназия в Бургас, бях първият записал се в литературен поетичен кръжок към Дом на учителя в Бургас, драматични състави и всякакви подобни сценични форми на извънкласно занимание. Редовно ходех на театър и така се стигна до кандидатстване във ВИТИЗ. Преди влизането ми в казармата не ме приеха, но след това бях приет в класа на професорите Сашо и Цветана Стоянови. И така, около четиринайсет години по-късно, издърпах суровата ряпа, наречена "професия актьор".

- Какъв беше пътят до ВИТИЗ?

В онези години се влизаше много трудно във ВИТИЗ. Кандидатстваха от цялата страна по 3-4 хиляди души за 40 места. Говореше се, че приемат само "връзкари". Трудно беше да си вярваш, че ще успееш да влезеш. Кандидатствах и с математика в Икономическия институт (сега УНСС) и бях приет на първо място в много престижната тогава специалност "Икономика на промишлеността" - специалност за която пък се говореше, че "там учат за началници". Баща ми направи последен опит да ме убеди да размисля къде да отида да уча, но никой не можеше да ме откаже от детската ми мечта. Ряпата се беше загнездила в мен завинаги. Това че, бях приет във ВИТИЗ го чувствах, като че ли съм извършил някакъв чутовен подвиг. Е, как да отида да ставам икономист. А то, в някакъв смисъл наистина си беше подвиг.

- Казват сериалите са новото кино, защо е така и по този начин набавяте ли си необходимата доза за всеки актьор професионална дрога?

Вече има много сериали по света, най-вече в САЩ, които се доближават до нивото на "голямото кино". И като съдържание, и като начин на снимане. Те обикновено не са многосерийни, а по осем, десет серии, в които се разказва една завършена история. Твърди се, че един такъв сериал, дава по голяма възможност за хубаво разгръщане на историята, нещо което било трудно в един двучасов филм. Аз мисля, че все пак сериалът си е сериал, а киното е друго нещо. Независимо от сходствата. Времетраенето на един филм изисква лаконичност, точност, плътност в разказа за малко време, което прави киното нещо по-сложно. А що се отнася до "актьорската професионална дрога" - тя би трябвало да идва всеки път когато си пред камера, независимо дали в сериал или филм и всеки път, когато излезеш на сцената. Хубаво е, че напоследък се снимат сериали, защото това създава възможност да бъдат забе/шзани много актьори и режисьори.

- Героят ви Захариев как го усещате към днешна дата, отегчава ли или още вдъхновява?

За пет сезона на този герой му се случи какво ли не - той ту "пропада", ту се "издига на нивото на ситуацията. Много ми харесват моментите, в които се надува "като пуяк", точно когато е потънал до шия. Имаше много забавни сцени. На моменти е ужасно неприятен, на моменти е ужасно добър. Много ми харесва и когато става емоционален, силен, вълнуващ, дори патетичен. Имаше и много вълнуващи сцени. Играя го с голямо удоволствие. Доволен съм, че получавам такова голямо одобрение от зрителите. Затова няма да му позволя на този Захариев да ме отегчи.

- Казахте преди време, че най-важната ви роля е на баща, когато децата са вече попораснали, какви са ангажиментите, духовни, вероятно най-вече, към тях?

Да, тази роля, за мен е най-смислената. Доволен съм, че Здравко и Мина, които вече не са деца, се справят сами с живота си. Харесвам ги като хора, не защото са мои деца. Ние с Албена бяхме доста критични към тях. Просто израснаха като умни, чувствителни, добри, съпричастни, добронамерени хора. Сега вече съвети не давам. Само изказвам мнение, ако ми го поискат. Давам си сметка, че днес времената се менят със скоростта на светлината и те се ориентират и осмислят нещата много по-бързо и вероятно много по-вярно от нас. Откъде-накъде аз ще им давам съвети. По-скоро обратното - трябва да се вглеждаме и вслушваме в младите, ако искаме да бъдем в крак с времето.

Цялото интервю на Емил Марков може да прочете във в. Телеграф.

Не пропускайте старта на шести сезон на "Откраднат живот: Анатомия на гнева" от 11 септември от 20.00 ч. по NOVA.

Актуални новини за сериала ще откриете на уебсайта на сериала на NOVA и на официалната страница на "Откраднат живот" във Facebook, а епизодите можете да видите само в NOVA PLAY.