Той е играл Папа, новобогаташ, руснаци, лордове, злодеи и Казанова и е един от най-талантливите съвременни актьори, пред чиито качества се прекланя дори Антъни Хопкинс

Джон Малкович идва в България до няколко дни, но отдели време тази седмица, за да се срещнем в Атина, където репетира представлението „В самотата на памуковите полета“, което ще се играе в Народния театър на 16, 17 и 18 февруари. Редом с него в пиесата е една изключителна актриса латвийката Ингеборга Дапкунейте, играла редом с Брад Пит в „Седем години в Тибет“ и в „Мисията невъзможна“. Режисьор на пиесата е руснакът Тимофей Кулябин, противник на войната в Украйна, чийто баща, също режисьор, беше арестуван в Русия. Интересен факт е, че целият екип на постановката е от руснаци, напуснали Москва след началото на войната, защото са несъгласни със случващото се.

Джон Малкович говори за войната, разтърсена от земетресението в Турция и Сирия. Но междувременно разказва за някои от най-ярките си превъплъщения на руснаци в култови филми.

Знаете за земетресението в Турция. Имате ли приятели там?

Имам, но мисля, че един от тях е извън страната. Писах и на една приятелка, но още не ми е отговорила. Смятам, че и тя е била извън Турция. Спомням си различни земетресения в Турция, Сирия и Иран. Искрено се надявам да получат помощ, от която толкова много се нуждаят сега. Но не мисля, че е можело да се направи нещо преди нещастието да се е случило. Има определени стандарти при строенето. Някои страни като Япония ги прилагат. Америка до някаква степен и много други държави. Но не знам колко това е приложимо в тези ситуации. Съчувствам на хората там.

Какво си мислите за живота, когато нещо такова се случи?

Мисля, че ние хората истински оценяваме нещо, едва когато вече го нямаме. Оценяваме го само в отсъствието му. Не умеем да оценяваме, докато не преживеем загуба. Предполагам една от много наши странности.

Тази тема присъства и в пиесата ви – за непознатите, които се свързват. В Турция и Сирия непознати хора се хвърлят да си помагат. Мислите ли, че това е универсалната тема на пиесата Ви?

Това е тема, която съществува в живота ни. Защото всеки е непознат в живота на другиго в определен момент. Усещам съм абсолютна близост с хора, които са били напълно непознати за мен. Такива, с които не съм се познавал и след това не съм виждал никога повече. Ингеборга е такъв човек. Не я познавах. Работех по пиеса, която щеше да излезе в Чикаго – в театъра, в който работех тогава, а по-късно и в Лондон. Чух за нея от приятели, които я бяха гледали и тя дойде на прослушване в края на 1991 г. Оттогава работим заедно – вече 30 години. Тя е много умна и забавна, вдъхновена. Независимо от обстоятелствата, но е по съветски корава. Не е рускиня, латвийка е, но е израснала във времена, в които има повече дисциплина и коравост. Аз, по-скоро съм разглезен. Както казах по-рано, ние свикваме с удобствата и не ги оценяваме, докато не ги изгубим. Но работя много.

Имате много руснаци в екипа си и много от тях, заедно с Инга, са напуснали Русия след началото на войната. Трябвало е да вземат решението да се противопоставят и да напуснат. Да започнат всичко отначало някъде другаде. Говорите ли за това?

Да, дори много често. Трябваше да репетираме през януари в Рига. Там поставяхме пиесата и малко след това тя взе решение, че напуска Русия. Тя имаше страхотен живот в Москва, страхотни колеги. Но взе това решение и аз нямаше какво друго да направя, освен да я подкрепя. Тогава се установи в Лондон, където беше живяла преди това.

Историята на Кулябин е подобна. Неговият баща е преследван в Русия заради различното му мнение за войната.

Тимофей не говори за това, защото е тежко.

И вероятно защото говоренето по темата може да навреди на баща му?

Тъжно е, защото толкова поколения след Съветския съюз бяха приобщени. Бяха близо до останалата част от света. Включително и сателитните на Съветския съюз държави. Сега всичко се завръща отново. И намирам това за страшно тъжно за артистите.

България беше от тези държави и все още се разкъсва между Западния свят и Русия в някои отношения.

Разбираемо е, защото и двете обещават много, но доставят малко.

Правили ли сте големи завои в живота си?

Когато бях в университета едни хлапета решиха да правят свой театър. Беше в средата на 70-те години, не много добри години в икономическо отношение. Бяха объркани времена, каквито често имаме в Америка. И с годините става по-зле. Тези хлапета решиха да направят театър. Видя ми се глупава идея, но ме поканиха да се присъединя и се съгласих. Създадохме театър, който продължава да функционира до днес, въпреки че вече не съм част от него. Това беше голям завой в моя живот. Дори нямам представа какво бих правил. Но със сигурност нямаше да съм актьор.

Рисков играч ли сте в живота?

Не бих казал. По-скоро съм много внимателен.

Питам, защото видях интервю на Мат Деймън за филма „Комарджии“, в който играете заедно. Той разказва как месеци наред са се радвали, че ще играете и сте има сцена с него, в която изведнъж сте започнали да говорите на фалцет със странен руски акцент. Той е бил в шок. Спомняте ли си какво му казахте?

Не. Но съвпадението е забавно, защото вчера след репетициите тук, правих такива по ZOOM с Лос Анджелис. Със същите хора, които написаха „Комарджии“. Отново ще играя руснак, но доста по-спокоен от онзи образ. Авторите на „Комарджии“ след две седмици започват сериал, който ще се казва „Милиарди“.

Идвали сте в София и преди, посетили сте музеи, църкви, но били ли сте в Народния театър?

Не съм. Бях отседнал в хотела точно до него. Работил съм в няколко театъра, създадени от същите архитекти, но не го посетих заради тежкия работен график. Но много ми харесва София и исках да се върна. Очаквам с нетърпение да се срещна с българската публика.

Ингеборга Дапкунейте, от своя страна, споделя, че е присъствала на премиерата на „Нора“. „Страшно ми хареса Народния театър, отидох да видя представление на приятели. Бях във възторг от играта на българските актьори. Бяха брилянтни.

Мина година от началото на войната, когато Инга е от първите, напуснали Русия. „Аз съм латвийка и съм живяла на много места. Но на други мои колеги е било много по-трудно да направят този избор."

За съвместната работа с Джон Малкович

„Аз дойдох в Чикаго през 1992 г. Да си сам и да идваш от Съветския съюз, който се разпада, беше голямо нещо. Обърнах се към него и към други хора. Следвах примера му и се учех. Всичко в него впечатлява – дисциплината му, уважението към хората и таланта му“, категорична е Инга.

NOVA е медиен партньор на спектакъла „В самотата на памуковите полета“.

Редактор: Боряна Димитрова